Сподавен списък

ГЛАВА 3

Четири минути след като затвори телефона, Ким вече потегляше със своя десетгодишен "Голф G77", който караше само когато пътищата бяха заледени или когато запалването на двигателя на мотоциклета й можеше да се сметне за обществено недопустимо действие.

Беше сменила скъсаните джинси с петна от машинно масло, грес и прах с черни панталони от дебел памучен плат и обикновена бяла тениска. Краката й бяха стегнати в черни лачени ботуши с нисък ток. Късата й черна коса не се нуждаеше от много внимание. Тя прокара набързо ръка през косата си и вече беше готова.

Човекът, при когото отиваше по работа, нямаше да забележи.

Караше колата на зигзаг, докато стигна до края на улицата. Беше й чуждо да управлява подобна машина. Колата беше сравнително малка, но Ким все пак трябваше да се съсредоточи, когато минаваше покрай паркирали коли.

Всичкият този метал около нея й се струваше твърде тромав, за да се движи в него.

Километър и половина преди да стигне до въпросното място, миризмата на изгоряло започна да се процежда през отворите на радиатора. Докато се приближаваше, миризмата се усили. Един километър по-надолу тя забеляза стълб от дим, който се издигаше косо над възвишенията на Клент. След още петстотин метра Ким вече беше сигурна, че е на прав път.

Полицейската служба на Уест Мидландс беше на второ място по големина след лондонската полиция и се грижеше за почти 2.6 милиона граждани.

Индустриалната част на средна Англия се простираше на север и на запад от Бирмингам и беше достигнала върха на промишленото си развитие още през викторианската епоха. Понякога я наричаха "Черната земя", защото почвата на много места наоколо беше почерняла от въглищата под нея. Деветметровата жила от въглища и руда беше най-дебелата по рода си в цяла Великобритания.

Днес районът беше на трето място по безработица в страната. Дребните престъпления зачестяваха, както и противообществените прояви.

Местопрестъплението се намираше точно до главния път, който свързваше Стауърбридж и Хагли — област, която обикновено не се славеше с висока престъпност. Най-близката до пътя къща представляваше постройка с големи прозорци от двете страни на входната врата, оградена от искрящо бели римски колони; стъклата на прозорците бяха поставени в мрежа от малки оловни рамки. Къщите по-надолу по пътя се намираха на по-големи разстояния една от друга и бяха значително по-стари.

Ким зави покрай огражденията на полицията и паркира между две пожарни коли. Без да казва нищо, тя набързо показа служебната си карта на полицая, който охраняваше района. Той кимна и повдигна предпазната лента, за да я пусне под нея.

— Какво се е случило? — обърна се тя към първия пожарникар, когото срещна.

Мъжът посочи към останките на първия от редицата кипариси, която минаваше по границите на имота.

— Огънят е започнал тук и е обхванал почти всички останали дървета, преди да пристигнем.

Ким забеляза, че от тринадесетте дървета, които очертаваха границите на двора, само двете най-близо до къщата бяха непокътнати.

— Вие ли открихте тялото?

Мъжът посочи към един пожарникар, който седеше на земята, докато разговаряше със служител на полицията.

— Почти всички наоколо бяха излезли и гледаха какво става, само в тази къща беше тъмно. Съседите ни казаха, че черният "Рейндж Роувър" е на жената и тя живее сама.

Ким кимна и се приближи до пожарникаря, който седеше на земята. Изглеждаше блед и тя забеляза, че дясната му ръка леко потреперваше. Да откриеш труп не беше никак приятно, без значение каква подготовка имаш.

— Пипали ли сте нещо? — попита тя.

Той се замисли за миг, после поклати глава.

— Вратата на банята беше отворена, но не съм влизал вътре.

Ким спря за момент пред входната врата, бръкна в кашона, оставен от лявата й страна, и извади чифт сини калцуни, които да сложи върху обувките си., После изкачи стъпалата по две наведнъж и влезе в банята. Веднага забеляза Кийтс, патолога. Беше дребничък, с напълно плешива глава, така че мустаците и заострената му брадичка бяха още по-впечатляващи. Именно той беше имал честта да извърши огледа на първия й труп — преди осем години.

— Здрасти — каза той и се огледа. — Къде е Брайънт?

— О, Боже, да не сме сиамски близнаци?!

— Не, но двамата сте като китайско в сладко-кисел сос — а без Брайънт ти си просто кисела…

— Кийтс, как мислиш, дали си нося чувството за хумор по това време на денонощието?

— Честно казано, никога не съм те виждал да си го носиш, без значение колко е часът.

Как само й се искаше да му го върне. При добро желание би могла да изкоментира факта, че ръбът на черните му панталони не беше безупречно прав. Или пък да отбележи, че яката на ризата му беше леко измачкана. А защо не и да му обърне внимание на петънцето кръв, с което беше изцапан на гърба.

Точно в този момент обаче между тях двамата имаше гол труп, който изискваше да му отдадат цялото си внимание.

Ким бавно се приближи до ваната, като внимаваше да не се подхлъзне на водата, разплисквана от двама криминалисти с бели работни престилки.

Тялото на жената лежеше наполовина потопено във водата. Очите й бяха отворени, а изрусената й коса се носеше на повърхността и обграждаше лицето й.

Тялото й беше изплувало точно до върха на гърдите.

Ким предположи, че жената е на възраст между 45 и 49 години — добре поддържана. Мускулите в горната част на ръцете й изглеждаха стегнати. Ноктите на краката й бяха лакирани в бледорозово, а по кожата на краката й не се забелязваха наболи косъмчета.

Количеството вода на пода говореше, че е имало борба и жената се е опитала да се защити.

Ким чу тропот от забързани стъпки нагоре по стълбището.

— Инспектор Стоун, каква приятна изненада!

Ким изръмжа, когато чу познатия глас и сарказма, който извираше от него.

— Инспектор Уортън, удоволствието е изцяло мое.

Двамата бяха работили заедно няколко пъти и тя никога не беше крила презрението си. За него полицейската работа беше просто кариера, в която той искаше да се издигне възможно най-бързо. Всеки следващ случай беше единствено възможност да добави нещо към професионалната си биография.

Най-прясното му унижение беше фактът, че тя получи по-висок чин преди него. Ранното й повишение го беше накарало да отиде да живее в друг район и да се прехвърли в Уест Мърсия; по-малкото полицейско управление там означаваше по-малко конкуренция за него.

— Какво правиш тук? Ако си беше направила труда да провериш, щеше да знаеш, че разследването ще се води от Уест Мърсия.

— Ако ти си беше направил труда да провериш, щеше да знаеш, че сме точно на границата, а аз бях първа.

Неволно беше застанала точно пред ваната. Жертвата нямаше нужда от още любопитни погледи, вперени в голото й тяло.

— Случаят е мой, Стоун.

Ким поклати глава и скръсти ръце.

— Няма да мръдна оттук, Том.

Тя наведе глава настрани, преди да продължи:

— Но винаги можем да работим заедно. Аз бях първа, затова аз ще водя разследването.

Изпитото му, злобно лице почервеня. Том Уортън би работил под нейно ръководство само ако преди това сам си издълбаеше очите с ръждива лъжица.

Тя го огледа от главата до петите.

— И първата ми препоръка би била да се явяваш на местопрестъпление с по-подходящо облекло.

Той погледна надолу към калцуните на краката й, а после и към своите необезопасени обувки. "Който бърза, бавно стига", каза си тя.

Ким сниши глас:

— Нека не започваме да си ги мерим, Том.

Той я погледна презрително, обърна й гръб и ядосано изхвърча от банята.

Ким отново насочи вниманието си към трупа.

— Ти щеше да победиш — обади се тихо Кийтс.

— А?

Очите му проблясваха от удоволствие.

— В меренето.

Ким кимна утвърдително. Беше наясно с това.

— Може ли вече да я махнем оттук?

— Само още няколко близки кадъра на гръдната й кост.

Докато казваше това, един от криминалистите насочи фотоапарат с обектив, дълъг колкото ауспух, към гърдите на жената.

Ким се наведе по-близо и видя по една следа над всяка гърда.

— От натиска?

— Така мисля. Първоначалният оглед не разкрива никакви други наранявания. Ще ти кажа повече след аутопсията.

— Някаква идея за часа на смъртта?

Ким не забеляза следи от сондиране на черния дроб, затова предположи, че беше използвал ректалния термометър, преди тя да пристигне.

Знаеше, че човешкото тяло изстива с 1.5 градуса през първия час. В последващите часове температурата обикновено спадаше с 1 до 1.5 градуса на час. Също така знаеше, че тези числа се влияят от много други фактори. Не на последно място от това, че жертвата беше гола и потопена във вече изстинала вода.

Той вдигна рамене.

— По-късно ще направя допълнителни изчисления, но не бих казал, че е станало преди повече от два часа.

— Кога ще можеш да…

— Имам една деветдесет и шест годишна жена, издъхнала, докато е спяла в креслото си, и един двадесет и шест годишен младеж, на когото още му стърчи игла от ръката.

— Нищо спешно, значи?

Той погледна часовника си.

— По обяд?

— В осем — върна му тя.

— Десет и нито минута по-рано — отговори недоволно той. — И аз съм човек, така че понякога имам нужда от почивка.

— Идеално — каза тя.

Точно времето, на което се беше надявала. Преди това щеше да успее да въведе екипа си в подробностите и да възложи на някого да я придружава.

Ким чу още стъпки по стълбите. Някой се приближаваше, дишайки тежко.

— Сержант Травис — каза тя, без да се обръща. — Слушам.

— Колегите претърсват района. Полицаят, който се отзова на обаждането, разпита някои от съседите, но те са разбрали какво е станало едва след като са чули сирените на пожарните коли. Сигналът е подаден от преминаващ шофьор.

Ким се обърна и кимна. Първият полицейски служител, пристигнал на местопрестъплението, беше свършил добра работа по отцепването на района, така че да улесни работата на съдебните следователи и първоначалния разпит на очевидците, но къщите се намираха твърде далече от пътя и на около декар една от друга. Това място със сигурност не беше Меката на любопитните съседи.

— Продължавайте — каза тя.

— Стъклото на задната врата е счупено и нападателят е влязъл оттам. Според доклада на пожарната предната врата на къщата е била отключена.

— Хм… интересно.

Тя кимна в знак на благодарност и се отправи надолу по стълбите.

Един от криминалистите оглеждаше коридора, а друг снемаше пръстови отпечатъци от задната врата. Върху кухненския барплот беше оставена маркова дамска чанта. Ким нямаше никаква представа какво символизираше златният монограм на закопчалката. Тя не беше по дамските чанти, но тази тук изглеждаше скъпа.

Трети криминалист влезе в стаята през вратата, която водеше към трапезарията. Мъжът посочи с брадичка дамската чанта.

— Нищо не липсва. Кредитните карти и парите в брой са непокътнати.

Ким кимна и се отправи към вратата на къщата. На излизане свали калцуните от обувките си и ги остави в другия кашон на пода в коридора. Всяка част от предпазното облекло щеше да бъде отнесена от мястото на престъплението, за да бъде изследвана за следи от веществени доказателства.

Тя мина под ограничителната лента. Един пожарникар щеше да остане на смяна, докато всички пламъци не бъдат напълно потушени. Огънят беше лукав и едно-единствено разпалено въгленче можеше за броени минути отново да възпламени всичко наоколо.

Тя спря до колата си и се опита да вникне в цялостната картина, която се разкриваше пред нея.

Тереза Уайът живееше сама. Нямаше признаци, че нещо е откраднато, нито дори докоснато.

Убиецът беше имал възможност да се измъкне незабелязано и е знаел, че тялото ще бъде открито най-рано на следващата сутрин, но въпреки това беше запалил пожар, за да привлече вниманието на полицията.

Сега Ким трябваше само да разбере защо.