Сподавен списък

ГЛАВА 37

Няколко секунди по-късно Ким застана до поваленото на земята тяло на Артър Канъп.

— Отдръпнете се! — изкрещя тя.

Трима души отстъпиха назад и Брайънт застана между тях и тялото на земята.

Преди да насочи вниманието си към ранения, Ким кимна на колегата си към един младеж на отсрещната страна на улицата, който беше насочил мобилния си телефон към тях.

Брайънт притича на отсрещния тротоар и в негово отсъствие тълпата отново започна да я обгражда плътно от всички страни.

— Хора, веднага отстъпете назад — извика тя, докато преценяваше състоянието на жертвата.

Левият крак на Канъп висеше в канавката, изкривен под неестествен ъгъл. Ким се надвеси над мъжа и постави два пръста на врата му, за да установи онова, което вече подозираше. Беше мъртъв.

Млада жена с детска количка вече се обаждаше по телефона, за да повика линейка.

Брайънт се върна и сведе поглед към нея.

— Началство, искаш ли аз да…

— Докладвай го — каза тя.

Не очакваше от хората си да вършат неща, които самата тя не беше готова да направи. Освен това беше обучена за това. Мамка му.

Тя коленичи на земята, а Брайънт се обърна към минувачите и се опита да ги избута по-надалеч.

Ким предпазливо претърколи трупа по гръб. По лицето му бяха полепнали камъчета. Празният му поглед беше вторачен в небето.

Тя чу как някой сред тълпата ахна, но точно сега нямаше време да се грижи за чувствата на зяпачите. На хората им е вродено да гледат неща, които впоследствие им причиняват кошмари, но в момента най-важен беше Артър Канъп.

Ким сложи два пръста под брадичката му и внимателно наклони главата му назад.

Ципът на жилетката му беше разкопчан и тя разкъса ризата му.

Постави дланта на дясната си ръка по средата на гърдите му, сложи лявата си ръка върху нея и преплете пръстите си. После рязко ги натисна надолу, така че да потънат приблизително шест сантиметра. Продължи така, докато преброи до тридесет, и спря.

Обърна се към главата на Артър и с лявата си ръка притисна ноздрите му, за да ги запуши. Покри устните му със своите и издиша равномерно.

Видя как гръдният му кош се надига в резултат от изкуственото обдишване. Вдиша още веднъж по същия начин и после започна отново да прави компресии.

Знаеше, че основната цел на сърдечния масаж е да поддържа функциите на мозъка, докато могат да бъдат взети по-сериозни мерки да се възстанови кръвообращението и спонтанното дишане. Не й убягваше иронията на съдбата в този опит да спаси един мозък, чийто собственик години наред се беше опитвал да го съсипе.

Зад гърба й се разнесе вой на полицейски сирени. Първата стъпка беше да отцепят района, за да съхранят веществените доказателства. Колегите й щяха да се заемат с разпита на свидетелите.

Осъзнаваше какво се случва около нея, но остана концентрирана върху безжизненото тяло в ръцете си.

Един глас успя да достигне до нея през глъчката наоколо.

— Началство, да поема ли оттук?

Ким поклати глава, без да вдига поглед. Спря компресиите, защото току-що със сигурност беше видяла гръдният кош на мъжа да се издува без външна намеса.

Тя се втренчи в него. Гърдите му се повдигнаха отново. Животът се възвръщаше в очите му, а от устата му се отрони един сподавен гърлен стон.

Ким седна на улицата и отпусна изтощените си ръце.

Артър Канъп я погледна право в очите. Ким видя как я разпозна, а в същия момент по лицето му се изписа болката, която премина през цялото му тяло, за да достигне до мозъка му.

Ким постави ръка на гърдите на мъжа.

— Не мърдай, линейката скоро ще пристигне.

Очите му се завъртяха към нея, а в същия момент някъде в далечината се разнесе воят на още една сирена.

— Стига… — простена той.

Ким наведе глава над него.

— Какво стига, Артър?

Той преглътна и поклати глава наляво-надясно. Усилието предизвика пореден стон.

Ким чу стъпките на приближаващите санитари от линейката.

— Какво каза?

— Стига толкова — успя да промълви той.

Тя го погледна в очите и видя как погледът му отново притъмнява.

Ръцете й инстинктивно се протегнаха към гърдите му, но усети как някой я издърпва встрани.

Пред нея застанаха двама медицински служители със зелени униформи. Мъжът опипа за пулс и поклати глава. Жената започна да прави сърдечен масаж, а мъжът се зае да изважда оборудването от чантата си.

Брайънт я хвана за ръката и я поведе настрани.

— В добри ръце е, началство.

Тя се обърна и видя как санитарят поставя подложките на дефибрилатора върху гърдите на Артър Канъп.

Тя поклати глава:

— Няма, отиде си.

— Какво ти каза?

— Каза ми, че му стига толкова. Не искаше да го спасявам.

Тя се облегна на стената и адреналинът отстъпи пред умората.

— Каквото и да се е случило в проклетия дом в Крестуд, то е преследвало всички тези хора през целия им живот.

Брайънт кимна, преди да докладва:

— Няколко свидетели са видели как бързо се отдалечава някаква бяла кола. Никой не е видял момента на самия удар, но един се кълне, че колата е била "Ауди", а друг твърди, че е BMW. Може и да няма никаква връзка, началство.

Тя се обърна и го погледна.

— Брайънт, той всеки ден е изминавал същите сто метра до вкъщи, като се е олюлявал по същия начин, но никога не му се е случвало нищо.

— Значи мислиш, че не са го блъснали по невнимание?

— Не, Брайънт. Мисля, че нашият убиец го е чакал — и копелето имаше наглостта да го убие пред очите ни.

Той внимателно я докосна по ръката.

— Хайде, нека се пооправиш, преди да…

Тя отдръпна ръката си.

— Колко е часът?

— Малко след дванадесет.

— Време е да отидем на гости на любимия ни депутат.

— Началство, няколко часа няма да…

— След няколко часа може да сме закъснели — прекъсна го тя и се отправи обратно към колата. — Освен Уилям Пейн, остава само депутатът.