Сподавен списък

ГЛАВА 53

За втори път в рамките на този ден, Ким се озова пред главния вход на болница "Ръселс Хол". С риск да я глобят, тя паркира мотора си на тротоара.

На влизане мина покрай няколко пациенти и посетители, които се бяха скупчили с цигара в ръка под надписа "Пушенето забранено".

Тя се приближи към гишето на регистратурата, което беше от лявата й страна. Насреща й се усмихна жена, която според табелката на униформата си се казваше Бренда.

— Луси Пейн, приета е по-рано днес.

— Роднина ли сте?

Тя кимна.

— Братовчедка.

Бренда набра нещо на клавиатурата на компютъра.

— С5, отделение "Физикална медицина".

Ким мина покрай кафенето и погледна информационното табло. Качи се с асансьора до втория етаж и се отправи към западното крило, като по пътя се отдръпна встрани, за да се размине с едно легло на колела, което изкарваха от операционната зала.

Ким влезе в отделението зад леглото. Наоколо кротко жужаха машини и хората говореха тихо. Количката за разнасяне на медикаменти минаваше от легло на легло.

Ким видя, че беше хванала края на времето за посещения. Хората си бяха казали всичко, за което се бяха сетили, и сега стояха мълчаливо до близките си в очакване отреденото им време да изтече.

Тя се приближи към бюрото на медицинските сестри.

— Луси Пейн?

— Страничното отделение, втората врата.

Ким подмина първата врата, зад която имаше малка кухня. Стигна до втората врата и понечи да почука. Спря се точно преди ръката й да докосне дървото.

Луси спеше спокойно в огромното легло, а под главата й бяха подпъхнати пет възглавници. Към показалеца на дясната й ръка беше закачен монитор за наблюдение. От дясната й страна се чуваха ритмичните звуци на апарата.

Върху високото нощно шкафче стояха една картичка с надпис "Оздравявай скоро" и едно сиво плюшено мече.

Ким влезе в стаята и мина покрай Уилям Пейн, който леко похъркваше в креслото в ъгъла.

Тя застана до леглото и погледна спящото момиче. Луси изглеждаше на много по-малко от петнадесет години.

А беше изстрадала толкова много. Това момиче не си беше избрало тази коварна болест, която малко по малко й беше изпила силите и беше отнела способността й да се движи, както не си беше избрала и майка, която да я изостави. И със сигурност не беше избрала три глупави момичета да я натъпчат в кофа за боклук.

Днес Луси едва не беше умряла. Беше се опитала да извика, а от гърлото й се беше откъснала само тишина.

Въпреки начина си на живот това смело, решително момиче се беше опълчило. Беше се отскубнала със зъби и нокти от гибелта, просто защото й се живееше. Доказателство за това беше успешният й опит да натисне бутона за тревога.

Когато изнесоха Ким от апартамента във високата сграда в "Холитрий", също не й даваха големи шансове за оцеляване. По пътя към болницата я бяха съпътствали мълчаливи поклащания на глави и дълбоки въздишки, а когато пристигнаха, я бяха включили на интравенозно хранене, без да хранят особено големи надежди. Шестгодишното й телце беше слабо като вейка. Косата й падаше на цели кичури и не можеше да говори. На третия ден обаче тя се задържа седнала.

Ким взе една салфетка и избърса тънката струйка слюнка от брадичката на Луси.

Най-сетне беше разбрала защо това младо момиче, което познаваше едва от няколко дни, я привличаше толкова силно. Луси беше боец. Тя нямаше да се откаже да се бори да оцелее, въпреки неблагосклонността на съдбата — всеки ден, с всички сили.

По-рано днес можеше да не натисне бутона за тревога. Можеше да се предаде на болестта в очакване на покоя, но нещо я беше спряло. Надеждата.

"Има ли как това младо момиче да заживее по-добре, отколкото сега?", зачуди се Ким. Имаше ли начин съществуването й да бъде по-безопасно и по-приятно? Ким нямаше никаква представа, но знаеше, че в това крехко създание туптеше силно и решително сърце, достойно за възхищение.

Ким остави салфетката върху шкафчето и чу как похълцването зад гърба й спря.

Не се обърна.

— Знаете ли, че трябва да си поговорим? — попита тя тихо.

— Да, знам — отговори Уилям с дрезгав глас.

Тя кимна и излезе от стаята. Време беше да се прибира вкъщи.

Чакаше я работа.