Сподавен списък

ГЛАВА 68

Ким отвори очи и установи, че в устата й е натъпкано парче плат, завързано на възел на тила й.

Беше поставена да лежи на една страна, ръцете и краката й бяха завързани заедно в плетеница от крайници, а коленете й опираха в брадичката.

Болките в цялото й тяло бледнееха пред туптенето в главата й. Започваше от горната част и се спускаше като пипала към слепоочията, ушите и челюстта й.

Ледената студенина на бетонния под се просмукваше в дрехите й, чак до костите.

За момент Ким не успя да си спомни къде се намира и защо. Постепенно спомените от изминалия ден започнаха да проблясват в ума й, но всичко беше като колаж. Видя как Ричард Крофт лежи по очи на пода в локва кръв. Бегло си спомни как говори с началника си, но не беше сигурна дали това не се бе случило предния ден. Не точно си спомни, а по-скоро усети, че се е връщала на мястото на разкопките и е говорила със Сърис.

Картините започнаха да се подреждат в хронологичен ред и Ким си спомни как се беше върнала в дома в Крестуд, за да открие протезата.

Смътно си припомни как я намира — преди всичко да потъне в мрак.

Нямаше представа колко време е прекарала в безсъзнание, но знаеше, че се намира в кабинета на управителя. По кожата й бяха полепнали прах и сажди.

Зрението й започна да се прояснява и очите й привикнаха към светлината. Стаята изглеждаше същата, а уличната лампа хвърляше неясна светлина в помещението.

Тишината се нарушаваше единствено от шума на капеща вода някъде в далечината. Упоритото капене звучеше зловещо.

Ким подръпна въжетата, с които беше омотана. Впиваха се здраво в кожата й. Опита отново, без да обръща внимание на болката, но въжетата непоносимо жулеха разранената й кожа.

Тя се опита да си припомни дали беше видяла нещо в стаята, което можеше да й бъде от полза. Не се сети, но знаеше, че не може просто да лежи неподвижно и да чака.

Спомни си нещо, което я накара да се оживи. Опита да се придвижи напред с няколко сантиметра, като се гърчеше като опърлен червей. Усилието предизвика нови вълни на болка, които извираха през черепа й, а жлъчка изгаряше гърлото й. Молеше се да не повърне и да се задави.

Внезапно чу шум, спря да се гърчи и наостри всичките си сетива.

Изви главата си към вратата. На прага се появи една фигура. Силуетът беше познат.

Ким започна да примигва в тъмното, когато ивицата светлина от вратата попадна върху нейния похитител.

Погледът й се плъзна нагоре от обувките по краката му, тялото и раменете — право до очите на Уилям Пейн.