Сподавен списък

ГЛАВА 15

— Мерси, че ми даде да карам на връщане, началство. Психиката ми нямаше да издържи още едно влакче на ужасите.

— Нямаш грижи, но все пак не искам да ме возиш като мис Дейзи, защото държа да пристигнем в управлението преди следващия уикенд.

Брайънт се насочи към Хейлсоуен. Ким извади телефона си и набра един от номерата, на които беше звъняла по-рано през деня.

— Професор Милтън… да… здравейте. По план ли върви всичко, за което говорихме преди?

— Проведох няколко разговора и искрено се надявам, че ще успея да ви помогна.

— Благодаря ви, но по всичко личи, че вече имаме второ убийство, свързано с този случай, така че се налага да действаме максимално експедитивно.

Ким чу как професорът рязко си поема дъх.

— Можете да разчитате на мен, инспектор Стоун.

Тя му благодари и прекъсна връзката.

— За какво става въпрос?

— Гледай си пътя и не го мисли.

Когато Брайънт спря колата на паркинга, тя вече се беше обадила, за да поиска среща с Уди, и когато влезе в сградата, се качи направо на третия етаж.

Ким почука на вратата на Уди и влезе миг преди той да я повика.

— Дано си струва, Стоун. Тъкмо щях да…

— Сър, случаят с Тереза Уайът е много по-заплетен, отколкото предполагахме.

— В какъв смисъл?

Ким си пое дълбоко дъх.

— В деня на убийството тя се е свързала по телефона с един университетски професор на име Милтън, малко след като той е получил одобрение да започне разкопки в района на Роули Реджис. Отначало е изявила желание да вземе участие в разкопките, но той е отказал. После станало ясно, че е искала да получи информация за самия район.

— Какво толкова има на въпросното място?

— Там се намира изоставеният дом за сираци.

— Онзи до крематориума?

Тя кимна.

— И Тереза Уайът, и Том Къртис са бивши служители на дома. В краткия период, откакто професорът е получил разрешение за разкопки до днес, кучето му е било убито, а самият той е бил заплашван. Междувременно са убити и двамата служители от дома в Крестуд.

Уди впери поглед някъде в стената зад гърба й. Вече си представяше заглавията във вестниците.

— Сър, някой много държи тази земя да остане непокътната.

— Стоун, няма нужда да включваш на свръхсветлинна. Трябва да действаме много деликатно.

— Оборудването за разкопките ще бъде на място още утре.

Той сви устни.

— Знаеш, че това няма как да се случи, Стоун. Трябва да направим куп други неща.

— С цялото ми уважение, сър, те са ваша отговорност, а не моя. Ако се съди по инерцията, която е набрал този случай, няма как да си позволим да чакаме много дълго.

Той се замисли за момент над думите й.

— Искам утре сутрин да си първа там и никой да не пипа нищо — нито една лопата да не прави нито една копка — докато не получиш разрешение от мен.

Ким не отговори.

— Разбрахме ли се, Стоун?

— Разбира се, сър. Както кажете.

Тя се изправи и излезе от стаята.