Сподавен списък

ГЛАВА 70

— Брайънт, трябва да намериш началството! — извика Стейси в слушалката. — Пасторът е. Уилкс. Той е убил момичетата, а не мога да се свържа с началството по телефона.

— Чакай малко, Стейси — каза Брайънт.

Шумът от телевизора, който се чуваше на фона, започна да заглъхва. Тя предположи, че се е преместил да говори в друга стая.

— За какво говориш?

— За имейлите, дето ги разпратих просто ей така. Преди дванадесет години в Бристъл се вдигнал шум около някакво семейство, което намерило метален щифт в праха на свой починал роднина. Обвинили крематориума, че са объркали погребенията, но веднага след инцидента Уилкс е напуснал.

— Стейс, извинявай, но това не означава, че е виновен за…

Стейси сподави раздразнението си. Нямаше време.

— Проверих архивите — две седмици по-рано едно момиче на име Ребека Шоу е избягало от дома за изоставени деца в Клифтън.

— Защо биха писали за това във вестниците? — попита Брайънт.

— Защото е попадала в новините и друг път, след като я е блъснала кола. Имала е сериозни фрактури в коленете…

— Заради които се е наложило да й поставят щифтове — довърши Брайънт.

Стейси сякаш чуваше как се сглобяват парченцата от мозайката.

— Така се е отървавал от телата им — каза Стейси. — Само че след този случай не е можел да рискува отново.

Тя чу как Брайънт въздъхна тежко.

— Господи, Стейси, колко ли още…

— Брайънт, трябва да намерим началството. Батерията на телефона й падна, докато говорехме по-рано през деня, и ми се стори някак особена.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам — разсеяна, развълнувана. Не мисля, че си отиваше вкъщи. Опасявам се…

— Стейси, обяви на всички, че е в неизвестност. Нямам против да ми натрият малко сол на главата, ако се окаже, че й няма нищо.

— Така и ще направя, но Брайънт…

— Да?

— Просто я намери.

Нямаше нужда да добавя "жива", но и двамата го разбраха.

— Ще я намеря, Стейси, обещавам.

Стейси сложи обратно слушалката. Вярваше му. Брайънт щеше да намери Ким.

Надяваше се само да не е твърде късно.