Сподавен списък

ГЛАВА 39

— Тези пък какво искаха? — попита Нина Крофт, като остави куфарчето си на пода в антрето.

— Разпитваха за Крестуд — отговори Ричард, като последва жена си в кухнята.

След петнадесет години съвместен живот у нея все още имаше две неща, които не спираха да го удивляват.

Първото беше, че все още изглежда така фантастично, както и при първата им среща. Беше се влюбил лудо в нея и за негово съжаление това не се беше променило.

Второто беше леденото отчуждение, което вече седем години се четеше в погледа й.

Нина спря пред кухненския остров по средата на голямото помещение. Той застана срещу нея. Тя го погледна над кухненските съдове от луксозната френска марка "Льо Крьозе".

— Какво им каза? — настоя да узнае тя.

Ричард сведе очи. Седем години по-рано, след раждането на втория им син, той беше изпаднал в еуфория. След като беше наблюдавал как красивата му жена ражда тяхното дете, беше обзет едновременно от любов и свирепа загриженост, които го накараха да повярва, че никога нищо не би могло да разруши връзката между тях двамата. Почувства, че би могъл да й каже всичко.

Два дни по-късно, след като сложи Харисън в креватчето му, Ричард беше почувствал такава близост между себе си и жена си, че беше решил да й довери тайните, които криеше Крестуд.

След тази вечер никога повече не прекараха нощта в едно и също легло.

Нямаше гняв, нямаше обвинения, нито заплахи, че ще го предаде на полицията. Помежду им се спусна мразовита мъгла, която така и не се вдигна.

— Какво искаха да знаят?

Той повтори разговора им дума по дума. Съпругата му не показа никакви признаци на емоция, докато той не стигна до последните им въпроси. Едва тогава едно мускулче на бузата й затрепка. Когато приключи с разказа и зачака да му отговори, той почувства как под косата му изби капка пот.

— Ричард, още преди години ти казах, че няма да позволя прегрешенията от миналото ти да се отразят нито на моя живот, нито на децата ми.

— Имаш предвид онази нощ, след която завинаги напусна леглото ми, скъпа моя?

Понякога съпругата му се обръщаше към него с толкова видими усилия да прояви толерантност, че той го усещаше като ритник в стомаха; в такива моменти реагираше с твърдост, която изненадваше и него самия.

— Да, любими — всички мили чувства, които изпитвах към теб, угаснаха по време на среднощното ти самопризнание. Достатъчно позорен е фактът, че при една проверка на дома в Крестуд щяха да излязат наяве твоите кражби от бюджета на институцията.

Тя вдигна очи към тавана, все едно мъмреше Харисън.

— Да присвоиш пари, които са били предназначени за онези момичета, е непростимо, любов моя — продължи ледено тя. — Но да избереш точно този начин, за да го прикриеш… Честно казано, нямам думи.

Той за пореден път прокле честността си пред нея онази нощ. Да, беше си вземал по една малка допълнителна заплата. Заслужаваше го, а и на момичетата нямаше да им се отрази. Основните им нужди винаги бяха удовлетворявани.

Отвращението върху лицето на жена му си проправи път към неговото сърце, което отказваше да спре да я обича. Първичната реакция на Крофт беше да й го върне. Да я нарани по начин, който да събуди у нея някакво чувство.

Той наклони глава и се усмихна.

— Добре поне, че има някой, готов да ми предложи любовта си, дори когато собствената ми жена отказва.

Ричард затаи дъх. Щеше да бъде доволен на каквато и да било емоционална реакция. Нещо, което да подскаже, че не всичко между тях е безвъзвратно разрушено.

Тя се изсмя с глас. Смехът й нямаше нищо общо с радостта или щастието.

— Марта ли имаш предвид?

Не беше очаквал подобна реакция.

— Ти… ти знаеш за Марта?

— Дали знам, мили мой? Не просто знам, а й плащам щедро за тази услуга.

Ричард отстъпи назад, сякаш му беше ударила шамар: Това беше лъжа. Нямаше как да е вярно.

— О, Ричард, ти си един смешен дърт глупак. Марта има голямо семейство в родната си България, което издържа с работата си. Годишната й заплата осигурява прехраната им. Заплащането на нейните… извънредни задължения осигурява образованието на двамата й братя, така че ако ти изглежда особено ентусиазирана да прави секс с теб, то това е, защото й се плаща на час. И аз й плащам с радост, защото си е заслужила всяко едно пени.

Ричард почувства как с осъзнаването на грозната истина лицето му рязко почервенява. По-рано през деня Марта се беше държала особено настоятелно.

— Студенокръвна кучка такава.

Нина не обърна внимание на обидата и включи машината за кафе.

— Казвала съм ти, че няма да позволя името ми да бъде свързвано дори с намек за нещо скандално. Работила съм твърде упорито, за да си осигуря този начин на живот, и тъй като имаш сравнително добро име в обществото, нямам нищо против да го споделям с теб. Стига да си знаеш мястото.

Ричард почувства как отвращението на жена му го залива като вълна. Жена му беше с него само заради позициите му на депутат; кариерата на съпруга й придаваше и на нея излъчване на почтеност, което компенсираше донякъде лошата слава на нейните клиенти.

— Не гледай толкова стреснато, мили мой. Тази уговорка ни вършеше чудесна работа и това трябва да продължи да бъде така.

Кожата му настръхна при мисълта да си легне отново с Марта след всичко, което беше научил. Понякога му се беше струвало, че между тях има нещо истинско, а явно всичко е било просто бонус към заплатата.

— Защо точно Марта? — каза той, все още зашеметен от признанието й.

— Реномето е всичко за мен и не бих позволила да го съсипеш. Ти си мъж и като такъв имаш определени нужди, но аз не бих допуснала да се чукаш някъде с някоя заразна курва и да рискуваш здравето на децата ми.

Той видя как Нина изважда мобилния си телефон.

— А сега отивай да си играеш като едно добро момченце, докато аз разчиствам след теб.

Ричард застина на прага на едно съдбоносно решение. Ръцете му бяха свити в юмруци. Можеше да се обърне и да си отиде — далеч от тази къща, от студенината и надмощието на Нина.

Можеше да отиде право в полицията и да се освободи от тежестта в гърдите си. Можеше да бъде свободен от тази жена и от този начин на живот.

Той се замисли за нищожната си държавна заплата от 65.000 паунда. Каквото и да правеше, от комфорта на един шестцифрен годишен доход, го деляха светлинни години. Месечната му заплата едва покриваше разноските по къщата. Заплатата на жена му осигуряваше изплащането на ипотеката, колите и петте хиляди паунда джобни, които пристигаха в сметката му на първо число от всеки месец.

Ричард отпусна свитите си в юмруци ръце. Обърна се и отиде в кабинета си, с пълното съзнание, че е изгубил изцяло достойнството си.

Едва когато вратата се затвори зад гърба му, той избърса капчицата пот, стекла се зад ухото му. Малкото останала гордост му беше попречила да го направи пред погледа на жена си.

Тереза и Том бяха мъртви, а Артър беше на път да ги последва. На Ричард му се искаше да вярва, че смъртта им е била случайна. Трябваше да вярва в това… защото в противен случай вероятно той щеше да бъде следващият.