Сподавен списък

ГЛАВА 65

Ким паркира мотора до оградата на сградата. Слезе и отстъпи встрани.

Часът беше едва осем, но й се струваше, че е много по-късно. Температурата на нощния въздух вече беше паднала под нулата и беше накарала семействата да се заключат вкъщи и да дръпнат завесите, за да се сгушат пред трепкащия оранжев пламък на камината и някой късен филм.

Когато по-рано мина през дома си, който почти не беше виждала през последната седмица, на Ким й беше хрумнало да направи същото, но знаеше, че не може да си почива. Отговорите започваха да изплуват от мъглата, но все още я измъчваше последното липсващо парче от мозайката.

На мястото на разкопките вече нямаше нищо. Бяха отстранени всички останки от разследването. Мястото й се стори зловещо пусто. Белите тенти бяха прибрани в склада и очакваха следващата жертва. Техническото оборудване беше подредено и на следващия ден щяха да го отнесат. Сърис също нямаше да бъде там.

В тъмнината, с невъоръжено око, човек би казал, че мястото изглежда по същия начин както преди една седмица. Бяха изчезнали дори няколкото букета цветя и плюшените мечета.

Но Ким знаеше, че би могла безпогрешно да открие течното местоположение на всеки един от трите гроба. И това нямаше да се промени дълго след като белезите по земята заздравееха.

Ким така и не можеше да се отърси от мисълта колко ли още щяха да останат заровени момичетата, ако професорът не беше решил, че трябва на всяка цена да открие онези закопани монети.

Но благодарение на неговата упоритост три млади момичета, които бяха лежали в неизвестност в този незнаен къс земя, сега щяха да получат подобаващи погребения. И Ким щеше да присъства на всяко от тях.

Знаеше, че този случай беше докоснал сърцето на всеки един от хората, които се бяха замесили в него. Сърис беше изровила телата от земята. Даниъл беше огледал момичетата, за да установи причината за смъртта, а сега на нея се падаше да сглоби всичко в една картина.

Погледна към къщата в средата. Вътре забеляза движение. Луси и Уилям се бяха прибрали от болницата и съвместният им живот щеше да продължи по обичайния начин. Засега.

Ким отмести поглед от осветения прозорец. Моментът на онзи наистина труден разговор с Уилям Пейн беше настъпил; само че той нямаше да избяга, а на нея й предстоеше първо да открие последното липсващо парче.

Протезата беше някъде наоколо и по някакъв начин тя беше от значение. Не беше открита върху тялото или в гроба, следователно все още се намираше някъде в сградата. Мястото, на което се намираше, щеше да й каже всичко. И този път Ким беше подготвена.

Тя протегна ръка към калъфа за багаж на мотоциклета и извади един чук. Предположи, че ако махне две греди от оградата, ще успее да се възползва от пролуката.

Ким свали черните кожени ръкавици и стисна джобното фенерче между зъбите си. С извития край на чука извади гвоздеите, които придържаха грубите дървени греди към вертикалните подпори.

Първите два излязоха лесно. Тя се опита да откърти гредата от подпората, но двата гвоздея от другата страна бяха заковани здраво. Горният се разхлаби с лекота, но долният не помръдваше. Тя успя да завърти гредата надолу, така че увисна вертикално, все още закована с упорития гвоздей.

Явно преди десет години общината беше предвидила много по-голям бюджет за съвестен труд, отколкото за качествени материали.

Ким направи същото с втората греда от оградата, което й осигури достатъчно пространство, за да се покатери и да прескочи. Щом стъпи на земята от другата страна, тя разтърси ръце и вдигна шепи пред устата си. Леденият вятър беше вкочанил голите й пръсти.

Нарочно не беше споделила намеренията си с Брайънт и останалите от екипа. Нямаше законно право да влиза в сградата, а една заповед за обиск щеше да отнеме твърде дълго време.

Беше разбрала съвсем ясно онова, което й беше казал Уди за лоялността към нейните колеги.

В отсъствието на дневна светлина трябваше да възстанови по памет разположението на задния двор на сградата. Земята беше обрасла с бурени и покрита с тухли и отломки.

Ким освети с фенерчето отворения прозорец, през който беше влязла предишния път. Опита се да прекоси по права линия от точка А до точка Б, но се спъна в една тухла от газобетон. Изруга и продължи да върви.

Стигна до прозореца и се сети, че беше използвала кофата за боклук, за да прескочи обратно оградата. Върна се, като внимаваше за тухлата, вдигна кофата за боклук и я сложи под счупения прозорец.

Освети с фенерчето ръбовете на прозореца, за да види къде са назъбените стъкла. После го пъхна в устата си и се подпря с две ръце, за да се провре през счупения прозорец.

И така, беше вътре.