Сподавен списък

ГЛАВА 54

Бет прелистваше някакво списание. Нямаше представа какво точно, но искаше да подчертае настроението си.

Усещаше, че Никола е разтревожена. Не си бяха говорили, откакто Бет се беше върнала. Познаваше сестра си. Никола искаше да я попита какво не е наред, но се страхуваше от отговора. Истината е, че нямаше сили да го понесе.

Никола никога не беше обичала да й се сърдят. За нея беше важно да радва хората. Искаше всички да са щастливи. Това обаче си имаше цена, която и двете бяха плащали прескъпо.

Нуждата й да се харесва на всички отново щеше да им струва много.

Бет беше толкова ядосана, че не можеше да вдигне глава. Никола нямаше да може да си мълчи още дълго. Бет невъзмутимо прелисти една страница.

— Майра поиска да говорим вчера — обади се Никола. — Каза, че си се държала много грубо с нея.

— Така беше — каза Бет.

Щом сестра й избираше да обсъждат маловажни събития, вместо да си поговорят за важните проблеми помежду им, така да е. Никола все някога щеше да се пречупи.

— Защо трябва да си толкова зла? Жената не ти е направила нищо.

Бет сви рамене.

— Тя е една любопитна дърта крава, която си пъха носа навсякъде. Защо ти пука какво си мисли?

— Защото ми е съседка и защото живея тук.

Никола замълча.

— Наистина ли си й казала, че ще те впиша в договора за наем?

Бет се усмихна на себе си. Тази мисъл сигурно не беше оставила онази кучка на мира през цялата нощ.

— Наистина.

— Нарочно ли искаш да усложниш живота ми, докато си тук?

— Знаеш ли какво, Ник? Аз те помолих да направиш нещо, а ти ме пренебрегна. Ти ме помоли да се държа добре с дъртата вещица, и аз те пренебрегнах. Къде е разликата?

— За Бога, Бет. Знам, че си ми сърдита. Ще ми кажеш ли поне защо?

Бет вътрешно се усмихна. Познаваше сестра си толкова добре. Както винаги.

Тя прелисти още една страница.

— Коя причина точно искаш да ти кажа?

— Която и да е. Кажи нещо, само нека това мъчение да спре. Знаеш, че не понасям да си ми сърдита.

О, да, Бет много добре знаеше това.

— Казах ти да не говориш с нея.

— С кого? — попита Никола.

Гласът й звучеше престорено. Никола прекрасно знаеше кого има предвид.

Тя прелисти още една страница, като знаеше много добре, че това още повече ще вбеси сестра й. Никола искаше Бет да й посвети цялото си внимание. Не понасяше мисълта за това, че Бет може да си стои и да не реагира на онова, което се случваше между тях. За разлика от нея.

— За жената от криминалната полиция ли говориш? — попита Никола.

— Аха.

— За Бога, Бет, как може да си толкова коравосърдечна? Откриват трупове там, където живеехме.

— Е, й?

— Ние познавахме тези момичета. Говорехме си с тях, хранехме се с тях. Как може да не те интересува поне малко?

— Може, защото не ми бяха никакви. Дори не ги харесвах, така че защо да ме интересува точно сега?

— Защото са мъртви, а не заслужаваха да умрат, каквото и да са направили. Някое чудовище ги е заровило в земята и е забравило за тях. Трябва да се опитам да помогна.

— Повече ти пука за тях, отколкото за мен.

— За какво говориш?

Този път наистина беше объркана. Беше повече от ясно. Никога нямаше да могат да се разберат, докато Никола не признаеше постъпката си.

— Знаеш какво ми сториха и дори не си мръдна шибаното пръстче.

— Бет, нямам представа нито кой ти е сторил нещо, нито какво ти е сторил. Кажи ми.

Тя прелисти още една страница от списанието и поклати глава.

— Питай жената от полицията — може би тя ще ти разкаже, след като си толкова твърдо решена да се забъркаш в това.

— Само защото знам, че случилото се има нещо общо с нас.

Ръката на Бет застина във въздуха. Страницата се изплъзна от пръстите й. Сестра й беше направила връзката; само по себе си това беше напредък. Тя искаше Никола да си спомни. Искаше да получи извинение. Искаше да чуе онези думи, които чакаше вече десет години.

Но не сега.

— Казвам ти, Ник, зарежи тази работа.

— Но аз искам всичко да излезе наяве!

Бет чу отчаянието в гласа на сестра си. Без да я поглежда. Нямаше сили да я погледне.

— Бет, иска ми се да знам какво съм направила, за да те наскърбя. С какво съм те разочаровала толкова много. Ти си моя сестра. Помежду ни има твърде много тайни. Обичам те и просто искам да разбера истината.

Бет захвърли списанието настрани и се изправи.

— Ник, внимавай какво си пожелаваш… защото може и да го получиш.