Сподавен списък

ГЛАВА 69

Уилям Пейн бавно запристъпва към нея. Погледът му беше безизразен и тя неволно започна да поклаща глава. Не, това не можеше да е вярно. Мускулите на стомаха й се свиха в спазми на отвращение, само щом си го помисли. Това не беше човекът, когото беше очаквала.

Той се наведе до нея и започна да се опитва да развърже възлите, които опасваха тялото й, сякаш беше някакво добиче. Пръстите му се движеха бързо, но несръчно.

Тя се опита да каже нещо, но платът в устата й сподави въпроса.

Той поклати глава.

— Нямаме много време — прошепна той.

Той понечи да каже още нещо, но от дъното на коридора се разнесе тихо свирукане.

Уилям сложи пръст върху устните си, отстъпи назад и отново застана в сянката. След като не можеше да каже и дума със запушена уста, тя реши, че той й прави знак да не го издава.

Тананикането продължи и се усили. Походката на новодошлия беше различна от тази на Уилям Пейн. Това бяха категорични, уверени, устремени крачки.

На прага отново се извиси сянка, но този път на Ким не й се наложи да чака, докато фигурата застане под светлината.

Това вече беше човекът, който беше очаквала.