Сподавен списък

ГЛАВА 75

Сърис премести поглед от нея към Уилям, после обратно към нея.

Ким измина разстоянието между тях и взе тревите от ръцете му.

— Уилям, сега трябва да те помоля да си тръгнеш.

Той погледна измъчено към онова място на земята, върху което Сърис беше съсредоточила вниманието си. После кимна.

Ким хвана дясната му ръка.

— Уилям, искам да знаеш, че нищо от случилото се тук не е по твоя вина. Никой не е умрял заради теб. Просто един зъл, коварен човек без капка съвест се е постарал да изглежда така.

Погледът му срещна нейния. Щеше да мине време, преди да й повярва.

— Оставям те да си вършиш работата, инспекторе.

Тя стисна ръката му.

— Казвам се Ким и искам да ти благодаря за всичко, което направи.

Уилям поруменя смутено. Тя пусна ръката му.

— Сега се прибирай при чудесната си дъщеря.

Той се усмихна широко.

— Благодаря, ти… Ким. Така и ще направя.

Ким почака да се отдалечи и се приближи към мястото, на което Сърис беше оставила машината.

Сърис я погледна.

— Каквото и да има там долу, не е много надълбоко.

Ким кимна и преглътна.

Сърис й подаде ключовете от микробуса.

— Отзад има лопати. Иди да ги донесеш, докато аз очертая мястото.

Ким притича до микробуса, грабна две лопати и изтича обратно надолу по хълма. Ефектът от обезболяващите, които беше изпила по-рано, започваше да отшумява. В долната част на гърба й се разпространяваше пулсираща болка.

Сърис беше очертала мястото. Ким веднага забеляза, че е по-малко от предишните.

Сърис разчете още веднъж показанията на магнитометъра и посочи с пръст.

— Ти започни оттук, но недей да копаеш много надълбоко.

Ким заби лопатата в земята. Болката обхвана целия й гръб, но тя не й обърна внимание, а се съсредоточи върху работата си.

През следващия половин час двете копаха мълчаливо.

— Добре, Ким, спри и излез — каза ненадейно Сърис.

Дупката беше приблизително метър и петдесет дълга, около метър широка и не по-дълбока от тридесет сантиметра.

Дори домашните любимци ги заравяха по-надълбоко.

Сърис обиколи дупката два пъти, преди да влезе в нея. С помощта на ръчните инструменти започна да отстранява малки купчинки пръст и да ги слага отстрани на дупката.

Ким не каза нищо. Погледът й беше прикован в Сърис.

Сърис продължи да копае. Купчинките пръст започнаха да стават по-малки. С една малка мистрия, тя започна да изстъргва нещо в средата на дупката.

На третия път започнаха да се показват бели участъци.

Сърис взе една мека четка и я прокара по повърхността. Появи се още бяло.

Стомахът на Ким се преобърна, когато осъзна, че онова, което вижда, несъмнено бяха кости.

— Това със сигурност е ръка, Ким.

Сърис продължи да копае и да изчетква, докато накрая изрови нещо, което приличаше на раменна става. Ким не откъсваше поглед, а пред очите й се появяваха още и още кости.

— Сърис, какво е това? — попита Ким.

Погледът й се съсредоточи върху нещо, което се показваше от раменната става.

Сърис изчетка прахта още веднъж и Ким видя, че държи парче плат.

Сърцето на Ким започна да се блъска в гърдите й.

— Сърис, почисти още малко прахта.

Тя го направи и Ким изруга. Сърис се обърна и погледите им се срещнаха.

— Това ли търсиш?

Ким кимна, а краката й вече я носеха обратно към мотора.

— Сърис… трябва да…

— Върви — каза тя и извади телефона си. — Аз ще докладвам за това.

Ким изтича нагоре по хълма колкото можеше по-бързо.