ГЛАВА 19

— С цялото ми уважение, началство, да не си откачила, по дяволите?

— Тревожи ли те нещо, Брайънт?

— Само факта, че може да те уволнят.

Тя сви рамене.

— Загубата ще е само моя.

— Така е, но понякога се налага човек да спре и да обмисли действията си.

— Знаеш ли какво? Ти остани тук и обмисляй вместо мен, докато аз си върша работата.

Тя му обърна гръб и се насочи към професора. Доктор Матюс тръгна към нея от другия край на района с такава скорост, сякаш го бяха изстреляли с катапулт.

— Инспектор Стоун, не мога да допусна подобно нещо. Какво правиш, дявол да го вземе?

— Върша си работата.

— Работата ти не включва разкопаване на района без разрешение.

— Кой говори за разкопаване? Само ще разровим малко пръстта.

Седмината се бяха събрали на едно място, вперили поглед в машината.

— Прибързаните действия могат да застрашат цялото разследване.

— Доктор Матюс, ако открием труп, моментално ще предприема необходимите за протокола действия, но към момента всичко, с което разполагаме, е една аномалия. Нищо чудно да е просто някакво умряло куче.

Тя моментално осъзна какво точно беше казала.

— Извинете, професор Милтън.

— Това тук е потенциално местопрестъпление — възпротиви се Матюс.

— Но отдавна можеше да е разкопано от всеки любител с металотърсач, без да се спазват абсолютно никакви протоколни изисквания.

Тя беше твърдо решена да се придържа към тази логика.

Матюс сви устни и осъзна, че нищо нямаше да я разубеди. Погледът му премина по всички останали наоколо и отново се спря върху нея.

— Необмислените ти действия ще застрашат кариерата на всеки един от нас.

Ким кимна в знак на съгласие. После се обърна към Бил и Бен.

— Лопата, моля.

— Шефе…

Бил и Бен погледнаха професора, който гледаше към нея.

— За Бога — изпъшка тя и грабна една лопата. Доктор Матюс, можеш да изчакаш в колата, докато получим разрешение. Останалите можете да правите каквото си искате.

Тя вдигна ръка и опря лопатата в земята. Стъпи отгоре с десния си крак и натисна острието колкото можеше по-надолу. Извади една буца пръст и я изсипа отляво. Отново заби лопатата в земята.

Доктор Матюс изпуфтя и се обърна на другата страна.

— Не мога да участвам в подобна дейност. Хайде, Сърис.

— След минутка, докторе — каза тя, без да го поглежда.

Погледът й срещна погледа на Ким.

— Бих искала да остана още малко.

Докторът се поколеба за миг, после поклати глава и се отправи обратно към колата.

Ким се усмихна с благодарност на Сърис. Присъствието й осигуряваше своеобразна защита и тя си даваше сметка за това.

Ким изсипа лопатата и отново я заби в пръстта. Земята беше твърда и копаенето щеше да бъде продължително, но беше за предпочитане, отколкото да се мотае наоколо и да не прави нищо.

— Ох, за Бога — каза Брайънт и взе втората лопата.

Той застана на около два метра срещу нея и заби лопатата в земята.

Професорът се намръщи и поклати глава.

— Не, не, не. Вижте, ако ще го правите, поне го правете добре.

През следващите два часа, заедно с Брайънт, Бил и Бен те се редуваха да си подават лопатите и да разкопават мястото съгласно указанията на Сърис и професор Милтън.

През цялото време Сърис обикаляше мястото и отчиташе показанията на магнитометъра. Съветваше ги точно къде и колко надълбоко да копаят.

Сърис се приближи до мястото, на което копаеше Ким, и се надвеси над нея.

— Мисля, че вече е време да излезете оттам. Професоре, бихте ли ми подал чантата си с ръчни инструменти?

Ким излезе от изкопа, който вече беше петдесет сантиметра дълбок, два метра широк и два метра и половина дълъг.

Ким понечи да се изтупа от праха, но панталоните й бяха изцапани със засъхнала кал и глина чак до коленете.

Сърис и професор Милтън обсъдиха данните и посочиха към няколко места в изкопа. Момчетата влязоха в него, въоръжени с градински инструменти и се хванаха на работа, следвайки инструкциите на Сърис.

Брайънт застана до Ким.

— С теб май никога не е скучно, нали?

— Поне успя да изгориш всичкия бекон, който погълна одеве.

— И не само него.

Нейният стомах също започна да се обажда. От половинката препечена филия, която беше изяла в шест и половина сутринта, отдавна не беше останала и следа.

— Наближава два. Не ни остава още много дневна светлина — отбеляза Брайънт.

Бил махна с ръка на Сърис да влезе в изкопа. Тя коленичи и започна да почиства едно определено място с нещо, което приличаше на огромна четка за руж. Ким отбеляза, че жената не обръщаше никакво внимание на пръстта и калта, с които, вече бяха омазани светлосините й джинси.

Сърис почисти мястото още веднъж и после спря.

— Така, искам всички, които нямат диплома по съдебна медицина, моментално да излязат от изкопа.

Вътре остана единствено тя. Обърна се и погледна Ким в очите.

— Открихме кости — и ако съдим по петте пръста, едва ли са на някое мъртво куче.

В следващите няколко секунди всички мълчаливо размишляваха над откритието.

А след това, сякаш новооткритите кости бяха започнали да излъчват сигнал за тревога, две полицейски коли набиха спирачки върху чакъла, а телефонът на Ким зазвъня.

Беше Уди. Слава Богу.

— Стоун, веднага се връщай тук и вземи Брайънт със себе си — кресна той.

— Сър, трябва да ви уведомя…

— Всичко, което имаш да казваш, може да почака, докато дойдеш тук.

— Но в земята има кости.

— Вече ти казах да се върнеш незабавно тук. Ако ще ти отнеме повече от петнадесет минути, по-добре въобще да не идваш.

Връзката прекъсна. Тя се обърна към Брайънт.

— Май знае.

Брайънт обърна очи към небето.

— Отивай, ще се видим там.

Брайънт кимна и се отправи към колата си.

— Слушайте, хора, благодаря ви за помощта, но ако някой попита, да знаете, че Брайънт не е пипал нищо.

Всички кимнаха в знак на разбиране.

Ким изтича до мотора си, сложи си каската и нахлузи ръкавиците си. После потегли, без да се бави повече, готова да посрещне съдбата си.

Загрузка...