— С цялото ми уважение, началство, да не си откачила, по дяволите?
— Тревожи ли те нещо, Брайънт?
— Само факта, че може да те уволнят.
Тя сви рамене.
— Загубата ще е само моя.
— Така е, но понякога се налага човек да спре и да обмисли действията си.
— Знаеш ли какво? Ти остани тук и обмисляй вместо мен, докато аз си върша работата.
Тя му обърна гръб и се насочи към професора. Доктор Матюс тръгна към нея от другия край на района с такава скорост, сякаш го бяха изстреляли с катапулт.
— Инспектор Стоун, не мога да допусна подобно нещо. Какво правиш, дявол да го вземе?
— Върша си работата.
— Работата ти не включва разкопаване на района без разрешение.
— Кой говори за разкопаване? Само ще разровим малко пръстта.
Седмината се бяха събрали на едно място, вперили поглед в машината.
— Прибързаните действия могат да застрашат цялото разследване.
— Доктор Матюс, ако открием труп, моментално ще предприема необходимите за протокола действия, но към момента всичко, с което разполагаме, е една аномалия. Нищо чудно да е просто някакво умряло куче.
Тя моментално осъзна какво точно беше казала.
— Извинете, професор Милтън.
— Това тук е потенциално местопрестъпление — възпротиви се Матюс.
— Но отдавна можеше да е разкопано от всеки любител с металотърсач, без да се спазват абсолютно никакви протоколни изисквания.
Тя беше твърдо решена да се придържа към тази логика.
Матюс сви устни и осъзна, че нищо нямаше да я разубеди. Погледът му премина по всички останали наоколо и отново се спря върху нея.
— Необмислените ти действия ще застрашат кариерата на всеки един от нас.
Ким кимна в знак на съгласие. После се обърна към Бил и Бен.
— Лопата, моля.
— Шефе…
Бил и Бен погледнаха професора, който гледаше към нея.
— За Бога — изпъшка тя и грабна една лопата. Доктор Матюс, можеш да изчакаш в колата, докато получим разрешение. Останалите можете да правите каквото си искате.
Тя вдигна ръка и опря лопатата в земята. Стъпи отгоре с десния си крак и натисна острието колкото можеше по-надолу. Извади една буца пръст и я изсипа отляво. Отново заби лопатата в земята.
Доктор Матюс изпуфтя и се обърна на другата страна.
— Не мога да участвам в подобна дейност. Хайде, Сърис.
— След минутка, докторе — каза тя, без да го поглежда.
Погледът й срещна погледа на Ким.
— Бих искала да остана още малко.
Докторът се поколеба за миг, после поклати глава и се отправи обратно към колата.
Ким се усмихна с благодарност на Сърис. Присъствието й осигуряваше своеобразна защита и тя си даваше сметка за това.
Ким изсипа лопатата и отново я заби в пръстта. Земята беше твърда и копаенето щеше да бъде продължително, но беше за предпочитане, отколкото да се мотае наоколо и да не прави нищо.
— Ох, за Бога — каза Брайънт и взе втората лопата.
Той застана на около два метра срещу нея и заби лопатата в земята.
Професорът се намръщи и поклати глава.
— Не, не, не. Вижте, ако ще го правите, поне го правете добре.
През следващите два часа, заедно с Брайънт, Бил и Бен те се редуваха да си подават лопатите и да разкопават мястото съгласно указанията на Сърис и професор Милтън.
През цялото време Сърис обикаляше мястото и отчиташе показанията на магнитометъра. Съветваше ги точно къде и колко надълбоко да копаят.
Сърис се приближи до мястото, на което копаеше Ким, и се надвеси над нея.
— Мисля, че вече е време да излезете оттам. Професоре, бихте ли ми подал чантата си с ръчни инструменти?
Ким излезе от изкопа, който вече беше петдесет сантиметра дълбок, два метра широк и два метра и половина дълъг.
Ким понечи да се изтупа от праха, но панталоните й бяха изцапани със засъхнала кал и глина чак до коленете.
Сърис и професор Милтън обсъдиха данните и посочиха към няколко места в изкопа. Момчетата влязоха в него, въоръжени с градински инструменти и се хванаха на работа, следвайки инструкциите на Сърис.
Брайънт застана до Ким.
— С теб май никога не е скучно, нали?
— Поне успя да изгориш всичкия бекон, който погълна одеве.
— И не само него.
Нейният стомах също започна да се обажда. От половинката препечена филия, която беше изяла в шест и половина сутринта, отдавна не беше останала и следа.
— Наближава два. Не ни остава още много дневна светлина — отбеляза Брайънт.
Бил махна с ръка на Сърис да влезе в изкопа. Тя коленичи и започна да почиства едно определено място с нещо, което приличаше на огромна четка за руж. Ким отбеляза, че жената не обръщаше никакво внимание на пръстта и калта, с които, вече бяха омазани светлосините й джинси.
Сърис почисти мястото още веднъж и после спря.
— Така, искам всички, които нямат диплома по съдебна медицина, моментално да излязат от изкопа.
Вътре остана единствено тя. Обърна се и погледна Ким в очите.
— Открихме кости — и ако съдим по петте пръста, едва ли са на някое мъртво куче.
В следващите няколко секунди всички мълчаливо размишляваха над откритието.
А след това, сякаш новооткритите кости бяха започнали да излъчват сигнал за тревога, две полицейски коли набиха спирачки върху чакъла, а телефонът на Ким зазвъня.
Беше Уди. Слава Богу.
— Стоун, веднага се връщай тук и вземи Брайънт със себе си — кресна той.
— Сър, трябва да ви уведомя…
— Всичко, което имаш да казваш, може да почака, докато дойдеш тук.
— Но в земята има кости.
— Вече ти казах да се върнеш незабавно тук. Ако ще ти отнеме повече от петнадесет минути, по-добре въобще да не идваш.
Връзката прекъсна. Тя се обърна към Брайънт.
— Май знае.
Брайънт обърна очи към небето.
— Отивай, ще се видим там.
Брайънт кимна и се отправи към колата си.
— Слушайте, хора, благодаря ви за помощта, но ако някой попита, да знаете, че Брайънт не е пипал нищо.
Всички кимнаха в знак на разбиране.
Ким изтича до мотора си, сложи си каската и нахлузи ръкавиците си. После потегли, без да се бави повече, готова да посрещне съдбата си.