Сподавен списък

ГЛАВА 58

— Ето, ти носи кученцата, а аз ще взема майката.

Брайънт натика кашона в ръцете й. Четирите кученца започнаха да обикалят в него и Ким видя, че очите им бяха отворени. Едва.

— Как, по дяволите…

— Казах му, че този път съм готов да си затворя очите за престъпната дейност, която развиват в апартамента, но само ако ми дадат кучетата.

Брайънт я последва надолу по стълбите.

— За социалните служби обаче нищо не съм казвал.

Ким слезе бързо по стълбите и спря до колата.

— Ъ-ъ… сега накъде, доктор Дулитъл?

Той сложи кучката на задната седалка и постави кашона до нея.

— Ти караш.

— Накъде? — попита тя, като влезе в колата.

— Хайде, началство, знаеш къде живея.

— Господи — възкликна тя и включи на скорост.

Проправи си път навън от комплекса и едва тогава успя да хвърли един поглед назад. Кучката надничаше над ръба на кашона. Едно от кученцата се опитваше с всички сили да я докосне по носа.

— Брайънт, никога повече не ме обвинявай, че съм импулсивна. Какво ще каже жена ти?

Той сви рамене.

— Кажи ми, че имах избор.

Ким не отговори. Колкото и да им се искаше и на двамата, те знаеха, че не могат да спасят целия свят — но понякога човек трябваше да направи нещо тук и сега.

Ким спря на един светофар.

— Началство, гледай — каза Брайънт.

Ким отново погледна назад. Кучката ближеше най-близкото до нея кученце. Другите се опитваха да се покатерят по стената на кашона.

Пет минути по-късно, тя спря пред тристайната му къща-близнак в Ромсли.

Той излезе от колата.

— Добре, ако ти вземеш…

— В никакъв случай — каза Ким. — Оправяй се сам.

— Шубе — каза той.

— И още как.

Брайънт хвана повода на кучето. Животното изскочи от колата по своя воля и спря на място. Брайънт пъхна кашона под лявото си рамо и се запъти към входната врата.

Ким се помоли наум. Беше виждала съпругата на Брайънт, когато е ядосана, и се опасяваше, че може никога повече да не види своя колега. Даваше му десет минути и после си тръгваше.

Извади мобилния си телефон и се свърза със социалните служби. Говори няколко минути и приключи разговора. Предупреждение за деца "в рисково положение", подадено от полицейски служител, щеше да възбуди моментална реакция. До един час на вратата им щеше да чука някой социален работник. Ким предположи, че за Тина вече е късно, но Риана и бебето все още имаха шанс.

Входната врата на къщата се отвори и Брайънт излезе оттам. Не беше съвсем сигурна, но сякаш всичките му крайници си бяха на мястото.

— Още ли си женен? — попита тя и се премести на мястото до шофьора.

— Майката и кутретата са отново заедно, върху едно одеяло до кухненския радиатор. На печката се готви пиле с ориз, а жената търси информация в интернет как се отглеждат кутрета.

— Ще ги задържите ли?

Той кимна.

— Засега, докато пораснат достатъчно.

— Как успя?

Той сви рамене.

— Казах й истината, началство — отговори просто той.

Ким си представи как щяха да разглезят кученцата у тях.

Тя отчаяно поклати глава.

— Добре, закарай ме сега в управлението и после отивай в болницата. Един от нас трябва да разпита Крофт, ако се появи удобна възможност.

— Ти няма ли да дойдеш?

Ким поклати глава:

— Май не е добра идея. Може и да си внушавам, но мисля, че госпожа Крофт не ме харесва особено много.