Сподавен списък

ГЛАВА 25

Мястото на разкопките, от което си беше тръгнала предния ден, вече приличаше на малък, опасан със стени град. Всички краища на района бяха оградени със закачени една за друга метални прегради. В горния и долния му край имаше по един вход, пред който стояха на пост по двама полицаи. Останалите обикаляха около оградата, на такова разстояние един от друг, че да не се изпускат от поглед. По стандартите на Ким районът беше отцепен безупречно и тя беше доволна. В горния край на периметъра беше обособена зона за журналисти, но тя видя, че представителите на медиите вече бяха започнали да се разпръсват по цялото протежение на оградата. Бяха издигнати две бели тенти; една около изкопа и още една, където хората от техническия екип да съхраняват оборудването си.

Ким се отправи към първата тента, но се оказа неподготвена за гледката на скелета в изкопа — както и за чувството, което я обзе след това. Беше ходила на много местопрестъпления; беше виждала тела във всички възможни фази на разлагане, но това пред нея бяха просто кости. Когато по тях имаше някаква тъкан, сякаш можеха да върнат човека на семейството му, все едно имаше някого, когото да погребат и да оплакват. Но костите бяха анонимни и безлични; като основите на сграда без архитектурните особености на самото здание, които да го отличат от всички останали. Ким осъзна, че тази мисъл изобщо не й допадаше.

Беше шокирана и от размерите на скелета, който заемаше много малко място.

— Няма ли дрехи? — каза Ким, когато специалистката по съдебна археология застана до нея.

— Добро утро, инспектор Стоун — отвърна Сърис.

Да, тя винаги пропускаше тази част.

— За да отговоря на въпроса, състоянието на останките не означава, че не е имало дрехи. Означава единствено, че в момента няма такива. Различните материи се разлагат за различен период. Зависи колко време са били под земята. Памукът може да изчезне за десетина години, докато вълната може да остане непокътната десетилетия наред.

Сърис се обърна към нея.

— Не бях съвсем сигурна, че ще се върнеш.

И двете отстъпиха назад, когато служителите от техническия екип започнаха да правят снимки от всички страни. По дължината на костите беше поставена жълта маркировка.

— Вчера не успяхме да си побъбрим — каза Ким.

Сърис прибра един кичур коса, който беше паднал пред лицето й.

— Не предполагах, че си падаш по бъбренето, но нямам нищо против… На двадесет и девет години съм, необвързана и нямам деца. Любимият ми цвят е жълтият. Умирам си за чипс с вкус на пилешко и когато не се занимавам с плетки, служа доброволно в резерва на въоръжените сили.

Сърис направи пауза, преди да добави:

— Добре де, излъгах за плетките.

— Това е чудесно, но не отговаря на въпроса ми.

— Тогава задай въпроса.

— Доколко си квалифицирана за тази позиция? — каза Ким, без да трепне.

Сърис се опита да прикрие усмивката си, но очите и светнаха.

— Преди осем години се дипломирах като археолог в Оксфордския университет. След това работих четири години по различни археологически проекти, предимно в Западна Африка, после се върнах и взех дипломата си по криминалистика, като през последните две години се опитвах да се наложа в една предимно мъжка професия. Звучи ли ти познато?

Ким се засмя с глас и протегна ръка към нея:

— Радвам се, че ще работим заедно.

— Благодаря. И така, след като костите вече са изровени, очаквам пристигането на антрополога, с когото ще обсъдим как да ги извадим. Трябва да се уверя, че няма да подкопаем или да надкопаем, докато работим.

Ким я погледна неразбиращо.

— Извинявам се — трябва да внимаваме да не изкопаем прекалено много или прекалено малко пръст, докато освобождаваме костите от земята.

Изражението на Ким не се промени.

Сърис се замисли за момент, преди да продължи с обяснението:

— Добре, представи си земята като тухлена стена. Всеки ред тухли е определен период от време. Ако изкопаем твърде много земя, рискуваме да навлезем в събития, които не се отнасят до нашия случай, и да се сдобием с грешна информация.

Ким кимна разбиращо.

— След като извадим костите, ще започнем да отсяваме почвата за веществени доказателства…

Зад тях се разнесе трети глас:

— А, инспектор Стоун, искам да ви запозная с един човек.

Ким разпозна гласа на Кийтс — любимият й патолог.

— Инспектор Ким Стоун, това е доктор Даниъл Бейт. Съдебният антрополог от Дънди, който по време на разследването ще работи както тук, така и в моята лаборатория.

Мъжът, който й подаде ръка, беше с пет сантиметра по-висок от Ким и с фигура на атлет. Имаше ясно изразена челюст и черна коса. Изумително зеленият цвят на очите му ярко контрастираше със смуглата кожа на лицето му.

Последва размяна на формалности между Сърис, Кийтс и новопристигналия. Ръкостискането му с Ким беше стегнато и енергично.

Доктор Бейт веднага започна да обикаля около изкопа и Ким се зае да го изучава. Не приличаше на учен. Фигурата му би подхождала повече на човек с професия, която изисква физически труд на открито. От друга страна, с джинси и яке беше естествено да създава такова впечатление.

— И така — каза Кийтс. — Тук са и тримата души, необходими за разкриването на този случай. Един, който да открие веществените доказателства, един, който да разгадае тяхното значение, и още един, който да сглоби цялата мозайка и да ни посочи убиеца.

Ким не му обърна внимание, а застана до доктор Бейт.

— Има ли нещо, което можете да ни кажете на пръв поглед?

Той потърка брадичката си.

— Да, със сигурност мога да потвърдя, че в изкопа има кости.

Ким въздъхна.

— Е, това го виждам и сама, доктор Бейт.

— Разбирам, че искате да получите информация веднага, но тъй като още дори не съм докоснал костите, не съм готов да изкажа някакво мнение, преди това да се случи.

— Роднина ли ти е? — обърна се тя към Кийтс.

Кийтс се засмя.

— Знаех си, че ще си допаднете.

Тя се обърна отново към доктора.

— И все пак, не може да нямате някакви предположения.

— Добре, мога да кажа, че това клето създание е било заровено тук най-малко преди пет години. Тялото на възрастен човек се разлага напълно за период от десет до дванадесет години; тялото на юноша се разлага двойно по-бързо.

— Първият стадий на разлагане се нарича автолиза, по време на който се разпадат телесните тъкани под влиянието на ензими, отделяни от самото тяло. Вторият стадий се нарича гниене, по време на който под влияние на микроорганизмите в почвата се разлагат и меките тъкани. Впоследствие всички тъкани се превръщат в течности и газове.

— Често ли ви канят на гости, докторе? — попита Ким.

Той се засмя:

— Извинете ме, инспектор Стоун. Наскоро се върнах от центъра за съдебна антропология в Ноксвил, щата Тенеси, където телата са изложени на различни разлагащи фактори, за да се изясни…

— Полова принадлежност?

— Ще трябва да ме заведете на вечеря, преди да стигнем до половите въпроси, инспекторе.

— Изобщо не ми е смешно. Някакви предположения?

Той поклати глава. Тя завъртя очи към небето.

— Нека позная. Все още не сте имали възможност да огледате тялото в лабораторията.

— Опасявам се, че и това няма да е от особена полза. Промените в костната система, свързани с половата принадлежност, при юношите все още не са настъпили. Ако жертвата е на шестнадесет до осемнадесет години, бихме могли да разпознаем пола според измененията в структурата на пелвиса, но всеки по-млад индивид би бил предизвикателство за повечето учени, ако разполагат само с кости.

— Това означава ли, че има и други начини?

— Има методи, с които може да се извлече ДНК от зъб, така че да се получи информация за хромозомите X и Y, но те са скъпи и отнемат много време. Много по-лесно е да се определи възрастта на един юноша, отколкото пола. Разполагаме с подробни таблици за развитието на костната и зъбната система, както и за степента на свързване на черепните плочи. До края на деня ще имате приблизителната възраст.

— А ако трябва да отгатнете? — настоя тя.

Бейт се обърна към нея и я погледна. Погледът му беше напрегнат и предизвикателен.

— Представете си вие да трябваше да отгатнете датата, часа и мястото, на които ще арестувате убиеца.

Ким остана невъзмутима.

— Професор Плъм, в библиотеката, на осемнадесети този месец, четвъртък, в единадесет часа. Въпреки че не попитахте, в ръката си ще държи свещник.

— Аз съм учен, така че не мога да гадая по този начин.

— Но със сигурност бихте могли да си направите извод от…

— Кийтс — провикна се той над главата й. — Моля те, избави ме от този разпит, преди да си призная, че съм отвлякъл детето на семейство Линдбърг[5].

Плътният му шотландски акцент се стори на Ким някак в разрез с типичната за региона реч, която се чуваше наоколо. Ако затвореше очи, можеше почти да си представи, че слуша гласа на Шон Конъри. Почти.

— Знаех си, че ще си допаднете — обади се самодоволно Кийтс. — Даниъл, кутиите току-що пристигнаха.

Ким се отдръпна към края на изкопа, когато пристигнаха още няколко специалисти с прозрачни кутии в ръце. Вече не можеше по никакъв начин да различи членовете на различните екипи и беше особено доволна, че Досън щеше да остане на местопрестъплението вместо нея. Ако трябваше да се разправя още малко с непреклонния доктор, нямаше да е чудно, ако самата извършеше някое убийство.

— Нов приятел ли си намери? — попита Брайънт.

— И още как — страшно забавен тип, да знаеш.

— Както повечето учени?

— О, да — и му го казах.

— Не се съмнявам. Вероятно веднага си му станала любимка.

— Не мога да кажа със сигурност.

Брайънт се захили.

— Не се чувстваш уверена да разчиташ емоционалните реакции на хората, така ли, началство?

— Брайънт, защо не си…

— Не, не, не! — извика доктор Бейт и влезе в изкопа.

Гласът му беше висок и настоятелен. Всички спряха да вършат това, което бяха започнали.

Той коленичи на дъното на изкопа, точно до човека, който беше работил върху черепа. Сърис влезе в изкопа и приклекна до доктора.

Всички мълчаха, докато те двамата си говореха нещо с нисък глас. В един момент докторът се обърна и погледна право към нея.

— Инспекторе, все пак имам нещо за вас.

Ким се приближи със затаен дъх. Скочи в изкопа и застана до него.

— Слушам ви.

— Виждате ли ето тези кости тук?

Тя кимна.

— Гръбначният стълб води към врата, където се намират седемте шийни прешлени. Най-горният е С1, атлас, следващият е С2, аксис.

Пръстът му продължи надолу по дължината на врата, като проследи всички прешлени от третия до седмия. Ким видя ясно изразена пролука между номер три и четири. Дясната й ръка инстинктивно опипа задната част на собствения й врат. Недоумяваше как, по дяволите, беше успял да забележи това от ръба на изкопа.

— Кажете ми го направо, докторе.

— Мога да ви кажа без никакво съмнение, че горкото създание е било обезглавено.