Сподавен списък

ГЛАВА 76

Ким почука на вратата и си пое дълбоко дъх.

Вратата се отвори.

— Добро утро. Моля, заповядайте.

— Добро утро, Никола — каза Ким и влезе в апартамента.

Никола затвори вратата и застана на прага.

— Сама ли сте днес?

Ким кимна.

— Понякога хората ми имат нужда да си починат.

— Но не и вие?

— Скоро, Никола. Много скоро.

— Моля, седнете.

Ким така и направи. Докато сядаше, погледът й се спря върху ръба на дивана и умът й успя да осмисли значението на онова, което беше забелязала при последното си посещение.

— Как мога да ви помогна? — попита Никола.

Ким отдели секунда, за да огледа изражението на Никола. Изглеждаше спокойна и искрена. Ким не долови и капка лицемерие. Мамка му.

— Открихме още един труп.

Никола веднага покри лицето си с ръце.

— За Бога, не.

Беше искрено шокирана.

— Никола, имаш ли каквато и да било представа коя би могла да е четвъртата жертва?

Никола се изправи и започна да крачи напред-назад из апартамента.

— И през ум не ми минава кой би…

— Никола, онази групичка имаше ли четвърти член?

Никола се намръщи. Движението на очите й показваше, че се опитва да си припомни.

— Не, сигурна съм, че бяха само три.

Ким въздъхна и се изправи, сякаш се канеше да си тръгне.

— А може би Бет ще успее да си спомни дали е имало още едно момиче? — каза тя с надежда.

Никола поклати глава.

— Бет отиде да пазарува, но може би, когато се върне…

— Сигурна ли си? — попита Ким.

— Разбира се, че съм сигурна — каза Никола с усмивка.

Ким посочи с глава ръба на дивана.

— Защо тогава не си е взела бастуна?

Погледът на Никола спря върху бастуна, облегнат на ръба на дивана. Изглеждаше искрено учудена.

Ким се възползва от ситуацията и прекоси стаята. Приближи се до първата врата с надеждата да се окаже права.

— Може би още не е тръгнала. Вероятно би…

— Инспекторе, не влизайте там. Бет не обича да…

Думите й заглъхнаха, когато Ким отвори вратата.

Никола застана до нея и двете заедно огледаха стаята. Върху единичното легло имаше пружинен матрак. Нямаше чаршафи или кувертюра. До неизползваното легло имаше шкафче с две чекмеджета.

Ким отиде до гардероба в ъгъла и го отвори. Насреща й висяха седем празни закачалки за дрехи.

Ким погледна отново към Никола, която стоеше ужасена на прага.

Ким почака тя да каже нещо, но Никола продължи да гледа втренчено празната стая.

Една-единствена сълза се търкулна по бузата й.

— Пак си е тръгнала — и дори не се сбогува с мен.

Ким избута Никола от прага и затвори вратата зад гърба й. Поведе я към дивана и седна до нея.

— Бет правила ли е така и преди? — внимателно попита тя.

Никола кимна.

— Прави така, откакто напуснахме дома в Крестуд.

По бузите й се търкулнаха нови сълзи. Тя ги избърса с ръкава на пуловера си.

— Все ми се сърди, без да ми каже защо. Винаги прави така. Връща се и после отново ме оставя. Никак не е честно. Знае, че си нямам никой друг.

Ким отиде до кухнята и донесе няколко къса кухненска хартия. Седна и ги подаде на Никола. Сълзите още не бяха свършили.

— Помниш ли кога се върна предишния път?

Никола спря да плаче и се замисли. Подсмръкна и кимна.

— Преди две години, като се разболях от мононуклеоза и ме откараха в болница. Събудих се и тя беше там, седнала на ръба на леглото ми.

— А още по-предния път?

— Претърпях лека автомобилна катастрофа — нищо сериозно, само излязох от пътя. Нямах сериозни наранявания, но на момента много се уплаших. Бях съвсем млад шофьор.

— Значи откакто напуснахте дома в Крестуд, постоянно се връща и после пак си тръгва. Имаш ли някаква представа защо би могла да ти е сърдита?

Никола започна яростно да клати глава.

— Не иска да ми каже.

Ким долови отчаянието в гласа на Никола и осъзна, че щеше да бъде още по-трудно, отколкото си беше представяла.

Ким докосна ръката на Никола.

— Искам да си припомниш деня на пожара. Мисля, че се е случило нещо, което си забравила. Смяташ ли, че ще можеш да го направиш, докато аз седя тук до теб?

— Нищо не помня — каза объркано тя.

Ким стисна ръката й.

— Всичко е наред, Никола. Аз съм до теб. Разкажи ми стъпка по стъпка какво си спомняш от онзи ден и ще видим дали заедно ще успеем да сглобим картината.

Никола впери поглед в стената пред себе си.

— Помня, че беше студено и с Бет се карахме за нещо. Беше решила да ме измъчва, като не ми говори, затова отидох в общата стая.

— Кой беше в общата стая? — внимателно попита Ким.

Никола поклати глава и се намръщи.

— Никой. Всички бяха излезли навън, за да правят снежен човек.

— А ти какво направи после?

Никола наведе глава.

— Чух гласове, крясъци. Идваха от кабинета на господин Крофт.

— Какво точно чу, Никола?

Ким държеше ръката на Никола с палец, опрян в тънката й китка. Пулсът й се беше ускорил.

— Говореха си за Уилям, за това как да прикрият нещо. Казваха, че всички ще си имат проблеми и че той ще отиде в затвора. Говореха си какво ще стане с Луси.

— Спомняш ли си чии гласове чу отвътре?

— Господин Крофт и госпожица Тереза се караха. Таткото… отец Уилкс говореше тихо, чух и гласовете на Том Къртис и Артър Канъп.

"Петима", помисли си Ким.

— А Мери Андрюс?

Никола поклати глава.

— Тя си беше у дома, болна от грип.

— Какво се случи после, Никола?

— Отец Уилкс отвори вратата и ме видя. Изглеждаше ядосан. Аз избягах.

Ким усети как дланта на Никола започва да се изпотява.

— Къде отиде?

— Отидох да намеря Бет. Беше в стаята ни. Беше ми омръзнало хората да ми се ядосват.

Ким прошепна тихо:

— И ти какво направи?

— Казах й… казах й…

Ким стисна ръката й, но Никола вече беше започнала да върти главата си наляво и надясно. Очите й се стрелкаха във всички посоки в опит да си припомни, с надеждата да пренареди миналото.

— Не. Не. Не. Не. Не.

Ким се опита да задържи ръката й, но Никола се отскубна с лекота.

Започна да обикаля из стаята като животно в клетка, което търси къде да се скрие.

В нея се надигаше паника. Движенията й бяха резки и необуздани.

— Не, не може да бъде… не бих могла…

Ръката на Никола се стовари върху барплота. Обърна се и започна да блъска с юмруци по стените, по шкафовете и после да се удря в главата.

Ким изтича до нея и я сграбчи откъм гърба, като притисна ръцете й към тялото, за да й попречи да продължи да си причинява болка.

— Какво каза на Бет?

Никола се опита да се измъкне от прегръдката на Ким, но тя беше преплела пръстите на двете си ръце и нямаше намерение да я пусне.

— Моля те, недей, не мога…

Ким повиши глас.

— Никола, трябва да си спомниш. Какво каза на Бет?

Никола започна да мята главата си в двете посоки. Ким изви главата си назад, за да не я удари.

После изкрещя в ухото й:

— Кажи ми, Никола! Какво каза на сестра си?

— Казах й, че ако това ще я направи щастлива, може да вземе проклетата жилетка! — извика Никола.

Настана мълчание. Изведнъж силите напуснаха тялото на Никола и тя се отпусна на земята, повличайки Ким със себе си.

Ким отказваше да я пусне. Седна на пода и притисна Никола до себе си. Ким знаеше, че събитията отпреди десет години най-сетне се разиграваха в съзнанието й.

— Тя взе жилетката, нали?

Никола кимна и Ким усети как сълзите капят върху ръцете й.

— Затова те я объркаха с теб, нали — заради жилетката?

Никола кимна отново.

— В един момент погледнах навън и тя си играеше с другите, а в следващия вече я нямаше. Разпитвах всички и те ми казваха, че била някъде другаде. Накрая отидох в стаята си, за да я чакам, но тя така и не се върна.

— После, точно преди пожара, ги видях през прозореца на кухнята. Бяха се събрали около една дупка и аз разбрах. Не знаех какво да направя. Уплаших се, че ще се върнат и за мен и когато пожарът започна, просто се успокоих, че вече нямаше да могат да ми сторят нищо.

Ким знаеше, че Бет не е можела да избяга. Заради лошото време, коляното е щяло да й попречи.

— Никола, кога се върна Бет?

— Преди две седмици — отговори тя с дрезгав глас.

Когато са обявили началото на разкопките и Никола отново се е уплашила.

— Сега разбираш, че ти си я накарала да се върне, нали, Никола?

— Неееееее…

Звукът наподобяваше животински вой. Едно клето ранено създание, което се гърчи от болка. Ким стисна здраво Никола, която се опитваше да избяга от собствената си реалност.

Сега не беше моментът да обсъждат действията, които беше предприела като Бет. Това Никола щеше да обсъди с някой добър психиатър.

Докато седеше и полюшваше младото, съсипано момиче, завладяно от собственото си чувство за вина, Ким си каза, че Никола едва ли някога щеше да бъде в достатъчно добро психическо здраве, за да се изправи пред съда и да отговаря за убийствата на Тереза Уайът, Том Къртис и Артър Канъп.

След няколко минути Ким внимателно се измъкна заднешком.

Беше дошло времето да се обади.