Сподавен списък

ГЛАВА 72

След последния удар на Уилкс Уилям се свлече на земята, с лице на сантиметри от нейното. Ким веднага започна да го оглежда за признаци на живот, но оскъдната светлина й попречи да прецени както трябва.

Виктор Уилкс се надвеси над тях и завлече безжизненото тяло на Уилям по-далече от нея, сякаш беше чувал с картофи.

Ким видя как той постави два пръста на врата на Уилям.

— Жив е. Засега.

Ким въздъхна от облекчение.

Виктор се приближи и коленичи до нея. Извади един нож от джоба си и опря острието в гърлото й.

— Знам, че предсмъртното ти желание е да си поговориш с мен — и аз ще го удовлетворя, но ако започнеш да викаш, ще ти прережа гърлото. Разбрахме ли се?

Ким остана неподвижна и продължи да се взира в бездушните му очи. Това вече не беше приветливият пастор, който с мекия си глас успокоява събралите се опечалени, жадни за утеха. Тържествуващото самодоволство беше изчезнало и на негово място се беше разкрило черното сърце на един убиец.

Уилкс извади парцала от устата й. Парчето плат се свлече около врата й.

— Ще си платиш за стореното, копеле такова — изръмжа тя.

Думите се откъснаха със стържене от гърлото й, пресъхнало като шкурка от парчето плат в устата й.

Тя преглътна три пъти, за да овлажни устата си.

Той коленичи до тялото на Уилям, като опря острието в сънната артерия на Уилям.

— О, аз не мисля така, мила моя. Единствено ти би заподозряла точно мен. Прочетох го в погледа ти още преди няколко дни. Макар самата ти все още да не го беше разбрала. Знаех, че съвсем скоро ще се досетиш за истината.

— За това, че си убил три невинни момичета?

— Не бих ги нарекъл точно невинни.

Ким знаеше, че трябва да го забави възможно най-дълго. Никой не знаеше къде се намира. Прав беше, че никой нямаше да й се притече на помощ. Единственият й шанс за бягство лежеше неподвижно на два метра от нея.

Трябваше да го кара да продължава да говори. Докато той говореше, тя дишаше.

Ким се прокле, задето не се беше сетила по-рано. Нещо в думите на Никола я беше накарало да се усъмни. Трейси Морган не би казала, че ще вземе пари от таткото на детето. Би използвала думата "баща" или би го назовала по име. В действителност тя беше казала, че ще вземе пари от Таткото — както го бяха наричали момичетата от дома.

— Детето на Трейси е било от теб?

— Разбира се, че беше от мен. Тъпата малка кучка си мислеше, че може да ме изнудва. Даже искаше да роди бебето и да започне живота си на чисто.

— Изнасили ли я?

— Да кажем, че го играеше недостъпна.

Всяка клетка в тялото й копнееше да вземе ножа и да го забие докрай между очите му.

— Зъл кучи син. Как си могъл да сториш нещо подобно, по дяволите?

— Защото тя беше едно нищо. Както голяма част от тях, и тя си нямаше никого. Животът й нямаше смисъл.

— Защо не е съобщила за онова, което си й сторил?

Ким се досети за отговора на въпроса, още преди думите да излязат от устата й.

— Защото знаеше, че си го заслужава. Дълбоко в себе си тя също усещаше, че е едно нищо. Че животът й — или по-точно липсата на такъв — нямаше никакво значение. Съществуването й не беше важно за никого. Никой не плака, никой не тъжи. Беше безполезна.

Гневът започна да се надига у Ким. Тя познаваше това чувство. Мъчителното осъзнаване на факта, че всички хора в живота ти получават пари, за да бъдат част от него. Чувството на безполезност, което никога нямаше да си отиде, след като се беше загнездило веднъж в нея. Всеки ден имаше по някоя случка, която й припомняше това чувство, докато повярва напълно в него.

— Значи Трейси беше първата? — попита Ким.

Трябваше да го кара да говори, докато измисли как да се измъкне.

— Да, Трейси беше първата. Дружките й щяха да си останат невредими, ако не бяха решили да са толкова настоятелни. До последно твърдяха, че Трейси не е избягала.

— Но ти си я заровил жива — каза Ким, невярващо.

Уилкс сви рамене, но Ким видя нещо в погледа му.

— Не ти е стискало да я убиеш сам? — попита с учудване тя. — Планът ти не е бил да я заровиш жива. Щял си да я убиеш, но не ти е стискало да го направиш. Боже мой, все пак си изпитвал нещо към нея.

— Не ставай смешна — изръмжа той. — Не изпитвах нищо към това момиче. Просто й дадох да пие водка, за да се оправя по-лесно с нея. Вече бях решил какво точно да направя.

Ким усети как в гърлото й се надигна жлъч. Пред очите й изплува Трейси Морган: замаяна, доверчива. Кучият син не беше успял да устои на изкушението.

— Отново си я изнасилил, нали?

Видя го как се усмихва.

— Виждаш ли, прав бях. Знаех си, че умееш да използваш главата си по предназначение.

— Но ти си Божи служител.

— И Той ме познава по-добре от всеки друг, но въпреки това ми предостави всички тези възможности. Ако вярваше, че не съм в правото си, Той сам щеше да ме спре.

— Другите две не повярваха, че е избягала — продължи той. — За разлика от всички останали. Носеха се слухове, че е бременна, и всички решиха, че или е избягала с бащата на детето, или е отишла някъде, за да се отърве от бебето.

— Но не и приятелките й?

— Не, малките курвички не искаха да мирясат и продължиха да настояват.

— Нарочно ли хвърли вината върху Уилям Пейн?

— Не и в случая с Трейси. Нея просто исках да я разкарам. Но после разбрах, че трите момичета, които създаваха главоболия на мен, се бяха отнесли ужасно и с дъщеря му, затова реших да се застраховам.

Ким прозря всичко. От онзи момент нататък той умишлено беше посещавал Уилям по време на нощните му смени, за да му предложи да прекара още малко време с дъщеря си. Дори останалите служители да са били наясно с това, те са си затваряли очите заради болестта на Луси. Виктор е знаел, че по този начин вината ще падне първо върху Уилям Пейн.

— Кой откри протезата? — попита Ким.

— Тереза Уайът. Знаеше, че Луиз не би отишла доброволно където и да било без своята зъбна протеза. Сваляше я само докато спи. После събра две и две и получи именно сбора, който очаквах. Прегледа списъка с нощните смени и откри, че и трите момичета са изчезнали по време на дежурствата на Уилям. Всички, разбира се, знаеха за случката с Луси. Не им отне много време да решат, че той е убиецът.

— И после са го прикрили?

Виктор се изкикоти.

— И още как.

— За да защитят Уилям?

— През ум не им мина дори. Е, да, привидно всички му съчувстваха. Животът му не беше за завиждане. Ден след ден гледаха как детето му линее, без да може да стори каквото и да било. Ако не беше той, Луси щеше да остане самичка. Но го направиха единствено заради себе си.

На Ким не й се понрави как говори за Уилям в минало време. Замисли се дали не беше изкопал гроб, достатъчно широк и за двамата.

— Сигурен съм, че вече знаеш всичките им тайни. Едно официално разследване щеше да им се отрази пагубно. Щяха да разобличат Ричард в незаконно присвояване на финанси. Щяха да обвинят Тереза в побой и сексуално насилие над Мелани. Щяха да разобличат Том, че е спял с Луиз, и никой нямаше да му повярва, че е било по взаимно съгласие. От своя страна Артър мразеше всеки един от тях тримата. Бяха превърнали живота му в пълен ад. Момичетата вече бяха мъртви, така че нямаше повече какво да спечели.

Ким дочу сирени в далечината, но знаеше, че е невъзможно да идват за нея. Зачуди се дали би могла да ги използва така, че да остане жива. После отново се съсредоточи в разговора.

— Кой беше главатарят?

— Заедно взеха решението, че няма да спечелят нищо, ако уведомят полицията. Трябваше възможно най-бързо да разпратят на други места останалите момичета и да унищожат уличаващите документи.

— Затова ли беше пожарът?

— Да, хаосът около пожара и настаняването на момичетата на други места щяха да създадат истински административен кошмар.

— Някой не говори ли с Уилям?

— Нямаше нужда да го правят. Няколко думи от моя страна за емоционалното му състояние и озлобеността му към момичетата бяха напълно достатъчни.

— И после запалиха пожара?

— Да, но момичетата бяха в пълна безопасност. Запалиха пожара възможно най-далече от спалните помещения. Алармата се включи незабавно, Артър Канъп беше готов и чакаше да помогне на момичетата да напуснат сградата.

— И така, три момичета са изгубили живота си. Уилям е останал без работа, а някои от служителите са изгубили душевното си равновесие. А ти си се измъкнал невредим?

— Както вече казах, Той ми помага.

— Той ли ти помагаше в Манчестър, Бристъл или къде ли още не?

— Той е винаги до мен — каза Виктор и се усмихна.

— Убеден ли си в това? — попита Ким.

Тя прочете съмнението в погледа му, когато воят на сирените се усили. Знаеше, че няма да й се удаде друга възможност да се спаси. Много скоро той щеше да насочи ножа срещу нея и да я зарови в гроба на някоя от предишните си жертви.

Трябваше да го накара да се стресне, за да направи нещо глупаво.

Сирените се усилиха и на Ким й хрумна нещо.

— Пропуснал си нещо много важно, Виктор — каза тя, като се усмихна широко. — И то ще те довърши.

Щом Виктор се надвеси по-близо към нея, за да чуе какво ще му каже въпреки шума, който вдигаха сирените, Уилям изпъшка и се завъртя по гръб.

Тя видя бутона за тревога на Луси, който висеше на шията му. Значи в крайна сметка не се беше хванал за гърдите.

Сирената зави още по-силно. Ръцете и краката на Ким бяха увързани заедно.

— Какво точно съм пропуснал?

Лицето му беше точно до нейното. Беше убеден, че сирените не идват към тях, и искаше да разбере как не е успял да покрие следите си.

Макар и вързана, Ким вече знаеше, че има предимство над него.

— Както сам каза, аз знам как да използвам главата си по предназначение.

Ким отметна главата си назад, сетне с всички сили замахна напред с нея. Челото й се стовари върху горната част на носа му. В главата й сякаш избухнаха фойерверки и тя за миг се зачуди дали звукът от счупена кост дойде от нея или от него.

Болезненият вой, който се разнесе от устата на Уилкс, веднага й подсказа правилния отговор на този въпрос.

Той инстинктивно посегна към лицето си и ножът падна на около петнадесет сантиметра от завързаните й ръце. Той се изправи с клатушкане и тя опита да се приближи с гърчене към ножа.

— Проклета кучка — извика той, докато се олюляваше из стаята.

В мига, в който завързаните й ръце успяха да хванат ножа, Виктор сякаш осъзна, че оръжието вече не беше в ръцете му.

Без да сваля ръка от лицето си, той се насочи към лопатата до вратата.

Счупеният му нос й беше спечелил малко време, но докато лежеше завързана на пода, един удар с лопатата по главата й щеше да я довърши.

Звукът на сирената стана оглушителен.

Тя обърна ножа към тялото си и започна да реже въжето, което Уилям беше успял да разхлаби. Благодарение на това Ким имаше няколко сантиметра свобода на движение, макар че крайниците й си оставаха завързани.

Ръцете на Ким продължиха да работят възможно най-бързо. Още две крачки и той щеше да бъде до нея.

Уилям протегна дясната си ръка и сграбчи Виктор за глезена. Той се спъна и падна, но после скочи бързо отново на крака.

Ким дръпна със средния си пръст едно от въжетата и то се затегна около крайниците й. Това беше въжето, което държеше ръцете и краката й заедно.

Тя започна да реже още по-усилено. Дишането й стана кратко и учестено, докато се опитваше да пререже свързващото въже.

Виктор застана над нея. Ярост пламтеше в погледа му, от носа му се стичаше кръв. На светлината на уличната лампа кръвта сякаш образуваше мустаци и брада върху лицето му.

Той вдигна лопатата високо във въздуха и замахна надолу. Тя се претърколи наляво. Лопатата се стовари на земята, на сантиметри от главата й. Шумът от удара сякаш избухна в ухото й.

Усещаше как въжето започва да се разхлабва под движенията на ножа. Представи си как въжето се разкъсва под натиска на острието.

Но не се разкъсваше достатъчно бързо.

Лопатата отново се издигна над главата й. Гневът в погледа на Уилкс беше смъртоносен.

Знаеше, че следващия път ще я улучи.

Сирената беше спряла и беше настъпила злокобна тишина.

С победоносен блясък в очите Виктор намести ръцете си около дръжката на лопатата.

Ким видя как лопатата се спуска към главата й.

Нямаше повече време. Пусна ножа и с всички сили започна да дърпа ръцете си встрани една от друга, като се молеше да е разкъсала правилното въже.

Ръцете и краката й отхвръкнаха встрани и тя сграбчи коленете си, но летящата надолу лопата не можеше да бъде спряна. Инструментът я удари в долната част на гърба, с всичка сила.

Тя извика от болка и го дръпна за краката. Той падна по гръб на земята. Докато падаше, дясното му рамо се блъсна в стената.

Ким не обърна внимание на болката в гърба си. Знаеше, че трябва да се възползва максимално от тази възможност. Травмите, които му беше нанесла, нямаше да го държат повален още дълго.

Тя се хвърли върху краката му и се покатери върху тялото му. Той се опита да се повдигне от кръста нагоре, но Ким го изпревари. Изтегли се нагоре по тялото му и го възседна. Той започна да се гърчи и да се извива под нея, но коленете й здраво стискаха ребрата му.

Ким дочу раздвижване в кухнята и хрущене от обувки, които стъпваха върху счупени стъкла.

— Насам! — извика тя.

Ким погледна в очите му, в които се четеше единствено страх за самия него. Тя му се усмихна отвисоко.

— Изглежда и на Него му е дошло до гуша от престъпленията ти. Уилкс отново се опита да завърти тялото си и да я изблъска.

Тя сви ръката си в юмрук и го удари в носа — право в мястото, на което го беше ударила с главата си.

Той изквича от болка.

— Били са просто деца, копеле такова.

Тя отново го удари.

— А този беше от Сърис.

Обля я светлината от насочен към нея фенер. Един санитар осветяваше цялата стая.

— Ъ-ъ… полицията скоро ще пристигне — каза той, без да помръдва от мястото си, видимо объркан от гледката пред очите си.

— Слава на Бога — каза тя и извади служебната си карта.

Мъжът й хвърли един поглед.

— Добре, какво, по дяволите…

Тя посочи Уилям, който лежеше и пъшкаше на пода до нея.

— Първо се погрижете за него. Удари по главата, от двете страни.

— Вие имате ли нужда…

— Нищо ми няма. Погрижете се за него.

Виктор започна да се гърчи под нея.

— О, я да не мърдаш — каза тя и забоде дясното си коляно в ребрата му.

В стаята се втурна и вторият санитар от линейката.

— Полицията пристига — каза той, като я погледна въпросително.

Защо и двамата веднага бяха решили, че лошата беше тя?

— И тя е от полицията, Мик — каза първият санитар с известно съмнение.

Мик сви рамене и коленичи на пода от другата страна на главата на Уилям. Ким го познаваше по лице: беше го виждала при Луси, когато беше получила пристъп наскоро. Зачуди се колко ли пъти е идвал на помощ на клетото дете.

— Луси — едва продума Уилям.

— Добре е. Успя да ни каже къде да те намерим — каза Мик.

"Какво момиче само", помисли си Ким.

— Никога… няма… да докажеш… — промълви Виктор.

— Млъквай — каза Ким и отново използва коляното си.

Ким чу още сирени в далечината. Наближаваха бързо.

Сирените спряха и след секунди по коридора отекнаха стъпки.

Брайънт и Досън влетяха в стаята. И замръзнаха на място.

Тя се усмихна.

— Добър вечер, момчета. Благодаря, че наминахте — само че десет минути по-рано щях да ви се зарадвам още повече.

Брайънт протегна ръка, за да й помогне да стане, докато Досън слагаше ръцете на Виктор зад главата му.

Тя не обърна внимание на протегнатата ръка и се избута, за да се изправи. Не можеше да прецени дали изобщо имаше някоя част от тялото й, която не изпращаше сигнали за болка към мозъка, но сякаш най-непоносима беше пронизващата болка в гърба й. Ким се намръщи и изправи рамене.

— Как разбрахте? — попита тя.

— Някакъв пастор в Бристъл е отговорил на писмото на Стейси. По-късно ще ти разкажа подробностите, но да знаеш, че има и други, началство. Преди не ги е погребвал. Изгарял ги е.

Ким не се изненада да го чуе. Тя затвори очи и се помоли наум за душите на онези, които никога нямаше да бъдат открити.

После дълбоко си пое дъх.

— Изправи го, Кев.

Кевин и Брайънт хванаха по една ръка и го повдигнаха.

Виктор се опитваше да прогори дупки в кожата на Ким с враждебния си поглед. Но се лъжеше, ако си мислеше, че може да я сплаши. Явно не беше виждал как гледа Уди, когато е в лошо настроение. Виж, това вече наистина беше страшно.

— Виктор Уилкс, арестуван си за убийствата на Трейси Морган и нероденото й дете, на Мелани Харис и Луиз Дънстан. Може да не казваш нищо, но всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда, мръсник такъв.

Беше приятно да го гледа в очите, докато я гледаше с такава омраза.

— Разкарайте го оттук, момчета.

Брайънт се поколеба.

— Началство…

Тя вдигна ръка.

— Добре съм. Просто го заведете на сигурно място в управлението. Няма да се бавя.

Тя долови загрижеността в погледа на колегата си. Ако му позволеше да остане още малко, щеше да я завлече насила в болницата. А сега просто нямаше време за това.

Ким се намръщи, когато се наведе към Уилям.

Санитарят, който беше по-близо, се обърна към нея:

— Госпожице, имате нужда от помощ…

Ким не му обърна внимание, а кимна към Уилям.

— Как е той?

— Тежко сътресение на мозъка. Мисли, че му показвам осем пръста с едната си ръка, така че трябва да го заведем в болницата.

— Луси — повтори Уилям.

Ким леко го докосна по ръката.

— Лично ще се погрижа за нея.

Тя благодари на санитарите от линейката и се запъти към изхода на сградата. Всяка кост в тялото й протестираше. Излезе тъкмо навреме, за да види как откарват Виктор Уилкс.

Ким се зачуди колко ли живота беше отнел. С колко още уязвими, измъчени момичета беше злоупотребил — и как щяха да разберат за тях.

— Никога повече, Виктор — каза тя, когато колата изчезна.

— Никога.