Сподавен списък

ГЛАВА 5

Ким вървеше след Кортни, административния секретар на гимназията, която я водеше по коридорите на "Сейнт Джоузеф" към директорския кабинет. Междувременно Ким наблюдаваше с удивление пъргавината, с която тази жена се придвижваше върху своите десетсантиметрови токчета.

Брайънт въздъхна, докато минаваха покрай редиците класни стаи.

— Не бяха ли това най-хубавите ти години?

— Не.

Завиха по един дълъг коридор на втория етаж, след което ги въведоха в кабинет, на чиято врата личеше избелелият правоъгълник от свалена табелка.

Мъжът зад бюрото се изправи. Беше облечен със скъп костюм и носеше копринена вратовръзка в небесносиньо. Плътният черен цвят на косата му показваше, че е била боядисвана наскоро.

Той протегна ръка над бюрото. Ким се извърна и заоглежда стените на кабинета. Всички дипломи и лични документи с името на Тереза Уайът вече бяха свалени от тях.

Брайънт прие подадената за поздрав ръка.

— Благодарим ви, че уважихте молбата ни, господин Уайтхаус.

— Доколкото разбирам, вие сте заместник-директорът — каза Ким.

Той кимна утвърдително и седна.

— Предстои да встъпя в длъжност като действащ директор и ако мога да бъда полезен за разследването по какъвто и да било начин…

— О, със сигурност ще бъдете — прекъсна го Ким.

В поведението му имаше нещо съмнително. Изглеждаше някак заучено. Самият факт, че вече се беше преместил в кабинета на Тереза Уайът и беше премахнал всички следи от съществуването й, в най-добрия случай беше проява на лош вкус. Жената беше починала преди по-малко от дванадесет часа. Ким нямаше да се учуди, ако автобиографията му вече беше обновена.

— Бихме искали списък на всички служители. Моля, разпоредете да се явят пред нас по азбучен ред.

По изражението му пролича, че не обича да следва чужди инструкции. Ким се запита дали това важеше лично за нея или за жените изобщо.

Той сведе поглед.

— Разбира се. Ще кажа на Кортни да го организира незабавно. Подготвил съм една стая надолу по коридора, където ще можете спокойно да проведете разпитите.

Ким се огледа наоколо и завъртя глава.

— Не, тази тук ще ни свърши чудесна работа.

Той понечи да възрази, но добрите обноски го възпряха да предяви пълни претенции над кабинета точно в този момент.

Уайтхаус събра една част от личните си вещи от бюрото и се отправи към вратата.

— Кортни ще бъде на ваше разположение съвсем скоро.

Брайънт се захили веднага щом вратата се затвори зад гърба на заместник-директора.

— Какво? — попита тя, като зае стола зад бюрото.

— Нищо, началство.

Той сложи единия от столовете до бюрото и седна на него.

Ким огледа положението на последния останал стол, на който щяха да седят привиканите на разпит.

— Премести го малко по-назад.

Брайънт премести стола по-близо до вратата. Далече от всичко останало. Нямаше нищо, на което да се подпреш или да се облегнеш. Така тя щеше да може да наблюдава езика на тялото.

Чу се леко почукване по вратата. И двамата извикаха "Влез" в един глас.

Кортни влезе с лист хартия в ръка и едва доловима усмивка на лицето. Явно господин Уайтхаус не беше всеобщ любимец.

— Господин Адлингтън очаква да го повикате, когато сте готови.

Ким кимна в знак на съгласие.

— Нека влезе.

— Мога ли да ви предложа нещо друго? Кафе, чай?

— Можеш и още как. Кафе и за двамата.

Кортни се отправи към вратата; малко преди да излезе, Ким се сети да добави:

— Благодаря ти, Кортни.

Кортни кимна и отвори вратата, за да влезе първият от списъка.