Сподавен списък

ГЛАВА 56

Ким кимна към патрулната кола, която беше спряна от външната страна на желязната порта. Полицейското управление на Уест Мидландс не беше назначило денонощно наблюдение на Ричард Крофт, но патрулиращите коли бяха уведомени по радиостанцията да наглеждат дома му от време на време.

Брайънт натисна копчето на домофона и зачака портата да се отвори. След десет секунди го натисна отново.

Двамата се спогледаха. Предният път им бяха отговорили незабавно.

— Продължавай да звъниш — каза Ким и излезе от колата.

Тя се върна назад, до патрулната кола. Полицаят свали прозореца.

— Кога го проверихте за последно?

— Преди двадесетина минути. Каза, че сутринта ще работи от вкъщи, а следобяд щял да отиде в офиса си. Няколко минути по-късно излезе някаква кола. Предполагам, че беше бавачката.

Ким притича обратно до Брайънт. Според това, което беше научила току-що, Ричард Крофт е бил сам в къщата през последните двадесет минути.

— Някакъв резултат?

Той поклати глава.

— Добре, влизаме.

За момент тя застана неподвижно и обмисли как да прескочи портата. Беше изработена от ковано желязо, украсена с флорални елементи, извивки и листа. Избра си наум къде да стъпи, близо до стената от лявата й страна. Разклати портата с две ръце. Беше стабилна.

Ким си спомни как преди години Кийтс беше разказал за някакъв местен леяр, който се заклещил в ръчната си количка, докато изсипвал някакво старо желязо в пещта, и паднал в нея. Местният викарий дошъл да чете молебен над разтопеното желязо, докато го изливали в калъпите. Сети се как се беше надявала да са изработили нещо красиво с него.

"Съжалявам, приятелю", помисли си тя, когато започна да се катери. Прехвърли крака си над тридесетсантиметровите шипове, които украсяваха горния край на портата.

— Няма начин да го направя — обади се Брайънт отдолу.

— Не се дръж като невинна девойка — отговори Ким.

— Нищо чудно и да стана, ако опитам подобна хватка.

Докато се спускаше от другата страна на високата два метра и половина порта, тя си помисли, че ако имаха малко късмет, в този момент Ричард Крофт може би слушаше музика — твърде далеч от домофона, за да го чуе. Или модерната система на отваряне се беше повредила и той идваше, за да им отвори собственоръчно. Предпочиташе го леко раздразнен, вместо мъртъв.

Тя притича по алеята и усети под краката си лек наклон, който не се забелязваше от колата. Приближи се до къщата, но не видя никакви признаци на живот.

Зае се едновременно да удря по вратата и да натиска звънеца. Отстъпи назад, за да види накъде бяха насочени охранителните камери. Едната гледаше към портата, а другата към проклетите им коли. Никоя не покриваше периметъра зад къщата.

— Продължавай да чукаш — нареди Ким на Брайънт, който я беше настигнал, видимо невредим.

Тя изтича от другата страна на къщата и се спъна в една лопата, облегната на стената.

Чу хрущене под краката си, а след това видя счупеното стъкло.

Извика Брайънт по име, с всички сили. Той се появи зад ъгъла.

Входната врата на оранжерията, която преминаваше по цялата дължина на къщата, беше строшена.

Ким понечи да влезе в къщата, но спря, преди да стъпи вътре.

— След мен — каза тя и изтича обратно към входната врата.

По пътя грабна лопатата, в която се беше спънала.

— Счупи този прозорец — каза Ким, като я подаде на Брайънт. — Не искам да залича уликите около задния вход, преди да пристигнат експертите.

Брайънт застана възможно най-назад и замахна с лопатата. Тя се стовари върху стъклото и го строши.

Ким взе една тухла и натроши назъбените парчета около рамката на прозореца, за да може да се влезе безопасно.

Стъпи върху керамичното сандъче за цветя и се подпря на рамото на Брайънт. Кракът й напипа нещо стабилно под прозореца. Тя стъпи на него и усети, че ще я издържи. Едва когато влезе вътре, Ким видя, че нещото под краката й беше старинно писалище — беше влязла през кабинета.

След като стъпи здраво на земята, подаде ръка на Брайънт, за да му помогне да прескочи. През тежката дъбова врата се озоваха във фоайето. Ким тръгна наляво, а Брайънт — по стълбите. Следващата стая беше всекидневната, която й беше позната от предното им посещение. Ким я огледа набързо.

— Във всекидневната е чисто — извика тя, когато се върна във фоайето.

Чу как Брайънт извика в отговор, че и в спалнята нямало нищо подозрително.

Ким влезе в библиотеката и застина на място.

Тялото на Ричард Крофт беше проснато по средата на килима, а от гърба му стърчеше забит двадесетсантиметров кухненски нож.

Ким извика Брайънт, после коленичи, като внимаваше да не докосва нищо. Локвата кръв беше напоила килима и от двете му страни.

Брайънт се появи до нея.

— Мамка му.

Ким постави два пръста на врата му и каза:

— Още е жив.

Брайънт извади мобилния си телефон и повика линейка.

Ким отиде да потърси приемника на домофона и го намери монтиран на стената, до един извънредно голям хладилник марка "Смег".

Тя натисна копчето за отваряне и видя на екрана как металната врата започва да се отмества.

Забеляза, че охранителната система в къщата е изключена. Ким се изумяваше как хората се възползваха от алармените системи само когато не си бяха вкъщи, за да опазят вещите си. Вместо да съхранят живота си, докато бившите им колеги измират неестествено бързо.

Тя поклати глава, изтича до входната врата и я отвори широко.

Санитарите от линейката вече имаха свободен достъп до сградата.

Ким изтича към обратната страна на къщата и спря на почти два метра разстояние от мястото на влизането с взлом. Обърна се и огледа задния двор. На пръв поглед не забеляза уязвими места. В задната си част имотът беше ограден с висока метър и осемдесет ограда, вместо със стена. Декоративни дървени пана тип "пергола" добавяха още четиридесет и пет сантиметра към височината. Всички пана изглеждаха непокътнати.

— Добре, кучи сине — ако не си я прескочил, трябва да си минал през нея.

Ким започна да побутва едно по едно дървените пана, като започна от левия край на оградата. Подпорните стълбове бяха дървени, но стабилни, и до всички пана от лявата страна нямаше високи храсти. Ниско покрай тях минаваше леха с билки и подправки. Всеки, който се опиташе да се прехвърли през някое от паната, щеше да рискува да го забележат от задната част на къщата.

Ким огледа оградата, която преминаваше по цялата дължина на долния край на имота. През три метра се издигаха иглолистни дървета, високи по четири метра и половина. Повечето от дърветата съвпадаха с центъра на отделно пано — с изключение на четвъртото дърво отляво надясно.

Широко почти метър, то закриваше едно цяло пано и една дървена подпора. Тя прекоси с бързи крачки разстоянието от тридесет метра, отиде в края на градината и леко побутна паното с показалеца си. То поддаде и Ким видя, че оградното пано беше откачено от дървената подпора.

Ким дочу как някой тича от другата страна на къщата.

— Госпожо? — извика един полицай.

Тя излезе иззад дървото и нагледно демонстрира колко хитро можеше някой да влезе оттам или да се скрие за малко.

— С какво да помогна? — попита полицаят.

— Пази задния вход на къщата. Никой да не припарва до него.

Полицаят кимна и застана пред вратата, с гръб към къщата.

Ким отиде отново до дървото, мина зад него и побутна оградата. Тя се отмести с лекота — отворът беше достатъчно широк, за да се промъкне човек.

— Мамка му — каза тя.

Кучият му син беше хитър. Тя отстъпи назад към градината и се отдалечи от оградата, за да не попречи допълнително на събирането на веществени доказателства.

Качи се на люлката и дочу как забързаните сирени се приближават към портата и спират пред нея.

Погледна от другата страна на оградата и видя стръмния насип, който водеше към покрайнините на търговски комплекс; отвъд него имаше жилищен квартал, който представляваше истински лабиринт от улички, пресечки и задънени улици.

"Малко като този проклет случай", помисли си Ким и слезе обратно на земята.

Бавно измина пътя от счупеното пано на оградата до задния вход на къщата, като се оглеждаше наляво и надясно.

Накрая спря на малко повече от метър разстояние от полицая, когото беше поставила на пост.

— Как сте днес, госпожо?

Ким понечи да го попита какво точно имаше предвид с този въпрос, по дяволите, и в този момент разпозна служителя, с когото Брайънт беше говорил преди няколко дни. Човекът правеше точно онова, което го бяха посъветвали — да я заговори.

Ким завъртя очи към небето, поклати глава и се отправи към предната част на къщата. Брайънт стоеше пред вратата и наблюдаваше как се затварят задните врати на линейката.

— Как е?

— Продължава да диша, началство. Ножът все още е в него. Санитарите не искат да го вадят, преди да разберат как точно е забит. Парадоксално е, но може би оръжието, което е трябвало да го убие, в момента го поддържа жив.

— Каква ирония на съдбата — каза тя и седна на каменните стъпала.

— Ето я и прислугата — каза Брайънт.

Един "Воксхол Корса" спря рязко на чакъла. Жената, която познаваха като Марта, излезе от колата. Лицето й беше съвсем пребледняло.

— Какво… какво…

Ким остана да седи на стъпалата, а Брайънт се приближи към младото момиче.

— Господин Крофт е тежко ранен. Трябва да се свържете, със съпругата му и да я посъветвате възможно най-бързо да отиде в болницата.

Тя кимна и трескаво се втурна към къщата.

Още две патрулни коли спряха със свистене на гуми на алеята пред къщата, следвани от микробуса на съдебните експерти.

— Виж ги само — каза Брайънт, когато Ким се изправи.

— Ченгетата са като градския транспорт. Както няма никой, така в следващия момент…

— Сержант Додс — представи се един едър полицейски служител, пъхнал ръце под бронираната си жилетка.

Брайънт го отведе встрани, за да го запознае с подробностите около случая, а Ким хвана първия съдебен експерт, който слезе от микробуса.

— След мен — каза тя, без да се представи.

Мина покрай къщата и заведе високия рус мъж в края на градината.

— Проникнал е на територията през счупено дървено пано от оградата.

Тя посочи задния вход на къщата.

— Оттам е влязъл.

— Разбрано, госпожо.

Тя се върна пред къщата. Посрещна я Марта, която й подаваше мобилен телефон.

— Госпожа Крофт желае да разговаря с вас.

Ким взе телефона:

— Да.

— Инспектор Стоун, научих от Марта, че сте нанесли значителни поражения на дома ми.

— Не и колкото бяха пораженията върху съпруга ви.

— Бих искала да получа подробни обяснения какво точно сте търсили в къщата ми. Изрично изисках да ви отстранят…

— "Ръселс Хол", ако случайно се интересувате — каза Ким и прекъсна връзката.

Докато връщаше телефона на Марта, Брайънт излезе през портата.

— Готови? — попита той.

Тя кимна и двамата се отправиха към колата в края на алеята.

— Стопляш ли отношенията с госпожа Крофт, началство?

— И още как, вече сме първи приятелки — отговори мрачно Ким.

— Сега накъде, началство?

— "Холитрий" — каза тихо Ким.

Не биваше да отлагат повече.

…Отиваме да съкрушим едно семейство.