Стейси се облегна назад в стола и се протегна. Мускулите на врата й пареха. Тя изви глава наляво, после надясно. Нещо изпука в дясната й плешка.
Шефката беше казала да се прибира вкъщи и тя възнамеряваше да направи точно това.
Затвори страницата във "Фейсбук" и прозореца на електронната си поща. Най-отгоре с удебелени букви все още се открояваха няколко непрочетени писма, но щеше да ги отвори в събота сутринта. Точно сега копнееше за една продължителна гореща вана със сапунени мехури, последвана от доставена вкъщи пица и някой епизод на "Истински съпруги", все едно кой.
Бръмченето на компютъра заглъхна и стаята потъна в тишина.
Стейси мушна краката си в обувките под бюрото. После облече сакото си и тръгна към вратата.
Лявата й ръка застина, преди да щракне ключа на лампата, когато тя усети, че нещо продължаваше да я човърка. Нещо, което беше видяла, но не беше успяла да осмисли както трябва.
Стейси изръмжа и се върна на бюрото си. Бръмченето на компютъра й се стори по-силно от преди, сякаш звучеше изтормозено. Тя реши, че проектира върху машината собствените си чувства.
Въведе паролата си, без да гледа, и направо отвори електронната си поща. Второто непрочетено писмо накара сърцето й да забие учестено. Тя започна да чете с широко отворени очи.
Когато стигна до края, устните й вече бяха пресъхнали.
С треперещи пръсти Стейси взе телефона.