Сподавен списък

ГЛАВА 13

Ким върна слушалката на мястото й след третото телефонно обаждане. Надяваше се, че греши и че предстои да изгуби ценното време на някои особено важни личности. С удоволствие щеше да изтърпи Уди да й начука канчето, ако беше сгрешила. Нямаше да й достави никакво удоволствие, ако точно този път се окажеше права.

Някой не искаше онова място да бъде разкопано.

— Какво намери, Стейс? — попита Ким и седна на ръба на празното бюро.

— Дано си се настанила удобно, началство. Сградата, която все още съществува, е била част от по-голям комплекс, построен през четиридесетте години на миналия век. Била е проектирана като дом за войници с умствени увреждания, завърнали се от войната.

— Онези, които са били с физически увреждания, били настанявани в различни болници в региона, но най-силно засегнатите психически били изпращани в дома в Крестуд. В действителност на това място са държали затворени онези войници, които не можели да бъдат интегрирани обратно в обществото. Говорим за машини за убиване, които не се спират пред нищо.

— В края на седемдесетте всичките тридесет и пет души там вече се били самоубили или починали по естествен път. След това сградата е използвана като трудововъзпитателно училище.

Ким потръпна. Терминът беше излязъл от употреба, но беше означавал по-скоро затвор за непълнолетни, отколкото истинско учебно заведение.

— Слушам те.

— Има всякакви ужасни истории за малтретиране и тормоз, случили се през осемдесетте години. Имало е разследване, но няма повдигнати обвинения. В началото на деветдесетте сградата е започнала да функционира като дом за осиротели момичета, но славата й на място за проблемни младежи е останала. Заради съкращения в бюджета и планови ремонти в началото на новия век сградата е била вече със затихващи функции, а през 2014-та година е била напълно опожарена.

— Имало ли е ранени?

Стейси поклати отрицателно глава.

— Не намерих нищо по въпроса във вестниците.

— Добре тогава. Кев, Стейс, започнете да правите списък на хората, които са работили там. Искам да видя…

Факс машината изведнъж оживя и тя млъкна.

Всички знаеха какво ще пристигне и всички знаеха какво щеше да пише там.

Брайънт взе документа и го прегледа набързо. Застана до бюрото на Стейси и протегна към нея служебната биография на Тереза Уайът.

— И така, колеги, вече имаме първия от списъка.

Всички се спогледаха, докато осмисляха чутото. Настъпи мълчание.

А в него отекна телефонен звън.