Сподавен списък

ГЛАВА 55

Ким беше свикала оперативката по-късно от обикновено. Напрежението около случая се отразяваше на всеки един от тях. Най-малкото, което можеше да направи, беше да им предложи един-два часа повече сън.

Брайънт, Стейси и Досън вече седяха зад бюрата си, когато тя приключи с доклада си за последните развития по случая пред Уди.

— Добро утро, приятели. Предполагам, знаете, че интересът на медиите към случая нараства. Всички пощуряха след издигането на третата тента. Пише го на първа страница на всички вестници, а снощи хванах коментарно предаване по телевизията.

— О, да, и аз го гледах, началство — изръмжа Брайънт.

— Вярвам, че няма нужда да ви напомням да не говорите с никакви репортери, колкото и да настояват. Случаят е твърде важен, за да рискуваме някой да извърти думите ни по какъвто и да било начин.

Ким говореше и за себе си. Знаеше на какво е способна, когато я притиснат репортери, затова мъдро беше стояла настрана от тях.

— Ако някой от вас има нужда да му се припомни колко зле се справяме към момента, да заповяда в кабинета на Уди, за да прочете някоя от статиите в пресата.

Бюрото на началника й приличаше на будка за вестници и по време на срещата им тази сутрин той се беше погрижил да я запознае подробно с написаното във всеки от тях.

— Наистина ли, началство?

Тя кимна. Беше важно всички да знаят, че ги наблюдават под лупа.

— Хайде сега, Кев — знаеш как стоят нещата. На третия ден винаги се оказва, че вината е в нас, а вече доживяхме до петия ден след откриването на първия труп, така че според мен се движим доста добре.

Ким усети как отчаянието се надига като прилив в стаята. Тя въздъхна, преди да продължи:

— Ако ви е толкова важно какво казват медиите за вас, трябваше да си изберете кариера в шоубизнеса. Ние сме полицейски служители. Нас никой не ни харесва.

— Малко е обезкуражаващо, началство — каза Стейси. — Как да работим с ентусиазъм, когато знаем това?

Ким осъзна, че силата й не беше в мотивационните речи.

— Хайде сега — всички погледнете тази стена, и я погледнете добре.

Сега, когато имената на момичетата бяха написани, бялата дъска й изглеждаше много по-поносимо. Дъската беше разделена на три колони:

Жертва 1

— Мелани Харис

Възраст — 15

По-висок от среден ръст,

недохранена, зъбен дефект,

чорап с пеперуда

Обезглавена

Жертва 2

— Трейси Морган

Възраст — 15

Бременна, липсващо долнище

на пижамата

Погребана жива

Жертва 3 — Луиз Дънстан —?

Възраст — 15

Протеза

на три горни зъба

— Някакво чудовище е убило тези три момичета. Говорим за изнасилване, побой, задушаване и заравяне. За тях това не е новина по вестниците. Това е бил животът им, тяхната собствена реалност. Всяка сутрин се събуждаме, за да хванем човека, който си е мислил, че може да извърши тези престъпления и да му се размине. Допреди няколко дни тези деца бяха напълно анонимни, забравени и безмълвни. Вече не са. Благодарение на нас Мелани, Трейси и Луиз сега могат да разкажат своята история. Помнете ми думата, ние ще хванем копелето, което им е причинило това. В случай, че имате нужда от допълнителна мотивация, значи сте сбъркали професията.

— Благодаря, началство — каза Брайънт и кимна.

— С теб съм — добави Стейс с усмивка.

— И още как — включи се Досън.

Тя зае обичайното си място на ръба на празното бюро.

— Добре, Кев, някакво развитие на местопрестъплението?

— Доктор Дан извади тялото към два часа тази сутрин. Сърис извърши първоначален оглед на изкопа, но сега предстои пресяването на почвата.

— Докторът спомена ли нещо за зъбна протеза?

— Не каза почти нищо за каквото и да било. Странна птица е той, началство.

— Кажи го на Сърис. Може да е все още в гроба.

— Стейси, нещо при теб?

— Проверих и телефонния номер на Том Къртис. Получил е повече от петдесет телефонни обаждания в двата часа преди смъртта си.

Ким се наведе напред.

— Слушам те.

— Всичките са от номера на Ричард Крофт.

— Господи — каза ядосано тя. — Нещо друго?

— Записът от дома за възрастни хора е напълно безполезен и следователно нямаме нищо будещо подозрение относно смъртта на Мери Андрюс.

— Нещо от експертите около ситуацията с Артър Канъп?

— Анализът на парченцата боя показва, че автомобилът е "Ауди", модел "ТТ", с местен регистрационен номер.

— Нещо друго?

— Да, архивите на дома в Крестуд са пълно мазало. Все още душа неофициално във "Фейсбук", а официално прозвънявам бившите обитатели на дома. Някои от вписаните като "избягали" всъщност са били там през въпросната нощ, докато някои от списъка са напуснали седмици по-рано.

"Хм", помисли си Ким. Пълна некомпетентност от страна на общината или умишлен опит за подправяне на крайния списък с обитателите на дома? Към този момент и двете възможности бяха реални.

Ким не искаше Стейси да продължава да събира информация през "Фейсбук", но явно този метод беше по-ефикасен от проверката на официалните документи.

— Стейс, подпитай за Том Къртис. Разбери колко близък е бил с момичетата. Искам да знам дали е имало слухове за съмнително поведение от негова страна.

— Заемам се, началство.

— Добре, Кев, върни се на разкопките. Брайънт, мисля, че двамата с теб трябва още веднъж да посетим депутата Крофт.

— Ъ-ъ, началство… има и още нещо — каза Стейси.

— Слушам те — каза Ким и се протегна да вземе връхната си дреха.

— Имам три адреса. Последните местожителства преди Крестуд на всяко едно от момичетата.

Ким и Брайънт се спогледаха. Това беше най-тягостното задължение за всеки детектив. Каквито и обстоятелства да бяха наложили настаняването на момичетата в дом за изоставени деца, Ким предполагаше, че имат живи роднини, които ще бъдат покрусени от новината за тяхната смърт. Брайънт мина покрай бюрото на Стейси и взе списъка. Първо щяха да се погрижат за живите, а след това за мъртвите.