Сподавен списък

ГЛАВА 62

Ким вървеше по коридорите на "Ръселс Хол" за втори път през последните два дни. Не беше време за свиждания, затова тя се представи по домофона като служител на полицията.

Грижата за пациентите беше с предимство, но медицинските служители се стараеха да съдействат на полицията.

Ким мина покрай малката чакалня в края на отделението. Брайънт се изправи, щом я видя. Тя му махна да седне обратно.

Спря пред бюрото на медицинските сестри.

— Ричард Крофт?

— Мисля, че пациентът все още не е готов да отговаря на въпросите ви — отговори сестрата.

Ким кимна в знак на разбиране, но имаше нужда от съдействие. Наведе се напред и тихо каза:

— Сестра, тази седмица около мен се струпаха повече от шестима умрели и всеки един от тях има нужда от отговори. Ричард Крофт едва не стана седмият — и може би ще успее да ми помогне.

Жената се намръщи още повече.

Ким вдигна ръка:

— Уверявам ви, че по никакъв начин няма да застраша здравословното му състояние.

Това не беше лъжа, защото Ким нямаше намерение да му причинява каквото и да било.

Сестрата кимна и посочи с глава третата отворена врата в края на отделението.

— Само за няколко минути, нали?

Ким кимна в знак на съгласие и тихо продължи по коридора.

Тя застана на прага и вместо към неподвижното тяло в леглото, погледна към съпругата му, която седеше в креслото, погълната от екрана на мобилния си телефон.

Ким се облегна на касата на вратата и жената извърна към нея главата си с лъскавата черна коса.

По лицето на Нина Крофт беше изписана дружелюбна вежливост. Това несъмнено беше изражението, което пазеше за обслужващия персонал. Когато очите й се спряха на Ким, всяка следа от вежливост и дружелюбие изчезна.

Ким за миг се учуди как едно толкова красиво лице можеше да излъчва толкова жлъч. Красотата изведнъж избледня и бе подменена от две присвити очи и две тънки, озлобени устни.

— Какво правите тук, по дяволите?

— Госпожо Крофт, съпругът ви трябва да бъде разпитан.

— Не сега, инспектор Стоун — и със сигурност не от вас.

Нина Крофт се изправи. Точно както се беше надявала Ким.

Ричард Крофт изпъшка в леглото си. Ким направи крачка към него и Нина моментално препречи пътя й.

— Изчезвай — изсъска тя.

Ким се опита да я заобиколи, но Нина рязко я сграбчи за ръката и я повлече към вратата. Ако не служеше в полицията, Ким щеше просто да я плесне през устата. Понякога саможертвите не си струваха.

— Изчезвай веднага от тази стая, по-далече от съпруга ми.

Нина я поведе към изхода на отделението. Когато минаха покрай чакалнята, Ким хвърли един поглед вътре и срещна очите на Брайънт. Кимна му назад, в посока на неохраняваната стая.

Когато излязоха от отделението, жената рязко пусна ръката на Ким, все едно беше прокажена.

— Не ми харесват методите ви, както не харесвам и вас самата.

— Няма да го взема присърце, обещавам ви.

Жената се обърна, за да влезе отново в отделението.

— Но всъщност проблемът не е в методите ми, нали, госпожо Крофт?

Нина се извърна и направи една крачка обратно към нея. Чудесно.

— Вие не сте глупава. Преди да се обадите и да поискате отстраняването ми от случая, вероятно сте потърсили информация за мен. По-скоро ви дразни процентът на престъпленията, които успявам да разкрия.

Нина се приближи.

— Дразни ме фактът, че се отнасяте към съпруга ми като към заподозрян, което ми говори, че не сте достатъчно компетентна да водите това разследване. Очевидно нямате нужните умения…

— Защо бихте искали да ме отстранят от случая, след като знаете много добре, че ще го разреша, колкото и време да ми отнеме?

Нина Крофт продължи да я гледа заплашително.

— Особено след като знаете, че съпругът ви е в опасност? Всяка нормална съпруга би искала да заловят убиеца възможно най-бързо, така че да изчезне заплахата за живота на любимия човек.

— Внимавайте, инспектор Стоун.

— От какво се страхувате, госпожо Крофт? Защо сте толкова ужасена от възможността да открия отговорите? И какво, по дяволите, е сторил вашият съпруг преди всичките тези години?

Нина отстъпи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Никога няма да докажете, че е сторил нещо нередно.

— Любопитно ми е как така не твърдите, че не е сторил нищо нередно — а само че няма да успея да го докажа.

— Играете си с думите.

— Съпругът ви знае нещо за онова, което се е случило в дома в Крестуд преди десет години — а за разлика от него има други, които не са имали късмета да оживеят, за да го разкажат.

Жената я гледаше равнодушно. Ким беше почти сигурна, че не е срещала друга жена, която да е по-лишена от съчувствие от Нина Крофт.

Ким невярващо поклати глава.

— Възпрепятствате разследването при всяка една възможност. Опитахте се безуспешно да ме отстраните от случая. Използвахте влиянието си на адвокат, за да се опитате да попречите на разкопките…

Гласът й заглъхна в момента, в който я осени истината.

— Ти си отровила кучето на професора! Когато позволените от закона мерки са се оказали безрезултатни, ти си решила на всяка цена да осуетиш разкопките. Господи, що за човек си ти?

Нина сви рамене.

— Арестувайте ме за непозволена употреба на телбод, ако искате.

Ким забеляза някакво раздвижване зад главата на Нина Крофт и се досети, че Брайънт вече е излязъл от болничната стая.

Ким се наведе към нея и заговори:

— Ти си едно безскрупулно, студено, жалко подобие на жена. Не ти пука за никого и за нищо. Мисля, че знаеш точно какво се е случило на онова място — и единственият човек, когото се опитваш да защитиш, си самата ти. Мога да ти обещая едно: ще дойде денят, когато ще те посетя отново, и в този ден ще има един особено публичен арест за възпрепятстване на правосъдието.

Ким замълча, когато Брайънт мина през първата двойна стъклена врата.

— Сега вече наистина имаш основание да подадеш жалба. Така че дай всичко от себе си, моля те.

Брайънт застана до нея.

— Разбра ли всичко необходимо? — попита тя.

Брайънт кимна и се обърна към Нина.

— Съпругът ви пита за вас.

Нина погледа първо единия, после другия и осъзна, че са я изиграли. Лицето й почервеня. Нина Крофт не обичаше да губи.

— Ах, ти, малка, подла кучка…

Ким се обърна и се отдалечи.

— Като гледам, вече сте първи приятелки, началство?

— До гроб. Какво разбра?

— Абсолютно нищичко.

Ким спря насред крачката си.

— Шегуваш ли се?

Брайънт поклати глава.

— Не.

— Имаме жертва, оцеляла след нападение. Единствената оцеляла жертва на кучия син, който е убил поне двама души

— И Крофт не казва абсолютно нищо?

— Началство, човекът едва успява да каже две думи. По системата с "да" и "не" все пак успях да разбера, че е бил изправен, с гръб към вратата, когато ножът се е забил в гърба му. Паднал е по очи и моментално е загубил съзнание.

Ким издиша през зъби.

— Минути, Брайънт. Явно сме го изпуснали за няколко проклети минути. Който и да е бил, извършителят е знаел, че има съвсем малко време, преди Марта да се върне с покупките. А освен това е знаел единствения начин да влезе и излезе незабелязано.

Когато излязоха от болницата, навън беше тъмно.

— Слушай, казах същото и на Кев. Почини си утре. В събота ще се опитаме да сглобим всичко. Беше адска седмица.

Както никога, Брайънт не възрази.

Ким заобиколи болницата, за да отиде при паркирания си мотор. Зави зад ъгъла в тъмното.

Когато посегна да вземе каската, заключена за вилката, телефонът й звънна.