Сподавен списък

ГЛАВА 6

В четири и петнадесет следобед, след дванадесет идентични разговора, Ким удари глава в бюрото. Звукът от срещата на дървото с нейната глава й достави необяснимо удоволствие.

— Знам какво си мислиш, началство — опита се да я успокои Брайънт. — Явно в моргата си имаме истинска светица.

Той извади от джоба си едно пакетче ментолови бонбони срещу кашлица. По нейни изчисления, това му беше петото.

Преди пет години беше развил възпаление на гърдите и лекарят му беше казал да спре да пуши по тридесет цигари на ден. В желанието си да се избави от раздиращата кашлица, Брайънт беше започнал да смуче бонбоните един след друг. Пушенето си беше отишло, но пристрастеността към ментоловите бонбони беше останала.

— Трябва да ги намалиш, наистина.

— Знам, началство. Просто днес е един от онези дни.

Точно както всеки заклет пушач, и той злоупотребяваше в моменти на стрес или скука.

— Кой е следващият?

Брайънт погледна списъка.

— Джоана Уейд, английски език и литература.

Ким завъртя очи към тавана, когато вратата се отвори и в кабинета влезе следващият им събеседник. Беше жена, облечена с тесни черни панталони и копринена риза в люляков цвят. Дългата й руса коса беше вързана на висока опашка, така че подчертаваше ясно изразената й брадичка и лицето й, почти без грим.

Тя седна, без да подава ръка за поздрав, и скръсти левия си глезен пред десния. Ръцете й останаха прилежно прибрани в скута.

— Няма да отнемем много от времето ви, госпожо Уейд. Искаме просто да ви зададем няколко въпроса.

— Не съм госпожа.

— Извинете?

— Не съм госпожа, но моля ви, наричайте ме Джоана.

Гласът й звучеше твърдо и премерено, с лек северняшки акцент.

— Благодаря ви. От колко време познавахте директор Уайът?

Учителката се усмихна.

— Работих под началството на директор Уайът близо три години.

— Как бихте определили работните ви отношения?

Джоана Уейд прикова погледа си върху Ким и леко наведе глава встрани.

— Така направо ли, инспектор Стоун, без никакви романтични встъпления?

Ким не обърна внимание на закачката и на свой ред я погледна право в очите.

— Моля ви, отговорете на въпроса.

— Разбира се. Работните ни отношения бяха съвсем прилични. Имахме си своите добри и лоши моменти, но според мен това се случва с повечето жени, които работят заедно. Тереза беше силно отдадена на работата си, непреклонна във вярванията и убежденията си.

— В какъв смисъл?

— Методите на обучение са претърпели значително развитие от времето, в което Тереза е преподавала в класната стая. Често е нужна доза изобретателност, когато искаме знанието да достигне до младия, съзряващ ум. Всички правим опити да се адаптираме към културните промени, но според Тереза единственият начин на преподаване включваше ред, дисциплина и четене — и ако някой пробваше нещо различно, го очакваше подобаващо порицание.

Ким наблюдаваше езика на тялото на Джоана Уейд и прецени, че е честна и пряма. Освен това забеляза, че тя нито веднъж не погледна към Брайънт.

— Можете ли да ми дадете пример?

— Преди няколко месеца един от учениците ми предаде есе, в което половината текст се състоеше от съкращения — от онези, които най-често се използват като средство за комуникация в кратките съобщения, изпращани по мобилни телефони или във "Фейсбук". Накарах всичките двадесет и трима ученици в класа да отидат до гардеробчетата си и да донесат мобилните си телефони. След това настоях в продължение на десет минути да си изпращат кратки съобщения един на друг, като използват само граматически правилен английски език, заедно със съответните пунктуационни знаци. Цялото преживяване беше извънредно странно за тях, но в крайна сметка всички успяха да разберат неговата цел.

— Която беше?

— Да им покаже, че изразните средства зависят от средата, в която се използват. Случката не се повтори.

— И това не се хареса на Тереза?

Джоана Уейд поклати глава:

— Ни най-малко. Според нея, въпросното момче трябваше да остане след часовете, защото това щяло да изпрати по-красноречиво послание. Позволих си да не се съглася и Тереза отбеляза случая като "неподчинение" в работното ми досие.

— Това е доста по-различно от всичко, което научихме до момента от служителите в училището.

Жената сви рамене.

— Не мога да говоря от името на другите, само искам да отбележа, че някои от учителите вече са се предали. Методите за обучение, които познават, вече не отговарят на нуждите на днешните младежи и те просто буксуват, докато дойде време да се пенсионират. Задоволяват се с една ситуация, в която нито вдъхновяват другите, нито самите те се вдъхновяват от работата си. Аз обаче не съм от тях.

Тя отново наведе глава и по устните й се плъзна лека усмивка.

— Да научиш днешните млади да ценят красотата и елегантността на английския език е истинско предизвикателство. Но аз твърдо вярвам, че човек никога не трябва да бяга от предизвикателствата. Не сте ли съгласна, инспектор Стоун?

Брайънт се прокашля.

Ким отвърна с кратка усмивка. Самоувереността и прямотата на тази жена бяха като глътка свеж въздух след дванадесетте абсолютно идентични разговора преди това. Безсрамното й флиртуване я забавляваше.

Ким се облегна в стола си.

— А какво можете да ми кажете за Тереза в личен план?

— Какво предпочитате — да се придържам към общоприетия стил на формално уважение, когато се говори за починалите наскоро, или да бъда искрена с вас?

— Честността ви ще бъде високо оценена.

Джоана Уейд се раздвижи на стола, за да кръстоса глезените си в обратната посока.

— Като директор на училище, Тереза беше мотивирана и устремена. Като жена според мен беше голям егоист. Както сами виждате, върху нейното бюро няма снимки на никой или нищо, което е важно за нея. Окото й не мигваше да кара хората да работят до девет или десет вечерта. Голяма част от времето си прекарваше в спа центрове, пазаруване на маркови дрехи и резервиране на скъпи почивки.

Брайънт записа няколко думи в бележника си.

— Има ли нещо друго, което мислите, че би ни помогнало в разследването?

Жената поклати глава.

— Благодарим ви за отделеното време.

Жената се наклони напред.

— Ако имате нужда от алибито ми, инспектор Стоун, по това време бях във фитнес зала "Либърти" и правех йога упражнения. Чудесно се отразяват на гъвкавостта. Ако ви интересува, там съм всеки четвъртък вечер.

Погледът й срещна този на Ким. Светлосините й очи искряха предизвикателно. Тя самоуверено пристъпи към бюрото и подаде визитната си картичка.

Ким нямаше друг избор, освен на свой ред да подаде ръката си. Жената постави визитката в дланта на Ким и превърна докосването в ръкостискане. Кратко и уверено. Преди да се отдръпне напълно, пръстите й леко погалиха дланта на Ким.

— Това е телефонният ми номер. Моля ви, не се колебайте да ме потърсите, ако имате нужда от допълнително съдействие.

— Благодарим ви, бяхте повече от полезна.

— Бога ми, началство — каза Брайънт, когато вратата се затвори. — Човек няма нужда от упътване, за да разгадае тези сигнали.

Ким сви рамене.

— Или те бива за тази работа, или не.

Тя сложи визитката в джоба на сакото си.

— Има ли още?

— Не, тя беше последната.

И двамата се изправиха.

— Това е всичко за днес. Прибери се, време е да си починеш — каза Ким.

Имаше чувството, че и двамата ще се нуждаят от почивка.