Тревожни хора

15.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Лондон

Джак: По-удобно ще ти е, ако седнеш на стола, вместо на пода.

Лондон: Да нямаш перде на очите? Нали виждаш, че кабелът на зарядното не стига до стола?

Джак: Разбира се, изключено е просто да преместиш стола.

Лондон: А?

Джак: Не, нищо.

Лондон: Тук имате ужасно покритие. Пълна трагедия.

Джак: Налага се да те помоля да изключиш телефона, за да мога да задам въпросите си.

Лондон: Ами че аз не те спирам, питай смело. Наистина ли си ченге, между другото? Изглеждаш твърде млад за ченге.

Джак: Казваш се Лондон, това вярно ли е?

Лондон: „Това вярно ли е.“ Ти по тоя начин ли говориш? Звучиш, все едно играеш ролеви игри с някой, който се възбужда от одитори.

Джак: Бих оценил, ако се опиташ да подходиш сериозно. Казваш се Л-о-н-д-о-н?

Лондон: Ами дааа!

Джак: Трябва да кажа, че името е необичайно. Или може би не необичайно, но интересно. Откъде идва?

Лондон: От Англия.

Джак: Да, да, това ми е ясно. Имах предвид по-скоро дали има конкретна причина да се казваш така.

Лондон: Да, родителите ми така са ме кръстили. Ти да не си напушен?

Джак: Знаеш ли какво? Да забравим за това и да продължим нататък.

Лондон: Намери за какво да се разсърдиш.

Джак: Не се сърдя.

Лондон: Не, изобщо не звучиш сърдито.

Джак: Да се съсредоточим върху въпросите. Работиш в банката, това вярно ли е? Била си на гишето, когато е влязъл извършителят?

Лондон: Извършителят?

Джак: Имам предвид обирджията.

Лондон: Да, „вярно“ е.

Джак: Няма нужда да правиш така с пръстите.

Лондон: Това са кавички, сещаш се, препънителни знаци. Виждам те, че си водиш записки, и когато използвам кавички, искам да го напишеш, за да си личи, че това е ирония, иначе хората, които четат бележките ти, ще решат, че съм пълен идиот.

Джак: Казва се препинателни знаци.

Лондон: А? Тука ехо ли има?

Джак: Просто ти казах как се наричат.

Лондон: Просто ти казах как се наричат!

Джак: Не звуча така.

Лондон: Не звуча така!

Джак: Ще те помоля да се държиш малко по-сериозно. Можеш ли да ми разкажеш за обира?

Лондон: Ами то дори не беше обир. Банката не работи с пари в брой.

Джак: Разкажи ми какво се случи, моля.

Лондон: Написа ли, че се казвам Лондон? Или пишеш просто „свидетел“? Искам да напишеш името ми, в случай че това се появи в интернет и стана известна!

Джак: Няма да се появи в интернет.

Лондон: Всичко се появява в интернет.

Джак: Добре, ще запиша името ти.

Лондон: Топ.

Джак: Моля.

Лондон: „Топ“. Не разбираш ли какво значи? Топ е нещо ХУБАВО!

Джак: Знам какво означава. Просто не чух какво каза.

Лондон: Просто не чух какво казааа.

Джак: Ти на колко години си?

Лондон: ТИ на колко години си?

Джак: Питам, защото ми се струваш твърде млада, за да работиш в банка.

Лондон: На двайсет съм. Просто замествам, защото никой не иска да работи един ден преди Нова година. Ще уча за барман.

Джак: Не знаех, че за това се учи.

Лондон: Във всеки случай е по-трудно, отколкото да станеш ченге.

Джак: Сигурен съм. Сега ще ми разкажеш ли за обира, ако обичаш?

Лондон: Добреее, ама че си темерут. Ще ти разкажа за „обира“...