Разпит на свидетел
Дата: 30 декември
Име на свидетеля: Рогер
Джак: Добре ли си?
Рогер: Що за въпрос?
Джак: Струва ми се, че ти тече кръв от носа.
Рогер: Дадада, случва се понякога, оня шарлатанин лекарят казва, че било от „стрес“. Да не ти пука, задай си въпросите.
Джак: Окей, така. Отишъл си на огледа със съпругата си Анна-Лена?
Рогер: Откъде знаеш?
Джак: Пише го в материалите ми.
Рогер: Защо имаш материали за съпругата ми?
Джак: Разпитваме всички свидетели.
Рогер: Не искам да съставяш материали за съпругата ми.
Джак: Спокойно.
Рогер: Страшно съм спокоен.
Джак: Опитът ми сочи, че точно така отговарят неспокойните хора.
Рогер: Няма да отговарям на въпроси относно жена ми!
Джак: Не, не, окей. А можеш ли да отговориш на въпросите ми за извършителя?
Рогер: Няма как да знам, преди да си ги задал, нали?
Джак: Като начало: къде според теб се крие той?
Рогер: Кой?
Джак: Как мислиш?
Рогер: Обирджията?
Джак: Не, Уоли.
Рогер: Кой е това?
Джак: Не знаеш ли кой... уф, това е заглавието на една стара детска книга: „Къде е Уоли?“. Коментарът ми беше саркастичен, забрави за това.
Рогер: Нямам причина да чета детски книги.
Джак: Моля за извинение. Можеш ли да ми кажеш къде според теб се крие извършителят?
Рогер: Аз откъде да знам?
Джак: Извинявай, че питам, но имаме основания да смятаме, че извършителят още се намира в апартамента. Мисля, че може би можеш да ни помогнеш, тъй като според съпругата ти преди всеки оглед правиш щателно проучване и проверяваш всички чертежи.
Рогер: На брокерите не може да се разчита. Някои от тях не биха могли да измерят линийка с друга линийка.
Джак: Точно това имам предвид. Забеляза ли нещо поособено във връзка с този апартамент?
Рогер: Да. Брокерката беше некадърна.
Джак: Защо?
Рогер: На чертежа липсваше един метър, между стените.
Джак: Сериозно? Между кои стени? Можеш ли да ми покажеш?
Рогер: Ето тук. Чува се, ако почукаш. Има празнина.
Джак: Защо им е да оставят празнина?
Рогер: Вероятно защото едно време, когато жителите на града бяха по-богати, а имотите по-евтини, този и съседният апартамент са образували едно голямо жилище. Сега целият пазар е манипулиран, за да прецака обикновените хора. Брокерите са виновни. И банките. И стокхолмчаните. Надуват цените до безкрай. Защо въртиш очи, по дяволите?
Джак: Извинявай. Не искам да се бъркам. Но последните няколко години със съпругата ти не спекулирате ли с имотния пазар, като купувате и продавате апартаменти? Това също вдига цените.
Рогер: Значи вече е нередно човек да печели пари, така ли?
Джак: Не съм го казал.
Рогер: Не е престъпление, че съм добър търговец, това да ти е ясно!
Джак: Не, не е, така е.
Рогер: Или поне си мислех, че съм добър търговец.
Джак: Тук изгубих нишката.
Рогер: Бях инженер. Преди да се пенсионирам. Това пише ли го в материалите ти?
Джак: А? Не.
Рогер: Значи не е било важно, така ли излиза? Цял живот работих на едно място, но това не е достатъчно важно за материалите ти? Знаеш ли какво правеха през последните години?
Джак: Не.
Рогер: Преструваха се. Също като нея.
Джак: Като съпругата ти?
Рогер: Не, Уоли.
Джак: А?
Рогер: Да не мислиш, че само твоето поколение може да бъде саркастично, сополанко?