Тревожни хора

23.

Истината е, че обирджията направи всичко възможно да не насочи пистолета към никого от присъстващите, за да не ги изплаши. Но първият, когото по погрешка взе на мушка, беше жена на име Зара. Тя беше някъде на петдесет или шейсет години, добре облечена, по онзи начин, по който често се обличат хората, които са станали финансово независими от финансовата зависимост на други хора.

Интересното беше, че когато обирджията нахлу вътре, препъна се и размаха ръце право пред лицето ѝ, Зара като че изобщо не се изплаши. Друга жена някъде в апартамента изкрещя паникьосано: „Божичко, обират ни!“. А това прозвуча странно, тъй като на обирджията дори не му бе хрумнало, че тъкмо това би могло да се превърне в обир. Никой не обича да се отнасят с него предубедено, а това, че държиш пистолет, не означава непременно, че си обирджия. А дори и да си, може пък да си банков обирджия, а не човешки обирджия. Така че когато жената изкрещя „извади пари, Рогер“ на мъжа си, обирджията всъщност малко се обиди. Случва се. После мъж на средна възраст, облечен с карирана риза, който стоеше до прозореца и очевидно се казваше Рогер, измърмори кисело: „Нямаме пари в брой!“.

Обирджията се канеше да възрази, но по случайност мерна отражението си в балконския прозорец. Видя маскираното си лице, оръжието в ръката си, хората в стаята. Сред тях имаше една много възрастна жена. Имаше и една бременна. Друга изглеждаше, все едно ще се разплаче. Всички се взираха в пистолета, погледите им бяха подивели и изплашени. Но най-изплашени бяха очите, които се взираха в отражението си през дупките на маската. Съкрушаващо прозрение споходи обирджията: „Не те са затворени тук, а аз“.

Единствено Зара не изглеждаше ни най-малко изплашена. Малко след това се чуха и първите полицейски сирени на улицата.