Тревожни хора

5.

Окей. Един мъж стоеше на мост. Мисли за това.

Беше написал писмо, което прати по пощата, после закара децата си на училище, качи се на парапета и погледна надолу. Десет години по-късно несполучил банков обирджия взе осем души за заложници по време на оглед. Ако човек застане на този мост, може да види чак до балкона на въпросния апартамент.

Разбира се, всичко това няма нищо общо с теб. Или всъщност има малко общо. Защото си обикновен, приятен човек, нали? Какво щеше да направиш, ако беше видял някой да стои на парапета на моста? В такъв момент няма правилно и грешно, не е ли така? Просто щеше да направиш каквото и да е, за да му попречиш да скочи. Дори не го познаваш, но хората притежават вроден инстинкт да не оставят другите да отнемат живота си, които и да са те.

Затова щеше да се опиташ да поговориш с него, да спечелиш доверието му, да го убедиш да се откаже. Защото и ти си изпитвал тревога, и ти си имал дни, когато те боли на места, които не се виждат на рентгенови снимки, без да можеш да го обясниш дори на хората, които те обичат. Някъде дълбоко, в спомени, които може би отричаме дори пред самите себе си, много от нас знаят, че от мъжа на моста ни дели по-малко, отколкото ни се иска. Повечето възрастни са имали наистина черни мигове. Дори адски щастливите хора не са щастливи през цялото шибано време, знаеш го. Затова би се помъчил да го спасиш. Защото човек може да спре да живее по погрешка, но за да скочи, се иска воля. Трябва да се качи на нещо високо и да направи крачка напред.

Ти си добър човек. Не би стоял отстрани.