Истината е, че когато обирджията се предаде, всички заложници бяха освободени едновременно – брокерката и потенциалните купувачи. Един полицай стоеше на пост във входа, докато излизаха. Заложниците затвориха вратата след себе си и тя се заключи, след което те продължиха спокойно надолу по стълбите, излязоха на улицата и насядаха в очакващите ги полицейски автомобили, които ги отведоха в управлението. Полицаят във входа изчака, докато колегите му се качат при него. После парламентьорът звънна на обирджията. Малко след това полицаите нахлуха в апартамента – само за да открият, че е празен. Балконската врата беше заключена и всички прозорци бяха затворени, а нямаше друг изход навън.
Не беше нужно да си от Стокхолм, за да се досетиш бързо-бързо, че или някой от заложниците беше помогнал на обирджията да избяга, или той изобщо не беше избягал.