Тревожни хора

6.

Младият полицай разтърква чело с върховете на пръстите си. Там има цицина с размерите на бебешки юмрук.

– Откъде ти е това? – пита брокерката и като че много, ама много ѝ се иска да добави „Окей ли е всичко?“.

– Ударих се някъде – изръмжава полицаят, поглежда бележките си и пита: – Извършителят изглеждаше ли, сякаш е свикнал да борави с огнестрелно оръжие?

Брокерката се усмихва учудено.

– Имаш предвид... пистолета?

– Да. Несигурен ли беше, или изглеждаше, все едно многократно е държал пистолет?

С въпроса си полицаят иска да провери дали според брокерката е възможно обирджията да е бивш военен. Но вместо това тя отговаря весело:

– О, не, такова, пистолетът не беше истински!

Полицаят я зяпва и сякаш не може да прецени дали тя се шегува, или просто е наивна.

– Какво те кара да го кажеш?

– Личеше си, че е играчка! Мислех, че всички са го разбрали?

Полицаят ѝ хвърля продължителен поглед. Тя не се шегува. В погледа му се прокрадва известно съчувствие.

– Значи изобщо не си била... изплашена? Брокерката поклаща глава.

– Не, не, не. Разбрах, че не сме в опасност. Обирджията никога не би могъл да нарани някого!

Полицаят преглежда записките си. Разбира, че тя не е разбрала.

– Искаш ли нещо за пиене? – пита той състрадателно.

– Не, благодаря. Вече ме пита – отговаря брокерката безгрижно.

Полицаят решава все пак да ѝ донесе чаша вода.