Тревожни хора

60.

Джак е толкова бесен, че вече почти е останал без глас.

– Кажи ми истината! Защо поиска фойерверки? Къде е истинският брокер? ИМА ЛИ ИЗОБЩО истински брокер?

Брокерката, чието сако все още беше набръчкано като муцуна на булдог след часовете, прекарани в тясното пространство над гардероба, се опитва ли, опитва да обясни ли, обясни. Но ако има нещо, на което съвремието и интернет са ни научили, то е, че човек никога не може да очаква, че ще спечели спор само защото е прав. Брокерката не може да докаже, че не е обирджия, защото единственият начин да го направи, е като разкрие къде се намира обирджийката в момента, а тя всъщност няма никаква представа. Джак на свой ред отказва да повярва, че брокерката е брокер, защото това би означавало, че е пропуснал нещо напълно очевидно, а това пък би могло да означава, че всъщност не е особено умен, а той чисто и просто не е готов за такова прозрение.

Джим, който си бе мълчал по време на целия разпит, ако безконечното викане на Джак изобщо може да се нарече „разпит“, сега слага внимателно ръка на рамото на сина си и казва:

– Може би е време за почивка, момче? Джак се облещва насреща му.

– Измамили са те, татко, не разбираш ли? Ти занесе пиците и ти си я оставил да те ИЗМАМИ!

Джим, набеден за глупак, се свива наранено.

– Не може ли просто да направим пауза? Само за малко? Чаша кафе... вода...

– Не и преди да съм разнищил цялата история! – просъсква Джак.

Няма да успее.