Тревожни хора

30.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Анна-Лена

Джак: Здравей, казвам се Джак.

Анна-Лена: Не искам да разговарям с повече полицаи.

Джак: Напълно те разбирам. Имам само няколко кратки въпроса.

Анна-Лена: Ако Рогер беше тук, щеше да ти каже, че всички до един сте празноглавци, щом сте изтървали обирджия, затворен в апартамент!

Джак: Точно затова се налага да ти задам въпросите. За да открием извършителя.

Анна-Лена: Искам да се прибирам.

Джак: Разбирам, повярвай ми, просто се опитваме да разберем какво се е случило в апартамента. Можеш ли да ми кажеш кога извършителят се появи с пистолет в ръка?

Анна-Лена: Онази Зара влезе в апартамента с обувки. А онази Ру си взе от лайма. Така не се прави на огледи. Има си неписани правила!

Джак: Моля?

Анна-Лена: Взе си от лайма. Огледния лайм! Огледните лаймове не са за ядене, оставени са там за декорация, не са за почерпка. Даже си мислех да разкажа всичко на брокерката, за да изхвърлят Ру, защото такова поведение е неприемливо. Но тогава нахълта онзи откачалник с пистолета.

Джак: Да! И какво стана тогава?

Анна-Лена: Трябва да говорите с Рогер. Той има много добра памет.

Джак: Рогер е мъжът ти? Били сте на огледа заедно?

Анна-Лена: Да. Рогер каза, че е много добра инвестиция. Тази маса от „Икеа“ ли е? Да, от „Икеа“ е, точно така. Разпознах я. Има я и в мръсно бяло. Щеше да подхожда повече на стените.

Джак: Трябва да отбележа, че не аз отговарям за обзавеждането на стаите за разпит.

Анна-Лена: Но това, че е стая за разпит, не означава, че не може да изглежда приятно, нали? Така и така сте ходили до „Икеа“. Двата модела са един до друг в залата за самообслужване. И въпреки това сте взели тази разцветка. Но хората си знаят своето.

Джак: Ще се опитам да повдигна въпроса пред началника си.

Анна-Лена: Прави каквото знаеш.

Джак: Щом Рогер е казал, че апартаментът е „добра инвестиция“, това означава ли, че не сте имали намерение да живеете там? Просто сте възнамерявали да го купите и да го препродадете?

Анна-Лена: Защо питаш?

Джак: Просто за да разбера повече за хората, които са били в апартамента, и защо са били там, и да мога да изключа евентуалната им връзка с извършителя.

Анна-Лена: Връзка?

Джак: Смятаме, че може би някой му е помогнал.

Анна-Лена: И мислите, че това сме ние с Рогер?

Джак: Не. Не. Просто трябва да зададем няколко рутинни въпроса. Това е всичко.

Анна-Лена: Значи мислите, че е била онази Зара?

Джак: Не съм казал това.

Анна-Лена: Каза, че според вас някой е помогнал на обирджията. Онази Зара изглеждаше съмнителна, веднага го забелязах. Очевидно беше твърде богата, за да се интересува от апартамента. И чух бременната да казва на жена си, че Зара изглежда като Круела Девил. Това май е от някакъв филм. Във всеки случай звучи подозрително. Или мислите, че Естел е помогнала на обирджията? А? Тя е почти на деветдесет, сега какво, ще обвинявате деветдесетгодишни в съучастие? Това ли ви е модерната полицейска работа?

Джак: Никого не обвинявам.

Анна-Лена: С Рогер никога не помагаме на никого по време на оглед, можеш да си сигурен в това. Рогер казва, че щом прекрачим прага, вече сме във война и сме обградени от врагове. Ето защо иска да казвам на всички, че апартаментът се нуждае от сериозен ремонт, който ще излезе скъпо. И нещо май понамирисва на влага? Такива неща. Рогер е много добър търговец. Правим отлични инвестиции.

Джак: Значи не ви е за пръв път? И преди сте купували апартаменти само за да ги препродадете?

Анна-Лена: Рогер казва, че инвестициите са безсмислени, ако не продаваш. Така че купуваме, Рогер ремонтира, аз обзавеждам, после продаваме и купуваме нов апартамент.

Джак: Звучи ми като необичайно занимание за двама души.

Анна-Лена: С Рогер ни харесва, че имаме общ проект.

Джак: Добре ли си?

Анна-Лена: Да.

Джак: Струва ми се, че плачеш.

Анна-Лена: Имах доста тежък ден!

Джак: Извинявай. Проявих нетактичност.

Анна-Лена: Знам, че Рогер не изглежда много чувствителен, но е такъв. Иска да имаме общ проект, защото се страхува, че иначе няма да има за какво да си говорим. Не смята, че съм достатъчно интересна, за да прекарва цял ден с мен, без да имаме проект.

Джак: Сигурен съм, че това не е вярно.

Анна-Лена: Ти пък какво знаеш?

Джак: Предполагам, че нищо. Извинявай. Но се налага да ти задам няколко въпроса за другите хора, присъствали на огледа.

Анна-Лена: Рогер е по-чувствителен, отколкото изглежда.

Джак: Добре. Можеш ли да ми кажеш нещо за другите посетители?

Анна-Лена: Те искаха дом.

Джак: Дом?

Анна-Лена: Рогер казва, че има два типа купувачи. Такива, които правят инвестиция, и такива, които просто искат дом. Тези, които искат дом, са емоционални идиоти, готови са да платят баснословни суми, защото си мислят, че като се преместят тъкмо на това или онова място, ще решат всичките си проблеми.

Джак: Не съм сигурен какво означава това.

Анна-Лена: С Рогер не се ръководим от чувства, когато подбираме инвестициите си. Но всички други го правят. Като двете жени на огледа, бременната и другата.

Джак: Юлия и Ру?

Анна-Лена: Да!

Джак: Смяташ, че те са от хората, които „искат дом“?

Анна-Лена: Съвсем очевидно е. Такива като тях обикалят апартаментите и си мислят, че ще се почувстват по-добре, ако заживеят там. Че може би вече няма да им е трудно да дишат, когато се събудят сутрин. Че няма да седят пред огледалото в банята с невидима тежест в гърдите. Ще се карат по-малко. Ще се докосват по ръцете така, както в началото на брака. Сякаш не могат да се въздържат. Така си мислят.

Джак: Извинявай, че питам, но като че ли отново плачеш?

Анна-Лена: Не е твоя работа какво правя!

Джак: Окей, окей. Просто ми се струва, че доста си размишлявала върху чувствата на хората, които ходят по огледи, така ли е?

Анна-Лена: Главно Рогер размишлява. Той е много интелигентен, да знаеш. Казва, че човек трябва да познава враговете си, а враговете просто искат всичко да свърши. Искат да се нанесат, да приключат с всичко и никога повече да не се налага да се местят. Рогер не е такъв. Веднъж гледахме документален филм за акули, Рогер много обича документални филми, и има един вид акули, които умират, ако спрат да плуват. Имаше нещо общо с набавянето на кислород, не могат да дишат, ако не се движат постоянно. В това се е превърнал бракът ни.

Джак: Съжалявам, не те разбирам.

Анна-Лена: Знаеш ли кое е най-лошото на пенсионирането?

Джак: Не.

Анна-Лена: Че човек има твърде много време да мисли. Нуждае се от някакъв проект. Затова с Рогер станахме акули. Ако не се движим, бракът ни ще се задуши. Купуваме, ремонтираме и продаваме, купуваме, ремонтираме, продаваме. Предложих вместо това да пробваме да играем голф, но Рогер не обича голф.

Джак: Извинявай, че те прекъсвам, но имам чувството, че започваме да се отклоняваме. Трябва да ми разкажеш за заложническата драма. Не за себе си и мъжа ти.

Анна-Лена: Точно това е проблемът.

Джак: Кое?

Анна-Лена: Че според мен той вече не иска да бъде това. Мой.

Джак: Защо го казваш?

Анна-Лена: Знаеш ли колко магазини имат „Икеа“ в страната?

Джак: Не.

Анна-Лена: Двайсет. Знаеш ли в колко от тях сме били с Рогер?

Джак: Не.

Анна-Лена: Във всички. До един. Наскоро посетихме последния. Не мислех, че Рогер ги брои, но когато отидохме в ресторанта, за да обядваме, Рогер изведнъж спря и каза:

„Да си вземем ли и по парче торта?“. Никога не ядем торта в „Икеа“. Винаги обядваме, но никога не ядем торта. Така разбрах, че той също е броил магазините. Знам, че Рогер не изглежда романтичен, но понякога е най-романтичният мъж на света, да знаеш.

Джак: Звучи много романтично, определено.

Анна-Лена: Може да изглежда суров, но не мрази децата.

Джак: Моля?

Анна-Лена: Всички си мислят, че мрази деца, защото много се ядосва, когато брокерите пишат „детска стая“ на чертежите. Но той се ядосва просто защото твърди, че децата вдигат цената на квадрат до небесата. Не мрази деца. Обича ги. Затова трябва да го разсейвам, когато минаваме през детския отдел в „Икеа“.

Джак: Съжалявам.

Анна-Лена: За какво?

Джак: Имам предвид, такова, останах с впечатлението, че не можете да имате деца. И съжалявам, ако е така.

Анна-Лена: Имаме две деца!

Джак: Моля за извинение. Не съм разбрал.

Анна-Лена: Ти имаш ли деца?

Джак: Не.

Анна-Лена: Нашите са на твоите години, но самите те не искат да имат деца. Синът ни казва, че предпочита да се съсредоточи върху кариерата си, а дъщеря ни казва, че Земята и без това е пренаселена.

Джак: О.

Анна-Лена: Представяш ли си колко лош родител трябва да си бил, щом децата ти не искат на свой ред да станат родители?

Джак: Никога не се бях замислял за това.

Анна-Лена: Рогер би бил много добър дядо, да знаеш. Но сега дори не иска да бъде мой мъж.

Джак: Сигурен съм, че каквото и да е станало между вас, всичко ще се оправи.

Анна-Лена: Дори не знаеш какво е станало. Не знаеш какво направих, всичко е по моя вина. Но просто исках да приключим. От години купуваме апартамент след апартамент, след апартамент и накрая не издържах. Аз също искам дом. Но нямах право да постъпя така с Рогер. Не трябваше да плащам за проклетия заек.