Тревожни хора

24.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Зара

Джим: Здравей! Името ми е Джим.

Зара: Да, да, да, старче. Давай направо.

Джим: Искам да ми разкажеш със свои думи какво се случи.

Зара: Че чии думи бих могла да използвам, ако не своите?

Джим: Да, да, разбира се. Просто така се казва. Но първо трябва да ти обърна внимание, че всичко, което кажеш, се записва. Имаш право на адвокат, ако желаеш да присъства такъв.

Зара: Защо бих желала това?

Джим: Просто те информирам. Началниците ми казват, че техните началници казват, че е важно всичко да е по правилник. Ще дойдат следователи от Стокхолм и ще поемат случая. Синът ми е много ядосан заради това, той също е полицай. Така че просто исках да съм прилежен и да отбележа това за адвоката.

Зара: Миличък, плащам на адвоката си, когато АЗ съм заплашила някого с пистолет. Не когато мен са ме заплашили.

Джим: Разбирам. Не исках да прозвуча грубо, не. Знам, че денят ти е бил тежък, знам. Просто трябва да отговориш честно на всички въпроси. Искаш ли кафе?

Зара: Така ли го наричате? Видях това, което излиза от машината в коридора, и не бих го пила, ако ще двамата да бяхме последните хора на Земята и ти да ми се кълнеше, че в чашата има отрова.

Джим: Не знам дали това е по-обидно за мен, или за кафето.

Зара: Каза да отговарям честно на всички въпроси.

Джим: Да, може и така да съм казал, да. В такъв случай като начало нека те попитам защо се намираше в апартамента?

Зара: Идиотски въпрос. Ти ли чакаше във входа, когато ни пуснаха?

Джим: Да, аз бях.

Зара: Значи ти си влязъл първи в апартамента, след като излязохме? И въпреки това си изтървал обирджията?

Джим: Всъщност не влязох аз пръв. Чаках Джак, колегата. Сигурно си го видяла тук в управлението. Той беше пръв.

Зара: Всички полицаи изглеждате еднакво, знаете ли?

Джим: Джак ми е син, може би затова.

Зара: Джим и Джак?

Джим: Да. Като Джим Бийм и Джак Даниелс.

Зара: Това забавно ли трябва да е?

Джим: Не. Не. Жена ми също не го сметна за забавно.

Зара: Значи си женен? Браво на теб.

Джим: Да или не, но това не е от значение точно сега. Можеш ли да ми разкажеш накратко защо си отишла на огледа?

Зара: Ами това е оглед. Значението на думата непознато ли ти е?

Джим: Значи си била там, за да огледаш апартамента?

Зара: Умът ти е остър като мокър чувал с корнфлейкс.

Джим: Това да ли означава?

Зара: Означава каквото означава.

Джим: Имам предвид дали си възнамерявала да КУПИШ апартамента?

Зара: Ти полицай ли си, или брокер?

Джим: Просто имах предвид, че човек би си помислил, че изглеждаш твърде заможна, за да проявяваш интерес към този апартамент.

Зара: Аха, „човек“ би си помислил, така ли?

Джим: Да или не, исках да кажа, че аз и колегите ми бихме си го помислили. Или поне един колега. Имам предвид сина ми. Въз основа на свидетелските показания. Изглеждаш заможна, това имам предвид. А на пръв поглед апартаментът не прилича на място, което човек като теб би искал да купи.

Зара: Миличък, проблемът със средната класа е, че си мислите, че човек може да бъде твърде богат, за да купи нещо. Не може. Може да бъде единствено твърде беден.

Джим: Аха. Аха. Ами да продължим нататък. Между другото, правилно ли съм записал името ти тук?

Зара: Не.

Джим: Не?

Зара: Но има много логично обяснение защо си сметнал, че се пише така.

Джим: Нима?

Зара: Дължи се на това, че си идиот.

Джим: Моля за извинение. Как се пише?

Зара: И-д-и-о-т.

Джим: Имах предвид името.

Зара: Ако я караме така, ще трябва да останем тук цяла нощ, а някои от нас имат работа с реални социални функции, миличък, така че нека обобщя какво стана: идиот с пистолет държа за заложници мен и група не толкова състоятелни клетници в продължение на половин ден. Ти и колегите ти обградихте сградата и всичко се излъчваше по телевизията, но въпреки това успяхте да изпуснете обирджията. А сега можехте да сте навън и да го търсите, но вместо това ти седиш тук и се потиш, защото през живота си не си виждал фамилия с повече от три съгласни. Началниците ти не биха могли да пилеят данъците ми с по-стремително темпо, ако ще да им връчех кибрит.

Джим: Разбирам, че си изтормозена.

Зара: Браво на теб.

Джим: Просто искам да кажа, че си в шок. Все пак никой не очаква да го заплашат с пистолет, докато е на оглед. Вярно, във вестниците пише, че жилищният пазар в момента е суров, но да те вземат за заложник, може би е малко прекалено? Така де, един ден казват, че пазарът е благоприятен за купуващите, на другия ден – за продаващите, но в крайна сметка е благоприятен единствено за проклетите банки, а? Нали?

Зара: Това шега ли трябва да представлява?

Джим: Не, представлява неангажиращ разговор. Казвам само, че при сегашното състояние на обществото, ако обирджията беше успял да обере банката и не ви беше взел за заложници, по петите му щеше да има значително помалко полицаи, отколкото сега. Понеже всички мразят банките. Както се казва: „Понякога е трудно да се каже кои са истинските мошеници – обирджиите на банки или директорите им“.

Зара: Казва ли се така?

Джим: Да. Сигурно? Не го ли казват? Казвам само, че вчера четох във вестника колко печелят банковите директори. Живеят във вили за по петдесет милиона, с размерите на замъци, докато обикновените хора едва успяват да си изплащат кредитите.

Зара: Може ли да ти задам един въпрос?

Джим: Естествено.

Зара: Защо ти и себеподобните ти вечно смятате, че успешните хора трябва да бъдат наказвани за успеха си?

Джим: А?

Зара: Да не би в полицейската академия да се разиграва някаква сложна конспирация и да ви втълпяват, че полицаите трябва да изкарват същите пари като банковите директори, или чисто и просто имате затруднения и с най-елементарната математика?

Джим: Да. Тоест не. Така де.

Зара: Или смятате, че светът ви дължи нещо?

Джим: Сега осъзнавам, че не те питах какво работиш.

Зара: Банков директор.