Тревожни хора

42.

Естел отиде безшумно в антрето. През последните години старото ѝ тяло бе станало толкова леко, че тя би могла да стане отличен ловец, стига да не говореше толкова много. Погледна благо обирджията, Рогер и Ру по ред на номерата и след като никой не я забеляза, тя се прокашля извинително и попита:

– Може ли да попитам дали има гладни? В хладилника има храна, мога да забъркам нещо. Тоест предполагам, че има храна. В кухнята. Хората обикновено държат храна в кухнята.

Естел не знаеше по-добър начин да каже на хората, че я е грижа за тях, от това да ги пита дали са гладни. Обирджията се усмихна нещастно, но и с благодарност.

– Нещо за хапване би било чудесно, благодаря, но не искам да те затруднявам.

Ру от своя страна кимна въодушевено поради единствената причина, че беше толкова гладна, че можеше да изяде лайм с кората.

– Може да си поръчаме пица?

При самата мисъл така се ентусиазира, че сръчка Рогер с лакът, с което като че го изтръгна от дълбоки размишления. Той вдигна поглед.

– А?

– Пица! – повтори Ру.

– Пица? Сега? – изсумтя Рогер и погледна часовника. Обирджията, едва сега осъзнавайки нещо, въздъхна отчаяно:

– Не. Нямам пари да платя за пицата. Не мога дори да взема заложници, без да ги уморя от глад...

Рогер скръсти ръце и погледна обирджията за пръв път не осъдително, а по-скоро с любопитство.

– Мога ли да попитам какъв ти е планът? Как смяташ да се измъкнеш оттук?

Обирджията примигна сломено и призна без заобикалки:

– Не знам. Не го доизмислих. Просто опитах... трябваха ми пари за наема, защото преминах през развод и адвокатът каза, че иначе ще ми вземат децата. Момичетата ми. Ох, дълга история, не искам да ви товаря с... извинявайте, найдобре да се предам! Ясно ми е!

– Ако се предадеш сега и излезеш на улицата, полицаите могат да те застрелят – отвърна Ру съвсем неокуражително.

– Какви ги говориш! – възкликна Естел.

– Вероятно е права, считат те за въоръжен и опасен, а такива ги разстрелват на мига – информира Рогер.

Маската се навлажни около дупките за очите.

– Това дори не е истински пистолет.

– Даже не изглежда като истински – съгласи се Рогер, позовавайки се на нечувано всеобхватната си тотална липса на опит по въпроса.

Обирджията прошепна:

– Аз съм идиот. Просто провален идиот. Нямам план. Ако искат, нека ме застрелят. Така и така не мога да свърша нищо като хората.

Обирджията се изправи рязко и с новооткрита решителност тръгна към външната врата.

Ру бе тази, която прегради пътя. Отчасти защото обирджията спомена децата си, разбира се, но и отчасти защото на този етап от живота си до голяма степен разбираше какво е да имаш чувството, че постоянно правиш всичко грешно. (И отчасти, разбира се, защото наистина, наистина, ама наистина обичаше пица.) Затова възкликна:

– Я чакай малко! След всичко това просто ще се предадеш? Можем поне да си поръчаме пица! По филмите полицията винаги носи пица на заложниците. Безплатно!

Естел сключи ръце пред корема си и я подкрепи:

– Нямам нищо против пица. Мислиш ли, че може да ни донесат и някаква хубава салата към нея?

Рогер изръмжа, без да вдига поглед.

– Безплатно? Сериозно ли говориш?

– Сериозно като камъни в бъбреците – обеща Ру. – Във филмите заложниците винаги получават пица! Трябва само да измислим как да се свържем с полицията, за да я поръчаме!

Рогер дълго, дълго, дълго се взираше в пода. После погледна към затворената врата на гардероба в другия край на апартамента, опитвайки да усети присъствието на жена си през нея. Кожата под очите му потръпваше през неравномерни интервали. Накрая, изглежда, реши да действа, тъй като личният му опит сочеше, че нищо добро не е произлязло от твърде много премисляне. Ето защо плесна решително с длани по коленете си и се изправи. Пое инициативата и това стопли цялото му тяло.

– Окей! Ще уредя пица!

Рогер се отправи с маршова крачка към балкона. Естел веднага се прокрадна в кухнята, за да извади чинии. Ру от своя страна отиде до гардероба, за да пита каква пица иска Юлия. Обирджията остана в антрето с пистолета в ръка и измърмори:

– Най-лошите заложници изобщо. Вие сте най-лошите заложници.