Джак изскача от полицейската кола, докато тя още е в движение. Нахлува в участъка и хуква толкова бързо към стаята за разпити, където все още се намира брокерката, че удря цицината си във вратата, опитвайки се да влезе още преди да я е отворил напълно. Джим се задава задъхано след него, старае се да накара сина си да се успокои, но напразно.
– Здрасти! Окей ли е... – започва брокерката, но Джак веднага изревава:
– ЗНАМ КОЯ СИ!
– Не разбир... – ахва брокерката.
– Успокой се, Джак, моля те – пуфти Джим откъм вратата.
– ТИ СИ БИЛА! – крясва Джак, който изобщо не планира да се успокои.
– Аз? – пита брокерката и щом среща погледа на Джак, изпитва щастие и благодарност, че наоколо няма телефонни указатели.
Очите на Джак проблясват триумфално, когато той се надвесва над масата, стиснал юмруци във въздуха, и просъсква:
– Трябваше да се досетя от самото начало. В апартамента изобщо не е имало брокер. Обирджията си ТИ!