Тревожни хора

46.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: „Юлан“ и „Ру“

Джак: Тъй като сте свидетели на сериозно престъпление, наистина се налага да разговарям с двете ви поотделно, не едновременно.

Юлан: Защо?

Джак: Просто така.

Юлан: Извинявай, да не би тялото ти да е обладано от демон, който говори като майка ми? Какво ще рече „просто така“?

Джак: Разследваме престъпление, а вие сте свидетели. Има си правила.

Юлан: Да не би някоя от НАС да е заподозряна в престъпление?

Джак: Не.

Юлан: Ами ето. Значи ще го направим заедно. Знаеш ли защо?

Джак: Не.

Юлан: Просто така!

Джак: Божичко, ако някога е имало по-досадна сбирщина свидетели, наистина не знам как е станало.

Юлан: Моля?

Джак: Нищо.

Юлан: Не е нищо, видях те как си мърмориш.

Джак: Нищо важно. Ти печелиш, можете да останете заедно по време на разпита.

Ру: Юлан просто се страхува, че ще кажа някоя глупост, ако не е тук.

Юлан: Тихо, скъпа!

Ру: Виждаш ли?

Джак: За бога, вие двете можете ли изобщо да спрете да дрънкате? Казах окей! Ще ви разпитам едновременно! Но да знаете, че не се прави така!

Ру: Трябва ли да си толкова ядосан?

Джак: Не съм ядосан!

Ру: Окей.

Юлан: Ммм. Определено.

Джак: Трябват ми истинските ви имена.

Ру: Това са истинските ни имена.

Джак: Звучат като прякори.

Юлан: Какво значение има, съсредоточи се върху разпита, моля те. Ходи ми се до тоалетна.

Джак: Окей, окей, разбира се, „как се казваш“ си е доста сложен въпрос.

Юлан: Стига си мърморил и просто питай каквото имаш да питаш.

Джак: Разбира се. Аз съм само полицай, така че е съвсем разумно ти да решиш как ще процедираме.

Юлан: А?

Джак: Нищо. Трябва ми потвърждение, че и двете сте се намирали в апартамента по време на цялата драма със заложници. Така ли беше?

Ру: Заложници, та заложници. Звучи толкова сурово.

Юлан: Моля ти се, Ру, стегни се, какви бяхме, ако не заложници? По погрешка заплашени с пистолет?

Ру: Бяхме по-скоро злощастното последствие от няколко лоши решения.

Джак: Понеже някой се е спънал и случайно е напъхал главата си в маска?

Юлан: Ако обичате, може ли просто да се съсредоточите върху въпроса ми?

Юлан: Кой въпрос?

Джак: През цялото време ли се намирахте в апартамента?

Ру: Юлан прекара доста време в стаята за хобита.

Юлан: Това не е стая за хобита!

Ру: Добре де, в гардероба. Стига си се хващала за думата.

Юлан: Знаеш много добре как се казва.

Джак: Значи си била в гардероба? Колко време мина? Имам предвид преди да излезеш от гардероба.

Юлан: Какво каза?

Джак: Имам предвид, така де, нямам това предвид.

Юлан: Аха. И какво точно имаш предвид тогава?

Джак: Нищо. Това с излизането не беше метафора за нещо друго, имах предвид, че чисто физически си се намирала във, ами, в гардероб.

Юлан: Бяхме в апартамента през цялото време.

Ру: Защо звучиш толкова кисело?

Юлан: Може би е от ХОРМОНИТЕ, а, Ру? ТОВА ли смяташе да кажеш?

Ру: Не. Не смятах. Или поне не го казах, така че не се брои.

Джак: Разбирам, че сте имали тежък ден, но просто се опитвам да разбера къде са се намирали всички в дадени етапи от заложническата драма. Например когато беше доставена пицата.

Ру: Защо това е важно?

Джак: Защото това е последният установен момент, когато извършителят със сигурност се е намирал в апартамента.

Ру: Когато ядохме пица, аз седях на шезлонга.

Джак: Какъв е този шезлонг?

Юлан: Една от модулните части на дивана. Прилича на канапе.

Ру: Не, не, колко пъти трябва да ти повторя, че не е като канапе? Знаеш ли откъде знам, че шезлонгът не е канапе? Защото тогава ЩЕШЕ ДА Е КАНАПЕ!

Юлан: Не мога повече, пак ли ще водим същия спор, както когато не знаех какво е комод? Ти знаеш ли какво е комод?

Джак: Аз? Не е ли гущер?

Юлан: Ето, виж. Нали ти казах?

Ру: НЕ Е ГУЩЕР!

Юлан: Явно така се наричат шкафовете под мивката в банята.

Джак: Нямах представа.

Юлан: Никой нормален човек няма.

Ру: Вие в пещера ли живеете? Сериозно? Комодите са един вид продължение на лавоарите. Поне това знаете какво е, надявам се?

Джак: Ла... какво?

Юлан: Как може да знаеш какво е лавоар и въпреки това да нарeчeш един walk-in closet гардероб?

Ру: Walk-in closet е наименование, измислено от някой блогър, който пише за сокове и не е имал твърдо лайно от три години, докато лавоарът е истинска мебел!

Юлан: Виждаш ли какво се налага да търпя? Миналата година беше обсебена от лавоари в продължение на три месеца, защото искаше да става дърводелец. Малко преди това щеше да става йога инструктор, а малко след това мениджър на хедж фондове.

Ру: Защо вечно трябва да преувеличаваш. Не исках да ставам мениджър на хедж фондове.

Юлан: А какво тогава?

Ру: Дейтрейдър.

Юлан: Каква е разликата?

Ру: Така и не разбрах съвсем. Някъде по това време започнах да се интересувам от сирене.

Джак: Бих искал да се върнем на въпроса ми.

Ру: Изглеждаш стресиран. Не е полезно да си дъвчеш езика така.

Джак: Няма да съм толкова стресиран, ако отговорите на въпроса.

Юлан: Седяхме на дивана и ядяхме пица. Това е отговорът на въпроса ти.

Джак: Благодаря! Можеш ли да изброиш всички, които са били в апартамента по това време?

Юлан: Ние двете. Естел. Зара. Ленарт. Анна-Лена и Рогер. Обирджията.

Джак: А брокерката?

Юлан: Също.

Джак: Тя къде се намираше?

Юлан: Питаш за точно местоположение?

Джак: Да.

Юлан: Да не съм ти джипиес?

Джак: Просто искам да потвърдиш, че всички останали са били около масата и са яли пица.

Юлан: Предполагам.

Джак: Предполагаш?

Юлан: Какъв ти е проблемът? Бременна съм и ме заплашиха с огнестрелно оръжие, имах си достатъчно грижи, не съм госпожица в детската градина, която брои раниците в автобуса.

Ру: Сладки ли са това?

Джак: Това е гумичка.

Юлан: Спри да ядеш всичко!

Ру: Просто питах!

Юлан: Знаеш ли, че винаги отваря хладилника, когато ходим на оглед? Според теб това приемливо поведение ли е?

Джак: Наистина не ме интересува.

Ру: Виж какво, те ИСКАТ хората да отварят хладилника. Това е част от хоумстайлинга, който предлагат брокерските фирми, всички го знаят. Веднъж намерих такос. И до ден днешен са в топ три на най-вкусните такос, които съм опитвала.

Юлан: Чакай, чакай, ти си ги изяла?

Ру: Те така искат.

Юлан: Яла си храна, която си намерила в хладилника на непознати хора? Шегуваш ли се?

Ру: Какво лошо има? Бяха с пилешко. Или поне мисля, че беше пилешко. Всяко месо има вкус на пилешко, когато е престояло в хладилника достатъчно дълго. Освен жабешкото. Разказвала ли съм ти за онзи път, когато ядох жабешко?

Юлан: Какво? Не! Спри да говориш, ще повърна, сериозно.

Ру: Защо да спирам? Нали ти все казваш, че трябва да знаем всичко една за друга?

Юлан: Да, но си промених мнението. В момента смятам, че знаем точно колкото трябва.

Ру: Според теб странно ли е да се ядат огледни такос?

Джак: Бих оценил, ако не ме забърквате в това.

Юлан: Според него е откачено.

Ру: Не го е казал! Знаеш ли кое е откачено? Юлан крие сладките неща вкъщи. Това държание на възрастен човек ли е?

Юлан: Крия СКЪП шоколад, да, защото съм женена за черна дупка.

Ру: Лъже. Веднъж открих, че е купила шоколад без захар. Без захар! И после скри и него, все едно си умирам за шоколад без захар като някакъв социопат.

Юлан: И после го изяде.

Ру: За да ти дам урок, да. Не защото ми достави удоволствие.

Юлан: Добре! Готова съм да отговоря на въпросите ти.

Джак: Уау. Какъв съм късметлия.

Юлан: Ще питаш ли, или не?

Джак: Окей. Когато извършителят ви пусна и излязохте от апартамента, спомняш ли си кои хора слязоха по стълбите?

Юлан: Всички заложници, разбира се.

Джак: Можеш ли да ги изброиш? Така, както си ги спомняш, докато слизахте.

Юлан: Да. Аз и Ру, Естел, Ленарт, Зара, Анна-Лена и Рогер.

Джак: А брокерката?

Юлан: Окей, и брокерката.

Джак: Тя трябва да е била с вас?

Юлан: Ще приключваме ли скоро?

Ру: Гладна съм.