Тревожни хора

63.

Аз ще отворя – предложи обирджийката.

– Не! Ами ако е полицията? – възкликна Ру.

– Сигурно е просто разносвачът на пици – предположи обирджийката.

– Ти луда ли си? Полицията никога няма да прати разносвач при похитителя! Та ти си въоръжена и опасна! – каза Ру.

– Не съм опасна – прошепна обирджийката наранено.

– Нямах това предвид – извини се Ру.

Рогер се изправи до камината, която вече димеше значително по-малко, и посочи обирджийката с цепеницата, сякаш тя бе станала част от ръката му.

– Ру е права. Ако отвориш вратата, може да те застрелят. По-добре аз да отида!

Юлия се съгласи, само че твърде охотно, което не накара Рогер да се почувства особено комфортно:

– Да! Нека Рогер отиде! Кой знае? Може все пак да измислим как да ти помогнем да се измъкнеш, а така полицията няма да знае, че си жена. Всички ще приемат за даденост, че обирджията е мъж!

– Защо? – попита Рогер.

– Защото жените обикновено не са толкова тъпи – вметна Зара, все така услужлива.

Обирджийката въздъхна несигурно. Но Анна-Лена направи мъничка, мъничка крачка към средата на стаята и прошепна:

– Рогер, не отваряй вратата, моля те. Представи си, че стрелят.

На Рогер му влезе пушек в очите, въпреки че вече нямаше пушек. Не каза нищо. Вместо това Ленарт пристъпи напред.

– Уф! Нека аз да отворя! Дайте ми маската и ще се престоря на похитител. Все пак съм актьор, участвах в „Търговецът от Венеция“ в местния театър.

– Не се ли казва „Венецианският търговец“? – попита Анна-Лена.

– Така ли? – попита Ленарт.

– О, харесвам тази пиеса, в нея има един много хубав цитат! За една свещ! – викна ентусиазирано Естел, но не можеше да си спомни точната реплика, ако ще животът ѝ да зависеше от това.

– Боже господи, стига сте дрънкали и се СЪСРЕДОТОЧЕТЕ малко! – кресна Юлия, защото на вратата отново се почука.

Ленарт кимна и протегна ръка към обирджийката.

– Дай ми маската и пистолета.

– Не, дай ги на мен, аз ще отида! – настоя Рогер с възвърната нужда да се налага.

Двамата мъже се изпъчиха един срещу друг, доколкото можеха. Рогер искаше пак да фрасне Ленарт по мутрата, още повече сега, когато заешката глава я нямаше. Но Ленарт може би видя колко много го боли, затова преди Рогер да е свил юмруци, каза:

– Не се сърди на съпругата си, Рогер. Сърди се на мен. Рогер все още изглеждаше ядосан, но думите все пак отвориха малка пукнатина в гнева му, през която напрежението можеше бавно да изтече.

– Аз... – изръмжа Рогер, като избягваше да гледа към Анна-Лена.

– Нека аз го направя – помоли Ленарт.

– Моля те, скъпи – прошепна Анна-Лена.

Рогер вдигна поглед до брадичката ѝ и видя, че тя трепери. Тогава отстъпи. Това можеше да бъде много хубав момент, ако Рогер бе съумял да не измърмори:

– Надявам се да те прострелят само в крака, Ленарт. Това всъщност беше по-мило, отколкото прозвуча.

Тъкмо тогава Естел успя да си спомни цитата от пиесата и изтърси:

– Онази светлинка е в моя дом. Уж малка свещ, а хвърля лъч дотука. Тъй в мрачен свят блести доброто дело![10]Спомни си и още един цитат оттам, за тъгата и недоумението, но не го каза на глас, защото не искаше да разваля настроението. Обирджийката погледна дребната, възрастна жена.

– Извинявай, сега се сещам, че ти чакаше мъжа си, Кнут ли му беше името? Каза, че паркирал колата, когато аз... той сигурно ужасно се притеснява! – каза тя, съсипана от угризения на съвестта.

Естел я погали по ръката.

– Не, не се притеснявай, Кнут вече е мъртъв. Обирджийката пребледня.

– Докато ти си била тук? УМРЯЛ Е, докато ние тук... о, божичко...

Естел тръсна глава.

– Не, не, не. Мъртъв е от известно време. Светът не се върти около теб, малкото ми момиче.

– Аз... – отрони се от устата на обирджийката. Естел отново я погали.

– Казах, че Кнут паркира колата, защото понякога се чувствам самотна. И се чувствам по-добре, ако се преструвам, че той скоро ще се появи. Особено по Нова година, той така обичаше Нова година. Стояхме до прозореца в кухнята и гледахме зарята. Да... едно време излизахме на балкона, разбира се... но аз вече не можех да стъпя там заради едно нещо, което се случи долу на моста преди десет години. Дълга история. Но с Кнут стояхме в кухнята и гледахме фойерверките през прозореца и... понякога ни липсват всякакви чудати неща. На мен това ми липсва най-много от всичко. Кнут обичаше фойерверки, може би затова по Нова година се чувствам особено самотна. Аз съм просто една изкуфяла старица.

Останалите мълчаха и слушаха, докато тя разказваше. Това можеше да бъде много хубав момент, ако Зара не се бе прокашляла от другия край на стаята.

– Всички мислят, че Коледа е времето, когато се самоубиват най-много хора. Но това е мит. Много повече хора се самоубиват по Нова година.

Това малко развали настроението, така си е.

Ленарт погледна Рогер, Рогер погледна обирджийката, обирджийката погледна и двамата. После кимна решително. Когато вратата на апартамента най-накрая се отвори, отвън стоеше Джим, полицаят. Малко по-късно той излезе навън и съобщи на сина си, че е говорил с обирджията.