Тревожни хора

56.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Ленарт

Джак: Чакай да видя правилно ли съм разбрал: не си бил на огледа като купувач, а защото Анна-Лена те е наела да го саботираш?

Ленарт: Точно така. „Ленарт без граници“, това съм аз. Искаш ли визитката ми? Правя и ергенски партита, ако младоженецът ти е откраднал момичето например.

Джак: Значи това ти е професията? Саботьор на огледи?

Ленарт: Не, професията ми е актьор. Просто в момента ролите са кът. Но участвах в „Търговецът от Венеция“ в местния театър.

Джак: Венецианският.

Ленарт: Не, не, в тукашния местен театър!

Джак: Имах предвид, че се казва „Венецианският търговец“. Не „Търговецът от Венеция“. Както и да е, можеш ли да ми кажеш нещо повече за извършителя?

Ленарт: Не мисля. Вече казах всичко, което знам.

Джак: Окей. За съжаление, трябва да те помоля да останеш тук още известно време, може да изникнат допълнителни въпроси.

Ленарт: Няма проблеми!

Джак: А, да, последно: знаеш ли за какво бяха фойерверките?

Ленарт: В смисъл?

Джак: Фойерверките, които поиска извършителят.

Ленарт: Какво за тях?

Джак: Когато някой вземе заложници, обикновено не иска фойерверки, за да ги пусне. Обикновено иска пари.

Ленарт: При цялото ми уважение: обикновено хората изобщо не взимат заложници, нали?

Джак: И това е вярно, но не смяташ ли, че беше странно извършителят да настоява за фойерверки? Това беше последното, което направи, преди да ви освободи.

Ленарт: Не знам. Нова година е. Всички обичат фойерверки.

Джак: Не и собствениците на кучета.

Ленарт: О.

Джак: Какво означава това?

Ленарт: Просто се изненадах. Мислех, че всички полицаи обичат кучета.

Джак: Не съм казал, че не обичам кучета!

Ленарт: Повечето хора биха казали, че кучетата не обичат фойерверки. Но ти каза „собствениците на кучета“.

Джак: Не съм много по животните.

Ленарт: Извинявай. Професионално изкривяване. Научил съм се да преценявам хората покрай работата ми.

Джак: Като актьор?

Ленарт: Не, другото. Останалите също ли са в полицейското управление, между другото?

Джак: Кои?

Ленарт: Ами всички, които бяха в апартамента.

Джак: Някого конкретно ли имаш предвид?

Ленарт: Зара. Например.

Джак: Например?

Ленарт: Не е нужно да ме гледаш така, сякаш съм казал нещо неприлично. Човек не може ли, таковата, просто да попита?

Джак: Да, Зара е тук. Защо?

Ленарт: Уф, ами питам. Понякога хората будят любопитство, а тя е единственият човек от много време, когото не можах да разгадая. Опитах се, но така и не я разбрах. Защо се смееш?

Джак: Не се смея.

Ленарт: Смееш се!

Джак: Да, извинявай, не беше нарочно. Засмях се заради нещо, което съм чувал от баща си.

Ленарт: Какво?

Джак: Той казва, че човек се жени за жената, която не може да разбере. И прекарва живота си в опити да го направи.