Тревожни хора

51.

Полицейското управление. Стаята за разпит. Кръвта се е оттекла от лицето на брокерката. Тя заеква, изплашена до смърт.

– Об-об-обирджия? А-аз? Ка-ка-как би-би-бих...

Джак, безкрайно доволен от себе си, марширува из стаята и размахва ръце, все едно пред него има невидим оркестър,

– Как можах да не се сетя? Та ти не знаеш нищо. Всичко, което каза за апартамента, беше абсолютно неразбираемо. Никой истински брокер не е толкова лош в работата си!

Брокерката изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

– Ей, правя каквото мога. Знаеш ли колко е трудно да си брокер при сегашното състояние на икономиката?

Джак вперва очи в нея.

– Но ти НЕ СИ брокер! Защото си обирджия! Брокерката поглежда отчаяно към Джим, търсейки някаква подкрепа. Но Джим просто отвръща нещастно на погледа ѝ. През това време Джак удря с юмруци по масата и се вторачва бясно в брокерката.

– Трябваше да се досетя. Когато другите свидетели разказаха за станалото, дори не те споменаха. Защото изобщо не си била там. Признай си! Оставихме се да ни разсееш, като поиска фойерверки, а след това излезе от апартамента с всички останали, право под носа ни. Кажи истината!