Тревожни хора

7.

Истината е, че никой от заложниците не знае какво се случи в промеждутъка след като бяха освободени и преди полицаите да влязат в апартамента. Вече се бяха качили по колите, когато полицаите се събраха във входа. После специалният парламентьор (когото началникът на началниците беше пратил от Стокхолм, защото стокхолмчани смятат за даденост, че единствено те могат да говорят по телефона) позвъни на обирджията с надеждата, че той ще го послуша и ще излезе навън доброволно и невъоръжен. Но обирджията не вдигна. Вместо това се чу изстрел. Полицаите разбиха вратата на апартамента, но вече беше твърде късно. Щом нахлуха във всекидневната, нагазиха в локва кръв.