Тревожни хора

61.

Ето какво стана всъщност. Джак затвори на парламентьора, изтича навън и се втурна към отсрещния тротоар. В същия момент Джим излезе от сградата, където се разиграваше заложническата драма. Джак, разбира се, беше бесен, че Джим е влязъл вътре, при положение че трябваше да чака на улицата, но Джим се опита да го успокои.

– Успокой се, момче. Спокойно. Няма бомба, в кашона имаше просто коледна украса.

– ТОВА ГО ЗНАМ! ЗАЩО ВЛЕЗЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СЕ ВЪРНАЛ?

– Защото знаех, че няма да ме оставиш да вляза, ако те бях изчакал. Говорих с обирджията.

– Много ЯСНО, че нямаше да те оставя... чакай, какво?

– Казах, че говорих с обирджията.

Джим разказа точно какво се е случило. Или, така де, толкова точно, колкото можеше. Трябва да се спомене, че разказвачеството не е от най-големите таланти на Джим. Жена му казваше, че той разправя вицове, като започва с поантата, после спира, виква „Не, чакай, имаше нещо преди това, скъпа, какво ставаше преди забавната част?“ и след това се опитва да започне отначало само за да обърка всичко още веднъж. Също така никога не помни как свършват филмите, тъй че може да ги гледа многократно и всеки път да се изненадва, когато се разбере кой е убиецът. Не блести и в настолните игри или телевизионните състезания. Имаше едно, което и жена му, и синът му харесваха. В него известни личности пътуват с влак и трябва да познаят накъде отиват, следвайки уликите. Жената на Джим често го имитираше, докато той седеше надъхан на дивана и даваше какви ли не предположения – от испански столици, през африкански републики, до норвежки рибарски селца, всичко това в рамките на един кръг. И накрая винаги ликуваше: „Прав бях!“. При което Джак измърморваше: „Не си прав, когато предположиш ВСИЧКО!“. А тя? Тя просто се смееше. На Джим това му липсваше. Нямаше значение дали се смее на него, или с него, стига да се смее.

Джим се възползва от възможността да влезе в сградата, докато Джак го няма, защото знаеше, че тя би направила така. Почувства се много, много глупаво, когато стигна до етажа с кашона и осъзна, че балконското осветление е балконско осветление. Но просто се засмя. И продължи нагоре.

На последния етаж имаше два апартамента. В този отляво бяха заложниците, а в този отдясно живееха младежите, които се караха за кориандър и сокоизстисквачки и на които Джим бе принуден да се обади преди известно време (и за чиято раздяла вече знаеше повече подробности, отколкото който и да е страничен човек би трябвало да знае). За всеки случай повдигна капака на пощенския отвор, но вътре всички лампи бяха изгасени, а пощата в антрето свидетелстваше, че отдавна никой не се бе прибирал. Едва след това Джим позвъни на апартамента вляво.

Дълго време никой не отвори, въпреки че той звънеше ли, звънеше. Накрая осъзна, че звънецът не работи, и вместо това почука. Това също не проработи от първия път, но в крайна сметка вратата се открехна леко и навън надникна мъж с костюм и маска. Погледна първо пиците, после Джим.

– Нямам пари в брой – каза мъжът с маската.

– Няма проблеми – каза Джим и му подаде кутиите. Мъжът с маската присви подозрително очи.

– Ти ченге ли си?

– Не.

– Напротив, ченге си.

Джим забеляза, че мъжът смени диалекта си на няколко пъти, сякаш не можеше да реши как да говори. Не можа да определи нищо и за външния му вид, дори дали е висок, или нисък, тъй като мъжът така и не отвори вратата изцяло.

– Защо мислиш, че съм полицай? – попита Джим невинно.

– Защото разносвачите на пица не раздават пици безплатно.

Към този момент Джим вече не виждаше много смисъл да отрича, затова каза:

– Прав си. Полицай съм, но съм сам и невъоръжен. Някой вътре пострадал ли е?

– Не. Или поне не и откакто аз дойдох – каза обирджията. Джим кимна приятелски.

– Виж сега, колегите ми на улицата започват да се изнервят, защото не си предявил никакви изисквания.

Мъжът с маската замига объркано.

– Нали поисках пица.

– Имам предвид... изисквания, за да пуснеш заложниците. Просто искаме никой да не пострада.

Мъжът с маската взе кутиите пица, вдигна пръст (учтив пръст, не онзи неучтивия) и каза:

– Дай ми минутка!

После затвори вратата и изчезна. Мина минута, после още една, но тъкмо когато Джим мислеше да почука, вратата отново се открехна няколко сантиметра. Мъжът с маската надникна навън и каза:

– Фойерверки.

– Не разбирам – каза Джим.

– Искам фойерверки, които да се виждат от балкона. После ще пусна заложниците.

– Ти сериозно ли?

– И не някакви жалки фишеци, няма да ме минете! Истинска заря! В различни цветове и такива, дето приличат на дъжд, пълният пакет!

– И после ще освободиш заложниците?

– Да, ще освободя заложниците.

– Това е единственото условие?

– Мда.

И Джим слезе по стълбите, отиде при Джак и му разказа всичко това.

Но трябва да споменем още веднъж, че Джим не е много добър в разказването на истории. Всъщност е направо трагичен. Та може би не беше запомнил всичко точно както се случи.