Тревожни хора

26.

Джим: Сега се чувствам глупаво.

Зара: Не вярвам това да е нещо ново за теб.

Джим: Ако знаех, че си банков директор, нямаше да разправям такива неща, разбира се. Или, искам да кажа, че така или иначе не биваше да ги разправям. Сега изобщо не знам какво исках да кажа.

Зара: Ами добре. Значи може бих мога да си вървя?

Джим: Не, чакай. Стана доста неловко. Жена ми често казваше, че понякога е най-добре да си затварям устата. Сега просто ще си задавам въпросите, окей?

Зара: Да пробваме.

Джим: Можеш ли да опишеш обирджията? Как изглеждаше той? Разкажи всичко, което си спомняш и което смяташ, че може да бъде ценно за разследването.

Зара: Изглежда, вече знаеш най-важното.

Джим: А то е?

Зара: Каза „той“, значи очевидно знаеш, че е мъж. Това обяснява доста неща.

Джим: Още отсега усещам, че ще се съжалявам, ако попитам „защо“.

Зара: Не можете дори да пикаете, без да пропуснете. Естествено, че всичко ще отиде по дяволите, ако човек ви даде пистолет.

Джим: Това означава ли, че не си спомняш подробности за външния му вид?

Зара: Ако човек с маска насочи пистолет към теб, психолозите вероятно биха сравнили преживяването с това да ти се размине на косъм да те блъсне камион: впоследствие едва ли ще си спомняш регистрационния номер.

Джим: Трябва да призная, че това е доста проницателна формулировка.

Зара: Колко хубаво, мнението ти е наистина важно за мен. Сега мога ли да тръгвам?

Джим: Не още, за съжаление. Тази рисунка позната ли ти е?

Зара: Това рисунка ли е? Видът ѝ е, все едно някой е разлял проба от урина върху листа.

Джим: Разбирам, че не си виждала рисунката преди.

Зара: Браво на теб.

Джим: Къде в апартамента се намираше, когато вътре влезе обирджията?

Зара: До балконската врата.

Джим: А къде се намираше през останалата част от заложническата драма?

Зара: Това какво значение има?

Джим: Има много голямо значение.

Зара: Трудно ми е да си го представя.

Джим: Спокойно, не си заподозряна. Поне засега.

Зара: Моля?

Джим: Така. Значи. Опитвам се да ти обясня, че трябва да се помъчиш да разбереш, че колегата ми е сигурен, че някой от заложниците е помогнал на обирджията да избяга. И чисто и просто изглежда странно, че ти си била там. Първо, нямаш причина да купуваш апартамента. И второ, изглежда, дори не си се уплашила, когато към теб е бил насочен пистолет.

Зара: Значи подозирате, че АЗ съм помогнала на обирджията да избяга?

Джим: Не. Не. Значи. Изобщо не си заподозряна. Така де, засега. В смисъл, въобще не си заподозряна! Но според колегата ми всичко това оставя странно впечатление.

Зара: Нима? А знаеш ли според мен какво впечатление оставя колегата ти?

Джим: Можеш ли просто да ми разкажеш какво се случи в апартамента, моля те? За да го запиша? Това ми е работата.

Зара: Добре.

Джим: И така. Колко инвеститори имаше в апартамента?

Зара: Дефинирай „инвеститори“.

Джим: Имам предвид хора, които са искали да купят апартамента.

Зара: Петима.

Джим: Петима?

Зара: Две двойки. Една лелка.

Джим: Плюс теб и брокерката. Значи общо седем заложници?

Зара: Пет плюс две прави седем, да. Браво на теб.

Джим: Но заложниците бяха осем?

Зара: Не преброи заека.

Джим: Заек?

Зара: Чу ме.

Джим: Какъв заек?

Зара: Искаш ли да ти разкажа какво стана, или не?

Джим: Извинявай.

Зара: Сериозно ли смяташ, че някой от заложниците е помогнал на обирджията да избяга?

Джим: Ти не смяташ ли така?

Зара: Не.

Джим: Защо?

Зара: Защото всички бяха идиоти.

Джим: Ами обирджията?

Зара: Какво за обирджията?

Джим: Според теб нарочно ли се е прострелял, или по погрешка?

Зара: За какво говориш?

Джим: Чухме изстрел от апартамента, след като бяхте освободени. Когато влязохме, вътре имаше кръв.

Зара: Кръв? Къде?

Джим: По килима и пода във всекидневната.

Зара: Аха. Само там?

Джим: Да.

Зара: О.

Джим: Моля?

Зара: Извинявай?

Джим: Това „о“ прозвуча така, сякаш възнамеряваше да кажеш още нещо.

Зара: Ни най-малко.

Джим: Извинявай. Във всеки случай колегата ми е сигурен, че обирджията се е прострелял там, във всекидневната. Това тръгнах да казвам.

Зара: И все още не знаете къде е?

Джим: Не.

Зара: Миличък, ако скоро не ми обясниш как това е довело до подозренията ви, че съм замесена, ще ти се прииска да бях звъннала на адвоката си.

Джим: Никой не те подозира! Колегата ми просто иска да знае защо си била в апартамента, щом не си искала да го купиш?

Зара: Моята психоложка ми каза, че имам нужда от хоби.

Джим: Огледите на апартаменти са ти хоби?

Зара: Хората като теб са по-интересни, отколкото изглеждат.

Джим: Хората като мен?

Зара: Вие от средната класа. Интересно ми е да гледам как живеете. Как издържате. Отидох на няколко огледа, после на още няколко, като хероин е. Пробвал ли си хероин? Човек се отвращава от себе си, но му е трудно да спре.

Джим: Опитваш се да ми кажеш, че си развила зависимост към огледите в домовете на хора, които изкарват много по-малко пари от теб?

Зара: Да. Като децата, които затварят малки птичета в буркани. Има същата притегателна сила на нещо, донякъде забранено.

Джим: Имаш предвид пеперуди? Децата правят така с пеперудите.

Зара: Хубаво. Ако така ще се почувстваш по-добре.

Джим: Значи си отишла на огледа, защото ти е хоби?

Зара: Това на предмишницата ти истинска татуировка ли е?

Джим: Да.

Зара: Котва ли представлява?

Джим: Да.

Зара: Да не си изгубил бас?

Джим: Какво искаш да кажеш?

Зара: Някой е заплашил семейството ти ли? Или си го направил доброволно?

Джим: Доброволно.

Зара: И си платил на някого да ти го причини?

Джим: Да.

Зара: Защо хората като теб мразят парите?

Джим: Дори не смятам да коментирам. Искам просто да ми разкажеш, за да го имаме записано. Защо други свидетели казват, че не си се изплашила, когато си видяла пистолета на обирджията? Решила си, че не е истински ли?

Зара: Много добре видях, че е истински. Ето защо не се изплаших. Изненадах се.

Джим: Това е странна реакция.

Зара: За теб може би. Но аз от доста време обмислях да си отнема живота и когато видях пистолета, се изненадах.

Джим: Не знам какво да кажа. Извинявай. Обмисляла си да се самоубиеш?

Зара: Да. И се изненадах, защото осъзнах, че не искам да умра. Беше малко шокиращо.

Джим: Заради суицидните мисли ли си ходила на психолог?

Зара: Не. Трябваше ми психолог, защото ми беше трудно да спя. Защото лежах будна и си мислех как ще се самоубия, стига да имах достатъчно приспивателни.

Джим: И психоложката е предложила да си намериш хоби?

Зара: Да. След като ѝ казах, че имам рак.

Джим: О. Това е ужасно. Съжалявам.

Зара: Моля ти се, миличък.