Тревожни хора

53.

Долу на улицата, по време на заложническата драма,

Джак се мъчеше да измисли друг начин да се свърже с обирджията, вместо да остави Джим да се качи с пиците. Мислеше ли, мислеше ли, мислеше. Защото, макар че младите мъже трябва да са абсолютно сигурни в абсолютно всичко почти абсолютно винаги, Джак все пак предпочиташе да не се налага да праща баща си да тества теорията, че бомбата не е бомба.

– Чакай, татко, имам... – започна той, вдигна телефона и каза на парламентьора: – Преди да се качим с пиците, искам да огледаме ситуацията по-добре. Нека отида в къщата от другата страна на улицата. Може би входът се вижда оттам.

Парламентьорът звучеше скептично.

– Това какво ще промени?

– Може би нищо – продължи Джак. – Но може би през прозореца на стълбите ще може да се види какво има в кашона, а преди да изпратя колегата си там, искам поне да знам, че сме опитали всичко.

Парламентьорът закри слушалката с ръка и заговори на някого другиго, вероятно проклет началник. После каза:

– Да, да. Добре.

Не спомена, че Джак е спечелил уважението му, като е нарекъл баща си „колегата“ в такава критична ситуация, но беше вярно.

Джак отиде в отсрещната сграда и тръгна по стълбите. След около етаж и половина парламентьорът го попита:

– Какво... правиш?

– Качвам се по стълбите – отговори Джак.

– Няма ли асансьор?

– Не харесвам асансьори.

Парламентьорът като че се удари по челото с телефона.

– Значи си готов да влезеш в сграда, където има бомба и въоръжен престъпник, но те е страх от асансьори?

Джак му се сопна:

– Не ме е СТРАХ от асансьори! Страх ме е от змии и рак, просто не ХАРЕСВАМ асансьори!

Парламентьорът като че се ухили.

– Не можеш ли да повикаш подкрепления?

– Всичкият наличен персонал е тук. Колегите са заети с евакуирането на околните сгради. Обадих се за подкрепление, но и двамата чакат съпругите си.

– Какво означава това?

– Пили са. Съпругите им трябва да ги докарат.

– Пили са? По това време? Един ден преди Нова година? – зачуди се парламентьорът.

– Не знам как е в Стокхолм, но тук вземаме Нова година на сериозно – отговори Джак.

Парламентьорът се засмя.

– Стокхолмчани не вземаме нищо важно на сериозно, знаеш го.

Джак също се засмя. После се поколеба, изкачи още няколко стъпала и накрая зададе въпроса, който искаше да зададе от самото начало.

– Друг път участвал ли си в ситуация със заложници? Парламентьорът също се поколеба.

– Да, участвал съм.

– Как приключи всичко?

– Похитителят освободи заложниците и се предаде, след като говорихме четири часа.

Джак кимна, стиснал зъби, и спря на предпоследния етаж. Вдигна малкия бинокъл, който носеше, и се загледа през прозореца. Видя кабелите на пода. Висяха от кашон, на който някой бе написал нещо с маркер. Не можеше да се закълне от такова разстояние, но надписът адски много приличаше на К-О-Л-Е-Д-А.

– Не е бомба – каза по телефона.

– А според теб какво е тогава?

– Прилича на коледна украса.

– Добре тогава.

Джак продължи нагоре по стълбите, до последния етаж. Може би оттам щеше да има видимост към апартамента, ако обирджията не беше пуснал щорите.

– Как го накара да излезе? – попита по телефона.

– Кого?

– Похитителя. Предния път.

– О. Ами обичайното, комбинация от всичко научено. Не използваш отрицателни думи, не казваш „не става“ или „не мога“, или „не искам“. Опитваш се да намериш общ език. Да разбереш мотивите.

– И така успя да го убедиш, наистина ли?

– Не, не, всъщност не. Разказах шега.

– Сериозно?

– Да. Сериозно. Говорехме от четири часа и той изведнъж се умълча. Това е първото, на което ни учат...

– Да ги занимавате с нещо? Да не ги оставяте да мълчат?

– Да, точно. Не знаех какво да правя, затова рискувах и го попитах дали иска да чуе една забавна история. Той мълча цяла минута, след което каза: „Е? Ще разказваш ли?“. И му разправих вица за двамата ирландци в лодката, чувал ли си го?

– Не – каза Джак.

Парламентьорът си пое дълбоко дъх.

– Ами двама братя ирландци отишли да ловят риба в морето. Дошла буря и изгубили и двете гребла. Лодката се носела безцелно, подмятана от вълните, и двамата били убедени, че е настъпил краят. Но изведнъж един от братята видял нещо да проблясва във водата. Оказало се бутилка, той се пресегнал и успял да я хване. Извадил тапата и ПУФ, от нея излязъл дух. Казал им, че ще им изпълни едно желание, каквото и да е. Двамата братя погледнали бурното море. Нямали гребла, никъде не се виждал бряг и единият брат тъкмо щял да изрече най-логичното желание, когато другият възкликнал радостно: „Искам цялото море да е от „Гинес“!“. Брат му зяпнал така, сякаш другият е пълен идиот, но речено – сторено. Всичката вода се превърнала в „Гинес“, а духът изчезнал. Първият брат се облещил към втория и казал: „Проклет глупак! Имахме само едно желание, а ти си пожела морето да е от „Гинес“! Осъзнаваш ли какви ги забърка?“. Другият брат поклатил засрамено глава. Първият брат разперил отчаяно ръце и казал...

Парламентьорът направи драматична пауза, но така и не успя да каже финалната реплика, тъй като Джак го прекъсна:

– „Сега трябва да пикаем в лодката!“

Парламентьорът изсумтя толкова оскърбено, че говорителят на телефона изпращя.

– Значи все пак си го чувал?

– Майка ми обичаше вицове. Вярно ли точно този виц е накарал похитителя да се предаде?

Настъпи пауза, малко по-дълга от обичайното.

– Може да се е страхувал, че иначе ще разкажа още някоя смешка.

Парламентьорът звучеше, сякаш иска да се засмее, но не успя. Джак забеляза това. Вече беше стигнал до последния етаж и сега се загледа към балкона на отсрещната сграда. Бързо обаче се сепна.

– Какво, по дяволите... това е странно.

– Кое?

– Виждам балкона на апартамента, където се намират заложниците. На него стои някаква лелка.

– Лелка?

– Да. Със слушалки.

– Слушалки?

– Да.

– Какви слушалки?

– Какви може да са едни слушалки? Какво значение има? Парламентьорът въздъхна.

– Окей. Глупав въпрос. На колко е години?

– Петдесетина. Може би повече.

– Повече от петдесет или повече от петдесетина?

– По дяво... не знам! Лелка като лелка!

– Да, да, добре, успокой се. Струва ли ти се изплашена?

– Струва ми се... отегчена. Във всеки случай определено не изглежда да е в опасност.

– Звучи като странна заложническа драма.

– Именно. И на стълбите определено няма бомба. А обирджията се е опитал да обере безкасова банка. Още в началото казах, че не става дума за професионалист.

Парламентьорът претегли думите му за миг или два.

– Да. Изглежда, имаш право.

Насили се да звучи уверено, но Джак чу колебанието му. Двамата мъже си поделиха продължително мълчание, преди Джак да помоли:

– Кажи ми истината. Какво се случи при предната заложническа драма?

Парламентьорът въздъхна.

– Мъжът пусна заложниците. Но се застреля, преди да успеем да влезем вътре.

Тези думи ще влязат под кожата на Джак.

Той вече слизаше по стълбите, когато парламентьорът се прокашля.

– Слушай, Джак, може ли аз да те питам нещо? Защо отказа работата в Стокхолм?

Джак обмисляше да излъже, но нямаше сили.

– Откъде знаеш за това?

– Говорих с една началничка, преди да тръгна. Попитах я кой е на мястото. Тя каза да разговарям с Джак, защото бил страшно талантлив. Каза, че няколко пъти ти е предлагала работа, но ти си отказвал.

– Имам си работа.

– Не като тази, която ти предлагат. Джак изсумтя отбранително.

– Всички стокхолмчани си мислите, че светът се върти около проклетия ви град.

Парламентьорът се засмя.

– Слушай, израснах в село, където човек трябваше да шофира четиресет минути само за да си купи мляко. Там смятахме вашия град за голям. За нас вие бяхте стокхолмчани.

Джак също се засмя.

– Предполагам, че всеки е нечий стокхолмчанин.

– Какъв ти е проблемът тогава? Страхуваш се, че няма да се справиш с работата тук ли?

Джак избърса длани в панталоните си.

– Ти какво, да не си ми личен психолог?

– Звучи ми, сякаш имаш нужда от такъв.

– Може ли просто да се съсредоточим върху настоящата работа?

Парламентьорът се подвоуми, преди да попита:

– Баща ти знае ли, че са ти предлагали друга позиция?

Джак се канеше да отговори нещо, но парламентьорът така и не разбра какво, тъй като в същия миг Джак погледна през прозореца и видя, че баща му не чака долу на улицата, както му беше казал.

– Какво, по дяволите!? – викна Джак. После затвори и хукна надолу.