Тревожни хора

17.

Джак: Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за извършителя?

Лондон: Имаш предвид обирджията?

Джак: Да.

Лондон: Ами защо не каза така?

Джак: Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за обирджията?

Лондон: Като например?

Джак: Спомняш ли си как изглеждаше той?

Лондон: Боже, ама че повърхностен въпрос! Имаш ужасно бинарна представа за половете.

Джак: Извини ме. Можеш ли да ми кажеш нещо за „човека“.

Лондон: Не е нужно да правиш кавички.

Джак: Определено смятам, че е нужно. Можеш ли да опишеш как изглеждаше ОБИРДЖИЯТА? Нисък обирджия ли беше, или висок?

Лондон: Не определям хората според ръста им. Това е дискриминация. Аз например съм ниска и знам, че това комплексира много от високите хора.

Джак: Моля?

Лондон: Високите хора също имат чувства.

Джак: Окей. Аха. В такъв случай отново ще помоля за извинение. Нека се изразя по друг начин: Обирджията изглеждаше ли като да има комплекси?

Лондон: Защо си разтриваш веждите по тоя начин? Крийпи е.

Джак: Моля за извинение. Какво беше първото ти впечатление от обирджията?

Лондон: Окей. Първото ми „впечатление“ беше, че „обирджията“ изглеждаше като пълен идиот.

Джак: Това да го тълкувам, че е съвсем в реда на нещата човек да има бинарна представа за интелигентността?

Лондон: А?

Джак: Нищо. На какво се основава определението „идиот“?

Лондон: Ами връчи ми бележка, на която пишеше

„Дай ми шест хиляди и петстотин“. Кой, по дяволите, обира БАНКА заради шест хиляди и петстотин крони? Ако обираш банка, поискай десет милиона. Ако искаш точно шест хиляди и петстотин, явно имаш някаква адски конкретна причина. Нали?

Джак: Признавам, че не се бях замислил за това.

Лондон: Трябва да мислиш повече, за това замислял ли си се?

Джак: Ще направя каквото мога. Мога ли да те помоля да погледнеш този лист и да ми кажеш какво мислиш?

Лондон: Това тук? Прилича на детска рисунка. Какво изобщо представлява?

Джак: Мисля, че това са маймуна, жаба и кон.

Лондон: Кон, ама друг път. Това е лос!

Джак: Така ли мислиш? Колегите ми предполагат, че е или кон, или жираф.

Лондон: Чакай. Получих известие.

Джак: Не, трябва да се съсредоточиш, Лондон. Мислиш, че е лос, така ли? Ало? Остави телефона и отговори на въпроса!

Лондон: Йес!

Джак: Моля?

Лондон: Най-накрая! НАЙ-НАКРАЯ!

Джак: Не разбирам.

Лондон: Разделят се!