Тревожни хора

32.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Естел

Джим: Много съжалявам за всичко това. Ще опитаме да те откараме у дома възможно най-бързо.

Естел: О, няма нищо, беше доста ободрително, ако трябва да съм честна. Когато си почти на деветдесет, ежедневието ти не е особено вълнуващо!

Джим: Да, разбира се. Най-напред колегата ми иска да те помоля да погледнеш тази рисунка. Намерихме я във входа и смятаме, че изобразява маймуна, жаба и лос. Позната ли ти е?

Естел: Не, не, за жалост. Това наистина ли е лос?

Джим: Не зная, не. Не е толкова важно, честно казано. Но можеш ли да ми разкажеш накратко защо беше на огледа?

Естел: Отидох с мъжа си. Кнут. Така де, той не беше там, паркираше колата. Интересувахме се от апартамента заради дъщеря си.

Джим: Забеляза ли нещо необичайно в другите посетители, преди да дойде обирджията?

Естел: О, не, преди това успях да разговарям само с приятните жени, които... нали... са от Стокхолм.

Джим: Кого имаш предвид?

Естел: Е, сещаш се. Тези „от Стокхолм“.

Джим: Намигаш ми, все едно се очаква да знам какво означава това.

Естел: Ру и Юлан. Ще имат дете. Само че и двете са, нали знаеш, „Стокхолм“.

Джим: Имаш предвид, че са хомосексуални?

Естел: В това няма нищо лошо.

Джим: Не казах това?

Естел: В днешно време си е съвсем в реда на нещата.

Джим: Естествено. Не съм твърдял друго.

Естел: Според мен е прекрасно, че любовта е свободна.

Джим: Искам да е съвсем ясно, че споделям това виждане.

Естел: По мое време това беше скандално, да знаеш. Да се ожените и да имате дете като две, ами, сещаш се.

Джим: Стокхолмчанки?

Естел: Да. Но аз лично винаги съм харесвала Стокхолм, да. Хората трябва да могат да си живеят живота както искат. Не че аз самата съм била в Стокхолм, разбира се, че не. Не съм, никога, така де, щастливо омъжена съм. За Кнут. И обичайното си ми е достатъчно, да.

Джим: Вече нямам представа за какво говорим.