Тревожни хора

34.

Естел: Искам категорично да подчертая, че съм сигурна, че Стокхолм е изключително приятно място. Ако човек харесва стокхолмчани. И ще ти кажа, че според мен Кнут също няма никакви предразсъдъци, защото веднъж на младини разчиствах кабинета му и намерих цяло списание за Стокхолм.

Джим: Колко хубаво.

Естел: На мен не ми се стори така. Всъщност с Кнут сериозно се скарахме по този въпрос.

Джим: Разбирам. Но нали говорехме за Ру и Юлия, преди да се появи обирджията?

Естел: Те имат птици. И се караха през цялото време. Само че по сладък начин. Разбира се, другата двойка, Рогер и Анна-Лена, също се караха, но не толкова сладко.

Джим: За какво са се карали Рогер и Анна-Лена?

Естел: За заека.

Джим: Какъв заек?

Естел: Ох, дълга история, ако трябва да съм честна. Виждаш ли, караха се и за цената на квадратен метър. Рогер се притесняваше, че хората вдигали цените изкуствено. Каза, че проклетите брокери и проклетите банкери и проклетите стокхолмчани манипулират жилищния пазар.

Джим: Чакай, твърдял е, че хомосексуалните манипулират жилищния пазар?

Естел: Хомосексуалните? Че защо им е да го правят? По-голяма глупост не бях чувала! Кой твърди такова нещо?

Джим: Каза, че стокхолмчаните го правели.

Естел: Да, но имах предвид стокхолмчаните. Не „стокхолмчаните“.

Джим: Има ли разлика?

Естел: Ами да, едните са стокхолмчани, а другите са „стокхолмчани“.

Джим: Ще прощаваш, но се обърках. Нека си запиша всичко в хронологичен ред.

Естел: Разбира се, отдели колкото време е необходимо, не бързам за никъде.

Джим: Извинявай, може би е най-добре да се върнем на първоначалния въпрос?

Естел: Какъв беше той?

Джим: Забеляза ли нещо необичайно в другите посетители?

Естел: Зара изглеждаше тъжна. А Анна-Лена не харесваше зелени пердета. А пък Ру се опасяваше, че гардеробът не е достатъчно голям. Но той си беше цял walk-in closet, както им викат в днешно време. Не знаех това, преди да чуя Юлан да го нарича така.

Джим: Чакай, това не може да е вярно. На чертежа няма walk-in closet.

Естел: Там може да изглежда по-малък.

Джим: Чертежът трябва да е в мащаб.

Естел: О, трябва ли?

Джим: На чертежа гардеробът е не повече от половин квадратен метър. Мога ли да попитам колко голям беше въпросният walk-in closet?

Естел: Не ме бива много в измерванията. Но Ру каза, че иска да го превърне в стая за хобита. Тя складира домашно сирене. И отглежда цветя. Или във всеки случай някакви растения. Юлан изобщо не е очарована от това. Веднъж Ру пробвала да направи собствено шампанско, но оляла чекмеджето с бельото на Юлан, което довело до, по думите на Ру, „адска разправия“.

Джим: Извинявай, но може ли да опитаме да се съсредоточим върху големината на гардероба?

Естел: Юлан държи да го нарича walk-in closet.

Джим: Достатъчно голям ли е за скривалище?

Естел: За кого?

Джим: За когото и да е.

Естел: Предполагам. Това важно ли е?

Джим: Не. Не, вероятно не. Но колегата ми държи да разпитам всички свидетели за потенциални скривалища. Искаш ли кафе?

Естел: Няма да крия, би било страшно приятно да пийнем малко кафе.