Предатели

16

ХАРПЪР БРАУН.

Това пишеше на пропуска на посетителката.

Декър и Джеймисън бяха влезли в малка заседателна зала в Хувър Билдинг и бяха заварили Браун да седи до Богарт, а срещу нея — Милиган.

Браун бе висока около метър и седемдесет, слаба и стройна, с руса коса до раменете. Беше с черна плисирана пола, бяла блуза и обувки на висок ток. Декър определи възрастта ѝ между трийсет и пет и четирийсет. По лицето ѝ нямаше бръчки, с изключение на три, които прорязваха челото ѝ по средата. Или много се мръщи, или често се замисля, реши Декър. Или се мръщи, когато се замисли.

Тя се усмихна, като го видя, стана и протегна ръка.

— Еймъс Декър, много съм слушала за вас.

Имаше южняшки акцент, който Декър определи като от Тенеси или Мисисипи.

Той се ръкува с нея и погледна въпросително Богарт.

— Агент Браун работи за сродна агенция. Позвъни снощи и помоли да се срещнем.

Декър и Джеймисън седнаха, след като Браун се ръкува и с Алекс.

— Коя сродна агенция? — попита Декър.

— АВР.

— Агенцията за военно разузнаване?

— Точно така.

— Нещо като ЦРУ в армейски вариант с тази разлика, че вие действате в повече страни.

— И откъде разполагате с подобна информация? — усмихна се Браун, но усмивката не стигна до очите ѝ.

— Обичам да се ровя в Гугъл като всички останали. В кое от трите управления работите? В оперативното, информационно-аналитичното или техническото разузнаване?

— Съмнявам се, че разполагате с нужното ниво на достъп до класифицирана информация, за да чуете отговора.

— Удивително какви неща може да научи човек от интернет — намеси се Милиган, като хвърляше тревожни погледи към Декър и Браун, които предизвикателно се взираха един в друг.

Богарт се покашля и заяви:

— Агент Браун би искала да сподели информация, свързана със случая „Дабни — Бъркшър“. Информация, за която очевидно имаме достъп.

Декър се облегна и погледна Браун с очакване.

— Това може да ни е от полза. Защото за момента не разполагаме с нищо, освен с въпроси без отговор.

— Не обещавам, че ще отговоря на всички тях — отвърна Браун, — но мисля, че мога да хвърля повече светлина върху някои моменти. — Тя се облегна на масата и си придаде делово изражение. — Уолтър Дабни работеше като изпълнител и подизпълнител на строго секретни федерални проекти.

— Знаем това — обади се Милиган.

— Но не знаете какво точно е вършил. — Тя присви устни, помълча няколко секунди, сякаш за да подреди мислите си, и продължи: — Очевидно Уолтър Дабни не е бил образцовият патриот, за когото са го смятали всички.

— Какво означава това? — попита Богарт.

— Това означава, че е продавал секретна информация на враговете ни.

Джеймисън се извърна към Декър, който не откъсваше поглед от Браун. Тя продължи:

— Не смятаме, че е бил класически шпионин — в смисъл да иска да постави Америка на колене.

— Каква е била мотивацията му тогава? — попита Милиган.

— Дългове от хазарт. Огромни при това.

— Не разполагаме с данни да е бил комарджия — възрази Богарт. — Нито е пътувал до Вегас, нито…

Браун го прекъсна:

— Много са начините да се увлечеш по хазарта, агент Богарт. Днес вече не е нужно човек да се качи на самолета и да отиде до Вегас или до хиподрума. Достатъчно е да има интернет. А загубите могат да бъдат огромни. И при всички случаи трябва да бъдат покрити.

— Чрез продажбата на секретна информация? — попита Джеймисън.

— Именно.

— Каква по-точно? — поинтересува се Декър.

Агент Браун го изгледа, преди да отговори:

— Строго секретна. Мога да ви кажа само, че компанията на Дабни е работила по договори с пет-шест поделения на Пентагона и още куп цивилни агенции.

— Сериозна работа — отбеляза Богарт.

— Много сериозна.

— Някой във фирмата знае ли това? — попита Богарт.

— Едва ли, но въпреки това проучваме въпроса.

— Защо се е самоубил според вас? — обади се Джеймисън.

— Защото съвсем скоро щяхме да го спипаме — отвърна Браун. — Усетил е, че примката се затяга.

— Доста сте се забавили — подхвърли Декър.

— Все пак става въпрос за продължително разследване, свързано с доста чувствителна информация. След като ръководството анализира ситуацията, реши да ме изпрати при вас, за да споделя тази информация. Не искаме да хабите излишни усилия.

— Защо според вас е убил Ан Бъркшър? — попита Декър.

Браун го погледна изпитателно.

— Доколкото знам, имате хипертимезия и синестезия, получени в резултат на травма.

— Това обяснява ли защо Уолтър Дабни е убил Ан Бъркшър? — попита невъзмутимо Декър.

— Не, просто отбелязвам. Що се отнася до Бъркшър, ние смятаме, че тя просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време.

— Защо му е на Уолтър да я убива, след като е решил да се самоубие? — попита Декър. — На какво неподходящо място се е озовала тя? На мястото, където Дабни изведнъж е полудял?

— Трудно е да разберем напълно какви мисли минават през главата на човек, който е на път да загуби всичко. Дабни беше под огромен натиск. Възможно е нещо в главата му да е прещракало. Или пък да е решил, че Бъркшър работи за ФБР, тъй като се е натъкнал на нея пред Хувър Билдинг. Възможно е да е развил параноя.

— А също така е възможно да грешите — отвърна Декър.

— Той е извършил кражба на секретна информация. Направил го е заради дългове от хазарт. Това е установено по безспорен начин — отсече Браун.

— Добре, така да е. Но може би грешите по отношение на причините да убие Бъркшър.

— Имате ли теория?

— Не. Но когато я разработя и изложа, можете да бъдете сигурна, че ще се окаже правилна.

— Изглеждате много уверен в своите възможности, господин Декър.

— Как мога да очаквам другите да ми вярват, ако самият аз не си вярвам?

— Добре — прекъсна размяната на реплики Богарт. — Благодарим ви за информацията, агент Браун. Какво очаквате да направим?

Тя се обърна бавно към него.

— Нищо. По случая работи Агенцията за военно разузнаване. Ние проучваме всички възможни улики. Въпросът засяга националната сигурност и всеки, който работи по случая, би трябвало да има съответното ниво на достъп до класифицирана информация. — Тя погледна Декър и добави: — Което, за съжаление, ви изключва от разследването.

Декър не обърна внимание на думите ѝ, а попита:

— Какво знаете за Бъркшър?

— Моля?

— Би трябвало да сте разследвали и нея. Ние например попаднахме на някои любопитни неща в миналото ѝ. Би трябвало и вие да сте го направили.

— Какво сме открили или не, е вътрешен проблем на Агенцията за военно разузнаване. Присъствието ми тук е обикновена проява на любезност към сродна структура.

— И за да ни уведомите да не работим по случая — добави Декър.

Тя го погледна право в очите.

— Не бих искала да навлизам в подробности, затова ще ви кажа само, че информацията, открадната от Дабни, компрометира стратегически агенти на страната ни. Ако определени наши врагове получат достъп до нея, ще настъпи нов Единайсети септември, но в по-страшни мащаби.

— Сериозно твърдение — отвърна изненадан Богарт. — Ако проблемът е толкова сериозен, най-добрата стратегия може да се окаже сътрудничеството между нашите две агенции.

Браун стана от мястото си.

— Благодаря ви за отделеното време. Ще ви бъда признателна, ако съберете и изпратите в службата ми цялата информация, която сте открили, агент Богарт. Можете да използвате данните за контакт, които вече ви дадох.

Тя се обърна и се накани да си тръгне, когато Декър каза:

— Видях как Уолтър Дабни убива Бъркшър. А после го видях да се опитва да си пръсне главата.

Браун го погледна и попита:

— Какво искате да кажете?

— Не съм сигурен, че имате право на достъп до подобна информация.

Тя се усмихна едва-едва, завъртя се на токчета и излезе.

Богарт погледна Декър и каза:

— Май ще трябва да те запишем на опреснителен курс по етикет. И по-специално, как да се държиш с колеги от други агенции.

— Погрижи се да включат в него и агент Браун. Какъв е следващият ни ход?

— Какъв следващ ход?

— По случая „Дабни“.

— Декър, не чу ли какво каза тази жена? Отнемат ни разследването.

— Чух някой от АВР да идва тук и да заявява, че ФБР няма да работи по случая. Не съм чул някой от ръководството на ФБР да го казва.

Богарт понечи да отвърне нещо, но замълча.

— Мисля, че Декър е прав, Рос — обади се Милиган. — Става въпрос за нещо по-сериозно и от Единайсети септември, нали? Задачата ни е да предпазваме Съединените щати от враговете им. Ако Бюрото не може да участва в разследване с такъв потенциал, какво, по дяволите, правим тук?

— И аз съм на същото мнение — подкрепи го Джеймисън. — И мога да добавя, че тази жена изобщо не ми хареса.

— Аз също не я харесвам — отвърна Богарт. — Още по-малко ми допада възможността да ни отнемат случай, и то на наша територия. След като залозите са толкова големи, трябва да продължим да работим, но предпазливо. Допуснем ли грешка, може да загазим сериозно. А това няма да помогне на никого.

Декър стана.

— Къде отиваш? — попита го Богарт.

— Да намеря една очукана хонда.