Предатели

67

— Не смяташ ли, че подходът ти е погрешен?

Харпър Браун погледна Декър от другата страна на масата в кафенето, в което се бяха отбили.

— Към този случай ли? Какво искаш да кажеш?

Декър ѝ бе позвънил на излизане от вашингтонския офис на ФБР и двамата се бяха уговорили да се срещнат тук.

— Дабни убива първо Бъркшър, после себе си. Случаят започва от тук и ние го разглеждаме линейно.

— Така е, но има и по-стари истории, които също трябваше да проверим. И го направихме. Случаят не започва с убийството на Бъркшър.

— Правилно, то е резултат от нещо в миналото. И ние проверихме всички тези истории, но според мен обърнахме прекадено голямо внимание на Дабни.

— Защото не успяхме да открием абсолютно нищо за Бъркшър. Единственото, в което сме сигурни, е шпионската ѝ дейност. Не разполагаме с нищо друго.

Вместо отговор Декър извади куклата от раницата, която бе взел, и я постави на масата между двамата.

— Имаме това.

Браун погледна изненадано куклата, преди да вдигне глава.

— Това? Някаква си кукла? Да, знаем, че в нея има тайно отделение и вероятно е била използвана за предаване на крадена секретна информация, но какво от това?

— Защо кукла?

— Защо не?

— Да разсъждаваме логично. Крадеш тайни, криеш ги в куклата и я носиш на някого, вероятно на Бъркшър.

— Точно така.

— Отново питам, защо кукла?

— Ами… тя е незабележима, невидима. Повечето хора не биха ѝ обърнали внимание.

— Напротив, биха ѝ обърнали внимание, ако видят мъж да я носи. Прекалено голяма е, за да се побере в джоб. А чантата може да бъде претърсена.

Искаш да кажеш, че другият човек е бил жена?

— Или жена, или мъж с малко момиченце.

— Чакай малко… Дабни ли имаш предвид?

— Възможно е. Куклата може да е принадлежала на някоя от дъщерите му. Бюрото стигна до извода, че тя е произведена преди около трийсет години. А това означава, че момичетата на Дабни са били на подходящата възраст за кукли. И както сама каза, това е нещо незабележимо, невидимо. Кой би заподозрял, че едно малко момиченце с кукла в ръка пренася секретна информация? За тези хора е нещо обичайно да използват деца за прикритие. Като Джоуи Скот и книгата.

Браун се замисли.

— Прав си. Това означава ли, че ще попитаме дъщерите му за куклата?

— Да, непременно ще го направим.

— Къде я намерихте? — възкликна изумена Джулс.

Декър и Браун седяха в дневната с Джулс, майка ѝ и двете ѝ сестри.

— Джулс, това не е ли твоята кукла Миси? — възкликна Ели Дабни.

Младата жена я взе от Декър и я повъртя в ръката си.

— Сигурна ли сте, че е ваша? — попита Браун.

Вместо отговор Джулс подуши косата на куклата и погледна лявото ѝ стъпало.

— Виждате ли червените точици върху обувката? Изцапах я с боя и после не можах да я изчистя. И познавам мириса на косата ѝ. Къде я открихте? Как?

— Открихме я в хода на разследването — отвърна Декър и взе куклата от ръцете ѝ. — Помните ли кога за последен път я видяхте?

Джулс се облегна назад.

— Аз… не знам. Не помня да съм я вземала в колежа. — Лицето ѝ поруменя. — Исках да я взема, но размислих. Когато се връщах вкъщи, не съм се сещала за нея.

— Това означава ли, че куклата е останала тук, в дома ви? — попита Браун.

— Запазихме стаите на момичетата във вида, в който ги бяха оставили. Искахме, когато се връщат, да ги заварят непроменени — каза Ели Дабни. — Във всички четири стаи имаше кукли. Мислех, че още са тук. Сиси поддържа… — Гласът ѝ потрепери. — Сиси поддържаше идеален ред и чистотата навсякъде.

— Можем ли да надникнем в тези стаи? — попита Декър.

Джулс ги поведе нагоре. След като ги остави сами, Декър и Браун откриха още три кукли със същите тайни отделения зад батериите.

— По дяволите! — възкликна Браун. — Това говори за сериозна шпионска организация! Четири дъщери и четири кукли с малки скривалища!

— Което потвърждава теорията, че Уолтър Дабни е познавал Бъркшър. Работили са заедно.

— А това обяснява как е могъл да си позволи подобна къща преди толкова много години.

Декър я погледна.

— И ти ли се сети за това?

— Понякога имам моменти на прозрение — отвърна скромно Браун.

— Да проверим семейната спалня.

Тя се оказа доста по-просторна от тези на момичетата, тъй като през портал се влизаше в стая с телевизор и голяма камина. Претърсиха първо шкафовете в спалнята, после двата големи гардероба; този на Ели бе с размерите на малък килер или дрешник. Декър провери и банята, като не пропусна нито едно чекмедже. В аптечката откри куп лекарства, изписвани срещу рецепта. Бяха предимно медикаменти за поддържане на сърцето и снижаване на холестерола, но имаше и инхалатор за астма.

Лоша работа е старостта, помисли си Декър.

Затвори вратата на аптечката и се присъедини към Браун в спалнята.

— Няма други кукли — каза тя.

Взеха трите кукли и слязоха долу. Влязоха в дневната, в която бяха оставили Ели Дабни и дъщерите ѝ. Джулс продължаваше да държи в ръце старата си кукла.

— Какво ще правите с тях? — попита Саманта и посочи куклите.

— Трябва да ги вземем — отвърна Браун.

— Но защо?

— Защото са веществено доказателство.

Саманта понечи да отвърне нещо, но погледна Джулс и се отказа.

Декър седна срещу Джулс.

— Искам да ви покажа тази снимка още веднъж и да ви попитам дали познавате жената на нея. — Той извади снимката на Бъркшър.

— Казах ви, че не я познавам — отвърна Джулс.

Декър я показа на останалите. Ели и дъщерите ѝ я погледнаха и поклатиха глави.

— Представете си я с по-тъмна коса и с по-малко бръчки — настоя Декър.

Отново се взряха в снимката и Джулс каза:

— Наистина не я познавам.

Тя погледна Саманта и майка си, които повторно поклатиха глави.

— Какво означава това? — попита Ели Дабни. — Куклите и всичко останало? Нищо не разбирам.

— Ние също, ако този факт може да ви послужи за успокоение — отвърна Браун.

— Да не би… да не би да подозирате, че Уолт е бил замесен в нещо, свързано с тези кукли? Какъв смисъл има в това? Те бяха играчки на момичетата, не негови. Никога не съм го виждала да държи кукла. Това е абсурдно!

— Нямаме право да обсъждаме нищо в момента — отвърна Браун. — Все още сме на етап събиране на доказателства.

Двамата с Декър си тръгнаха с куклите и се отправиха към колата ѝ. Той спря, обърна се и погледна къщата.

— Знаеш ли онази детска игра „Топло — студено“?

— Да.

— Всеки път, когато изляза от тук, имам чувство, че е станало по-студено.

Когато потеглиха, Браун подхвърли:

— С Мелвин ще вечеряме навън. Ти и Алекс ще дойдете ли с нас?

— След вашия чудесен пикник?

Тя се изчерви и отвърна:

— Наистина беше чудесен. Мелвин ми донесе цветя.

— Сигурни ли сте, че искате компания? — попита той.

— Скъсваме се от работа. На карта е заложена съдбата на страната. Но няколко часа в приятна компания може би ще ни се отразят добре.

— Съгласен — каза Декър.