Предатели

48

Браун включи осветлението в кухнята, остави чантата си и свали сакото, под което се показа презраменен кобур с пистолет. После зареди кафе машината. Минута по-късно взе двете чаши димящо кафе, отнесе ги до масата и плъзна едната към Декър. Едва сега забеляза синините и охлузванията по лицето му.

— Кой те подреди така?

— Преживях леко премеждие. Нищо сериозно.

— Защо си мисля, че ме лъжеш?

— Каквото и да се е случило, вече е минало. И двамата с Алекс сме добре.

— Джеймисън! И тя ли участваше?

Декър отпи от кафето си.

— И още как. Да поговорим за Мелвин.

— Не одобряваш, разбира се — каза тя.

— Не ми влиза в работата. Но Мелвин ми е приятел и не искам да страда.

— Сигурно си мислиш, че е много прибързано, запознах се с него едва снощи.

— Не си мисля нищо. Не съдя никого. Но мога да ти кажа, че Мелвин има достатъчно проблеми, с които да се справя. И е доста уязвим.

— Беше само секс, Декър. Знаеш, че се случва понякога, когато двама души изпитат взаимно привличане.

— За теб е било само секс. А за него?

— Вероятно. Ти май наистина го обичаш.

— Защо си толкова изненадана?

— Някои хора те възприемат като машина, смятат, че си неспособен на човешки емоции. — Той не реагира и тя добави: — Но не и аз, Декър. Особено в този момент, когато изглеждаш толкова загрижен за Мелвин. Това е… много мило всъщност.

— Ще се радвам, ако между вас се получи нещо. Той има нужда от човек като теб.

— Какво означава това?

— Лъжата и измамата може да са част от работата ти, но ти си почтен човек, агент Браун. Името на баща ти е на онази стена, защото е бил достойна личност. Мисля, че крушата не е паднала по-далече от дървото. Мелвин също е много почтен. В това отношение си приличате.

Браун очевидно не бе очаквала да чуе подобни думи. Тя отпи от кафето си и наведе глава. Когато отново го погледна, очите ѝ бяха насълзени.

— Позволи ми да се поправя, Декър. Ти си един от най-благородните хора, които съм срещала. Моля те, наричай ме Харпър.

Двамата помълчаха малко, преди тя да се покашля и да каже:

— Ти защо отиде в хотела му?

— Звънях му няколко пъти, а той не отговори. Притесних се.

— Мисля, че изключи телефона си. Всичко е наред.

— Радвам се да го чуя. Благодаря.

— Говорихме си за теб. Мелвин те смята за невероятен човек. Убеден е, че ако не си бил ти, е щял да си остане зад решетките.

— Преувеличил е малко.

— Той не мисли така.

— Поласкан съм — каза тихо Декър.

— Какво се е случило с лицето ти? Знаеш, че ще разбера рано или късно.

Декър ѝ описа събитията от изминалата нощ. Разказът му отне няколко минути и след всяко изречение челюстта ѝ увисваше все повече.

— Джеймисън добре ли е?

— В момента не, но ще се оправи. Не е лесно, когато си убил човек. Подобно преживяване не се преодолява за един ден. — Той я погледна и добави: — Знаеш какво е.

Браун кимна.

— Онзи от паркинга не беше първият човек, когото убих. И макар там да запазих самообладание, когато се прибрах, изпих цяла бутилка вино и не мигнах до сутринта.

— Предположих.

Тя се усмихна вяло.

— Не съм толкова силна, колкото ме мислеше.

— Напротив, това те прави още по-силна.

— Открихте ли нещо ново за Бъркшър след последната ни среща?

— Била е агент на чуждо разузнаване, но не съм сигурен дали тя е отговаряла за Дабни. Не разполагаме с никакви сведения за тази жена, които да са по-стари от десет години. Може и да не е живяла тук. За разлика от Дабни. Същата къща, същата съпруга, голямо семейство…

— Според теб е погрешно да предполагаме, че двамата са работили заедно в дългосрочен план, така ли?

— Ти ми кажи. Нужно ли е шпионинът и отговорникът му да живеят близо един до друг?

— Не е задължително. Споменах ли вече Монтес? Отговорникът ѝ е живеел в Куба. Срещала се е с него само от време на време. Или той е идвал тук, или тя е отивала там. Но не редовно.

— В такъв случай Дабни, който често е пътувал в командировки, може да я е посещавал.

— Да. И да е използвал работата си за прикритие.

— И тъй като нямаме представа къде е живяла тя преди трийсет години, не можем да проследим тези срещи. Но…

— Но знаем местата, където е живяла през последните десет години — прекъсна го Браун. — И можем да проверим пътуванията на Дабни за същия период.

— Само ако са се срещали там, където е живяла. В противен случай ще трябва да проверим къде е пътувала тя, ако е използвала влак, самолет или автобус.

— Продължаваш ли да смяташ, че двамата са работили заедно?

— Нека се изразя така: не изключвам подобна възможност — отвърна Декър.

— Но не разполагаме с никакви улики, че Дабни е извършвал шпионска дейност, като изключим случая със секретната информация, която е продал, за да уреди онези комарджийски дългове.

— Не забравяй, че Дабни не е работил само с АВР, а също и с ФБР, АНС и поне половин дузина други федерални агенции.

Лицето на Браун се изопна.

— Ако е крал информация от всички тях, това е сериозен проблем.

— Винаги съм смятал, че шпионажът е сериозен проблем — отвърна Декър.

— Можем да проверим пътуванията им, за да видим дали се засичат на едно и също място по едно и също време.

— Ще помоля хората на Богарт да се заемат с това.

— Но ако Дабни и Бъркшър са работили заедно през цялото това време, защо ще я убива показно пред централата на ФБР?

— Угризения? Или конфликт, за който не подозираме?

— Добре, но ако са работили заедно, значи нейните хора са му осигурили десетте милиона долара, с които да спаси дъщеря си и внучката си. Би трябвало да ѝ е благодарен, а не да я убива.

— Всичко зависи от гледната точка.

— А този трети играч, когото спомена? Хората, които едва не те убиха, за да откраднат флашката?

— Имам чувството, че за да разрешим случая, ще трябва да се изправим лице в лице с тях.

Браун извади пистолета си и го остави на масата.

— Да се надяваме, че ние ще ги спипаме, преди те да спипат нас.