Предатели

57

Намираха се в югоизточната част на Вашингтон, пред редица от осем залепени една до друга порутени къщи, чиято обща площ бе по-малка от дома на Дабни в китното предградие Маклийн.

Полицията вече бе пристигнала и оградила една от тези къщи с жълта лента, която се полюшваше на вятъра.

— Как разбра толкова бързо? — попита Декър, докато се взираше във входната врата.

От съседните къщи бяха наизлезли хора, които наблюдаваха озадачено работата на полицията.

— Имам приятелка в градското полицейско управление — отвърна Браун. — Тя знае, че разследваме случая с Дабни. Когато постъпило обаждането и разбрала къде е работила жертвата, веднага се свърза с мен. Аз на свой ред позвъних на Богарт. Той трябва да пристигне всеки момент.

Изкараха навън носилка с труп в черен найлонов чувал.

— Какво се знае засега? — попита Джеймисън. — Ясно ли е как е убита?

— Полицията не дава никаква информация. Едва ли ще споделят каквото и да било, преди да пристигнат вашите хора. Военното разузнаване не се ползва със същата тежест пред полицията като ФБР.

— Ето ги, идват — каза Декър, когато наблизо спря кола, от която изскочиха Богарт и Милиган.

Браун обясни ситуацията с няколко изречения и двамата агенти се отправиха към полицая, който бе поел случая. Показаха му значките си. Езикът на тялото на полицая мигом се промени. Той извади бележник от джоба си и започна да говори.

Пет минути по-късно Богарт и Милиган се върнаха при Декър и останалите.

— И така, става въпрос за малокалибрен куршум в тила — съобщи Богарт. — Вероятно работа на професионалист. Мъртва е от около шест часа, което означава, че е убита към два след полунощ. До този момент не са открили някой, който да е видял или чул нещо.

— Следи от влизане с взлом? — попита Декър.

— Още проверяват. Засега не са намерили следи, но това не е окончателно.

— Може би сама е пуснала убиеца вътре — каза Браун.

— Кого би приела в дома си посред нощ?

— Само човек, когото е познавала добре — отвърна Декър.

— Това може да няма връзка с нашия случай — заяви Милиган и се огледа. — Кварталът не е от най-безопасните.

— Ако е било убийство при обир, би трябвало да си личи по нещо — каза Декър. — Разхвърляно ли е?

— На пръв поглед не, но полицаите продължават огледа.

— Или пък са я убили, защото е знаела нещо по случая — предположи Декър.

— Какво би могла да знае? — зачуди се на глас Джеймисън.

— Работила е за семейство Дабни — отговори Браун. — Виждала ги е всеки ден. Може да е чула или видяла нещо.

— Защо обаче са я убили сега? — попита Декър. — Не разследваме случая от вчера, а до този момент нищо не ѝ се е случило. Защо сега?

— Искаш да кажеш, че нещо се е променило? — каза Богарт.

— Не изключвам подобна възможност. Семейство Дабни уведомено ли е?

— Съмнявам се — отвърна Богарт.

— Ще трябва да им кажем. И да се уверим, че имат алиби.

— Подозираш, че някоя от дъщерите или дори майката може да е дошла тук посред нощ и да я е застреляла? — попита Милиган скептично.

— Знам, че една от дъщерите е замесила баща си в шпионска история, която завърши с убийство и самоубийство — каза Декър. — Затова мисля, че когато става въпрос за това семейство, не бива да изключваме нито една възможност.

Милиган не изглеждаше убеден в думите му, но като че ли се замисли.

— Двамата с Тод ще останем тук, за да научим каквото можем — заяви Богарт. — Защо вие не разговаряте със семейство Дабни?

— Става — отвърна Декър. — Смяташ ли, че мога да вляза в къщата за една минута?

Миг по-късно той последва Богарт и Милиган, за да разговаря с полицаите от отдел „Убийства“, които тъкмо излизаха от дома на жертвата. Браун и Джеймисън останаха сами и се спогледаха.

— Относно разговора ни… — започна Джеймисън.

— Беше права за някои неща, но за други — не. Ще те оставя сама да разбереш за кои — каза Браун.

С това тя сложи край на разговора.

— Сиси е мъртва?

Ели Дабни ги гледаше изумено, сякаш Декър, Браун и Джеймисън, които седяха срещу нея в библиотеката, бяха извънземни.

— Била е убита — поясни Декър. — Застреляна в главата. Прилича на работа на професионалист. Сещате ли се за нещо, което да ни помогне?

— Трудно ми да е осмисля това, което ми казвате — отвърна вцепенената Ели Дабни. — Аз… аз мислех, че е тук. Предполагах, че е дошла на работа, както обикновено.

Джулс, Аманда и Саманта стояха до майка си по халати. И трите изглеждаха разстроени. Саманта плачеше тихо, докато Аманда бе облегнала глава на рамото на Джулс. Като че ли само най-голямата сестра се владееше. Погледът ѝ, насочен към Декър, бе изпълнен с решимост.

— В опасност ли сме? — попита тя.

Декър я погледна.

— Възможно е. Можем да оставим един агент пред дома ви.

— Искам да попитам още нещо — продължи Джулс. — Къде е Натали?

— Във Франция — отвърна майка ѝ. — Замина още вчера.

Джулс не отместваше поглед от Декър.

— Не е във Франция. Корбет ми изпрати съобщение снощи. Изобщо не се е качила на самолета. Позвънила му и го уведомила, че има промяна в плана.

— Каква промяна в плана? — възкликна Ели Дабни. — Какво става? Къде е сестра ти?

— И аз това питам — отвърна Джулс. — Защото Натали е съобщила на Корбет, че се сблъскала с „юридически проблеми“, когато напускала страната.

— Аз съм служител на военното разузнаване — обади се Браун. — Ние разследвахме съпруга ви по подозрение в шпионаж и опасенията ни се потвърдиха…

— Но татко е помагал на онзи глупак, мъжа на Натали — възрази Джулс.

— Не, баща ви не е знаел, но всъщност е помагал на Натали. Тя е натрупала дългове от хазарт, не той. Тя е замесила баща ви в тази история, за да покрие нейните дългове.

— Не може да бъде! — възкликна Джулс. — Имате ли някакви доказателства?

— Разполагаме с категорични доказателства — видеозаписи плюс самопризнанията на сестра ви. Тя вече сътрудничи на разследването в замяна на снизходителност от страна на прокуратурата.

Ели едва не се свлече от стола си. Джулс я подхвана и извика:

— Какво, по дяволите, си въобразявате, като ѝ сервирате това без предупреждение?

— Отговарях на вашия въпрос — отвърна Браун. — Трябва да знаете, че полицията ще ви разпита във връзка със смъртта на Сесилия Рандал. Ще се интересува дали знаете нещо по въпроса.

— Откъде можем да знаем? — попита Джулс.

— Ще ви попитат и дали разполагате с алиби за времето на убийството.

— Нали не смятате, че имаме нещо общо със смъртта на Сиси? — попита Ели. — Тя… тя беше част от семейството. Отгледа момичетата от съвсем малки, за бога!

— Въпреки това полицаите ще ви питат къде сте били — отвърна Декър. — Това е стандартна процедура.

— Кога е била убита? — попита Джулс.

— През нощта. Около два или там някъде.

— Всички си бяхме у дома. Спяхме — отвърна Джулс.

— И всяка от вас може да потвърди, че останалите са били тук? — попита Браун.

— Легнах си към единайсет — обясни Ели. — Чух Джулс и Саманта да се качват горе към полунощ. Четях книга и ги чух да разговарят…

— А аз отворих вратата и пожелах „лека нощ“ на мама — добави Джулс.

— Аз също — присъедини се Саманта. — Двете с Джулс спим в една стая. Имам си собствена, но… не исках да оставам сама. Легнах си към един, но после слязох долу, за да си взема очилата, и проверих как е мама. Спеше дълбоко. Джулс също, когато се върнах в стаята.

— Ясно е какво сте правили вие трите — каза Браун и се обърна към Аманда: — А вие?

Аманда седна рязко в едно кресло.

— Аз… аз си легнах преди другите. Не се чувствах добре. Заспах и се събудих преди час.

— Разговаряхте ли с някого? — Браун погледна останалите. — Някоя от вас провери ли как е тя снощи?

— О, я стига! — извика Джулс. — Погледнете я само! Та тя има само една ръка! Наистина ли смятате, че може да стреля с пистолет? Освен това за последните десет години е виждала Сиси… колко? Може би едва няколко пъти. Защо ѝ е да я убива, по дяволите? Защо, която и да било от нас би убила Сиси?

— Не казваме, че вие сте извършителите. Правим ви услуга, защото, когато полицаите пристигнат, вече ще имате отговори.

Джулс се сепна, седна до Аманда и я прегърна през рамо.

— Къде е Натали? — попита Ели.

— В момента е във ФБР.

— Тя… тя ще влезе ли в затвора?

— Не знам подробности — призна Браун, — но мога да ви уверя, че обвиненията срещу нея са много сериозни. Не бих се учудила, ако прекара известно време зад решетките.

— О, господи! — възкликна Саманта.

Аманда избухна в сълзи.

— Какво става, по дяволите? Семейството ни се разпада пред очите ни!

Джулс погледна Браун.

— Не сме убили Сиси. И не знаем нищо за това, което е направила или не е направила Нат. Още не разбирам защо татко се е самоубил. Аз… аз… — Тя свали ръката си от рамото на Аманда и зарови лице в шепи.

— Имате ли нещо против да ни оставите за малко? — попита Ели с треперещ глас. — Ние… ние трябва да останем насаме за известно време.

Декър, Браун и Джеймисън станаха. Декър каза:

— Ще разрешим този случай, госпожо Дабни. По един или друг начин.

— Но това няма да ни върне Уолт или Сиси. Нито пък ще промени случилото се с Нат.

— Да, госпожо, така е.

Тримата излязоха и оставиха съсипаното семейство Дабни в библиотеката.

Навън Браун се обърна към Декър.

— Какво мислиш?

— Нещо не е наред, но не мога да разбера какво точно.