Предатели

51

Натали Бонфил подаде паспорта си и самолетния билет, преди да се качи на борда на самолета. Беше А380, двуетажен въздушен лайнер, който щеше да пренесе през Атлантика над петстотин пътници и след седем часа и половина да кацне на „Шарл дьо Гол“.

Натали обаче така и не се качи в самолета.

Двама мъже със значки на ФБР препречиха пътя ѝ.

— Какво става? — попита тя.

— Насам, ако обичате, госпожо Бонфил.

— Багажът ми е в самолета.

— Наредихме да го свалят.

— Как смеете! — извика им тя. — Защо?

— Насам, ако обичате. Не искаме да правим сцени.

Натали се огледа и видя, че останалите пътници я наблюдават учудено. Завъртя се на пети и тръгна по коридора обратно към летището.

Тогава видя Декър и Джеймисън в компанията на Богарт и лицето ѝ се разкриви.

— Знаете ли какво ми причинявате? — извика тя.

Богарт пристъпи напред.

— Трябва да поговорим. Още сега.

— Казах ви всичко, което знам.

— А аз ви казах да не напускате района — отвърна Богарт.

— Нямах представа, че заповедта е валидна и след погребението на баща ми.

— Едното няма нищо общо с другото. Заповедта е валидна, докато не я отменя.

Натали се обърна към Декър.

— Това е ваша работа, нали?

— Разполагаме с помещение, където да поговорим на спокойствие.

Федералните агенти поведоха Натали към една стая точно срещу лентите за багаж. Милиган и Браун вече ги очакваха там.

— Благодаря, че ме предупреди навреме, Декър — прошепна Браун, докато влизаха.

— Моля, седнете, госпожо Бонфил — каза Богарт.

Натали седна, скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа гневно.

— Трябва ли ми адвокат? — попита рязко тя.

— Не знам — отвърна Богарт. — Смятате ли, че ще ви потрябва?

— Когато агенти на ФБР те свалят от самолета, започваш да си мислиш, че имаш нужда от адвокат, дори да не си направил нищо лошо.

— Не сте арестувана, затова не сме ви прочели правата. Следователно нямате право на адвокат, докато ви задаваме въпроси. Но вие, разбира се, можете да поискате адвокат и да откажете да отговаряте на въпросите.

— Задайте си проклетите въпроси. Може би така ще успея да хвана полета.

— Това няма да се случи — заяви категорично Богарт. — Но ще започнем с въпросите.

Натали се намръщи.

Богарт погледна Декър, който попита:

— Защо бързате да се върнете във Франция? Мислех, че се развеждате със съпруга си.

— Да, но дъщеря ми е с него. Искам да я взема.

— И да я доведете тук? — попита Декър.

— Още не съм решила. В момента съм малко объркана. Може да поживея при майка ми временно. Но какво общо има това със задържането ми?

— Общото са комарджийските дългове.

Изражението ѝ се промени.

— Господи! Сериозно ли говорите? Казах ви всичко, което знам.

— Искате ли да помислите малко и да отговорите отново на този въпрос?

Тя се напрегна и се огледа.

— Какво означава това?

— В резултат на предположение, изказано от моя колега — започна Богарт и посочи Декър, — разговаряхме с властите във Франция. Те вече бяха разпитали съпруга ви по наша молба. Разпитаха го още веднъж и ни изпратиха отговорите му.

Богарт извади таблет.

— Желаете ли да промените отговора си въз основа на тази информация? — попита Декър.

Натали погледна притеснено към таблета.

— Защо, какво е казал Корбет?

— Каза ни истината — отвърна Богарт, — след като разбра, че може да влезе в затвора и да изгуби попечителството над дъщеря си.

Натали пребледня, но не каза нищо.

Богарт продължи:

— Признал е пред френската полиция, че дълговете не са негови. А ваши.

— Глупости! Лъже! Аз не съм играла дори на лотария!

Богарт въведе няколко команди на таблета, плъзна го по масата и го завъртя към Натали.

— Ето ви едно видео от казино в Париж. Натиснете този клавиш.

Когато Натали не помръдна от мястото си, Декър се пресегна и изпълни командата. Екранът оживя и показа залата на казиното.

Богарт посочи в единия ъгъл.

— Това сте вие. На масата за бакара.

Натали вдигна глава. Лицето ѝ бе разкривено от гняв.

— Разполагаме с още записи, които доказват присъствието ви в две казина в Париж, едно в Екс-ле-Бен, още едно в Кан, две в Ница… всичко това за период от десет месеца.

Браун погледна Декър и каза:

— Изложихме се. Смятахме, че проблемът е Корбет. Източниците ни бяха толкова категорични.

— Очевидно Корбет е доста по-симпатичен, отколкото са ни подвели да смятаме — каза Богарт. — Беше готов да рискува всичко заради съпругата си и нейните проблеми с хазарта.

— Не знаете нищо за мен — възкликна Натали.

Декър се приведе напред.

— Знаем достатъчно, за да ви оставим зад решетките до края на живота ви.

— За какво? — изкрещя Натали. — Във Франция хазартът е легален!

— Но участието в шпионски заговори се преследва от закона! — намеси се Браун.

— Не знаех нищо за това.

— Можем да докажем противното — каза Богарт. — Смятате ли, че след като съдебните заседатели разберат какво сте направили, ще проявят някакво снизхождение? Те ще видят във ваше лице разглезена млада жена, която лъже наляво и надясно и излага на опасност живота на дъщеря си, защото не може да овладее слабостта си към заровете. И за да се измъкне от кашата, замесва смъртно болния си баща и го докарва до самоубийство. Ще извадите късмет, ако не получите смъртна присъда.

Натали го зяпна изумена, след което избухна в сълзи. Декър я наблюдаваше без капка съчувствие.

— Вече разиграхте тази сцена със сълзите — каза той. — Затова не ни губете времето. Искаме отговори и тогава… и тогава може би ще ви предложим сделка.

Натали мигом спря да плаче и го погледна.

— Какво ви интересува?

— Как натрупахте дългове от десет милиона за толкова кратко време?

— Лош късмет.

— Не, не е било това — възрази Декър и завъртя таблета към себе си. — Помолихме френските си колеги да проучат и този въпрос. Стори ми се странно човек като вас да затъне толкова дълбоко в това блато. Никога не сте принадлежали към комарджиите от висшата лига. Никога не сте имали достъп до частните салони на казината, където клиентите разиграват стотици хиляди само на едно залагане. Повечето казина биха ви включили в черния списък много преди да задлъжнеете с десет милиона. Шефовете им проверяват финансовото състояние на всеки, който загуби сериозна сума. Те не са никак глупави. Задачата им е да печелят пари, а не да губят. Затова например изискват записи на заповед, някаква гаранция, че ще покриете задълженията си. Вие не сте имали нищо такова, затова казината са знаели, че не сте в състояние да им издължите милиони. Аз обаче приех информацията за чиста монета, защото тя ми беше поднесена именно като такава — продължи Декър и погледна косо към Браун. — В крайна сметка реших да я подложа на съмнение, защото просто не ми звучеше логично. А информация, която не звучи логично, обикновено е грешна.

Декър се облегна назад и погледна Натали.

— Френската полиция все още не се е свързала с нас, затова не разполагаме с отговора на този въпрос, но рано или късно ще го научим. Знаете ли какво подозирам, че ще открият колегите?

Натали замълча.

— Мисля, че те ще открият някакви дългове от хазарт в размер на няколкостотин хиляди. Достатъчно да ви разорят. Достатъчно да ви уплашат до смърт. Но в никакъв случай милиони.

— Декър, знаем със сигурност, че от една сметка в друга са прехвърлени десет милиона долара! — възрази Браун.

Той вдигна ръка и продължи:

— Потърсил ви е човек, който най-вероятно ви е наблюдавал през цялото време, защото е знаел кой е баща ви. Този човек е сключил сделка с вас. Предложил ви е единствената възможност да се измъкнете, защото подозирам, че сте взели назаем пари от много, много лоши типове, за да покриете дълговете си. И те несъмнено са щели да наранят и вас, и вашето семейство, в случай че не им се издължите.

Натали пребледня.

Този път Богарт взе думата:

— Въпросният човек ви е предложил да се погрижи за дълговете, но е поискал нещо в замяна. Да се свържете с баща си и да му пробутате онази история с дълговете в размер на милиони, натрупани от съпруга ви, да представите нещата така, сякаш животът на семейството ви е в опасност. Сумата не е трябвало да бъде няколкостотин хиляди, защото баща ви би ги платил без проблем. Но не и десет милиона. Какъв избор е имал? Към кого е могъл да се обърне с молба да му предостави подобна сума за толкова кратко време? Било е невъзможно да продаде къщата или да осребри останалите си активи за ден-два. Имало е само един начин. Това е била стръвта и той не е имал избор, освен да я налапа.

— А сега, ако желаете да оспорите думите ни и да предложите алтернативен сценарий, който да прозвучи логично, моля, заповядайте. Не бързаме за никъде — каза Декър, скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стола и загледа Натали с очакване.

Следващата минута измина в пълно мълчание, преди тя да попита мрачно:

— На каква сделка мога да разчитам?